Перевод: со всех языков на болгарский

с болгарского на все языки

(lingua)

  • 1 lingua

    lingua [ˈliŋgua]
    sost f ANAT език м

    Grande dizionario italiano-bulgaro > lingua

  • 2 lìngua

    f 1) анат. език; 2) език, реч; lìngua infiammata възпален език; lìngua tagliente остър език; lìngua materna майчин език; Ќ mordersi la lìngua прехапвам си езика; non aver peli sulla lìngua говоря директно, откровено.

    Dizionario italiano-bulgaro > lìngua

  • 3 lingua franca

    {,liŋgwə'fræŋkə}
    1. n ит. смесен жаргон от италиански, испански, френски и др. думи, употребявани в източното Средиземноморие
    2. смесен/универсален език/жаргон
    * * *
    {,lingwъ'frankъ} n ит. 1. смесен жаргон от италиански,
    * * *
    1. n ит. смесен жаргон от италиански, испански, френски и др. думи, употребявани в източното Средиземноморие 2. смесен/универсален език/жаргон
    * * *
    lingua franca[´liʃgwə¸fræʃkə] n 1. смесен жаргон от италиански, испански, френски и др. думи, употребяван в Източното Средиземноморие; 2. смесен (универсален) език (жаргон).

    English-Bulgarian dictionary > lingua franca

  • 4 capìre

    v разбирам: capìre una lingua straniera разбирам чужд език; si capisce разбира се, естествено; Ќ capìre al volo разбирам от малко, веднага.

    Dizionario italiano-bulgaro > capìre

  • 5 conòscere

    1. v зная, познавам: conosco la lingua francese знам френски език; 2. v rifl conòsceresi познавам се: noi due ci conosciamo da molto tempo ние двамата се познаваме отдавна.

    Dizionario italiano-bulgaro > conòscere

  • 6 francèse

    1. agg френски: lingua francèse френски език; 2. m, f французин, французойка.

    Dizionario italiano-bulgaro > francèse

  • 7 lùngo

    1. agg дълъг: lùngo elenco дълъг списък; 2. prep покрай: lùngo il confine покрай границата; 3. avv дълго, продължитилно: gli ho parlato a lùngo di quei problemi говорих му дълго за тези проблеми; Ќ in lùngo e in largo нашир и надлъж; fare il muso lùngo цупя се; saperla lunga голям гявол съм; a lùngo andare с течение на времето; avere la lingua lunga плямпам много.

    Dizionario italiano-bulgaro > lùngo

  • 8 màdre

    f майка: lingua màdre майчин език.

    Dizionario italiano-bulgaro > màdre

  • 9 matèrno

    agg майчински: istinto matèrno майчин инстинкт; amore matèrno майчина любов; lingua materna майчин език; dovere matèrno майчин дълг.

    Dizionario italiano-bulgaro > matèrno

  • 10 padronànza

    f 1) власт: padronànza di sи самообладание; 2) владеене, познаване: avere una buona padronànza della lingua tedesca владея добре немски език.

    Dizionario italiano-bulgaro > padronànza

  • 11 pùnta

    f 1) връх, край: la pùnta della matita (della lingua) връх на молива (на езика); la pùnta della scarpa връх на обувка; 2) острие, остър връх; la pùnta dell'ago връх на игла; la pùnta del coltello острие на нож; 3) бодеж,болка; 4) нотка, нюанс: nelle sue parole ha sentito una pùnta di nostalgia в думите му усетих нотка на носталгия; Ќ camminare in punta di piedi стъпвам на пръсти; ora di pùnta пиков час.

    Dizionario italiano-bulgaro > pùnta

  • 12 studiàre

    v 1) уча, изучавам, научавам: studiàre una lingua straniera уча чужд език; studiàre una poesia a memoria научавам стихотворение наизуст; 2) изследвам: bisogna studiàre bene il fenomeno трябва да се изследва добре явлението.

    Dizionario italiano-bulgaro > studiàre

  • 13 velenòso

    agg отровен (и прен.): lingua velenosa отровен език.

    Dizionario italiano-bulgaro > velenòso

  • 14 -lingue

    (съставна част от сложни думи) от латински lingua "език".

    Dictionnaire français-bulgare > -lingue

  • 15 langue

    f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига.

    Dictionnaire français-bulgare > langue

  • 16 lingot

    m. (lat. lingua par anal. de forme) 1. слитък, кюлче; lingot d'or кюлче злато; 2. печ. щега ( метална част за попълване на празнините във форма).

    Dictionnaire français-bulgare > lingot

  • 17 linguette

    f. (du lat. lingua "langue") фарм. хапче, което се стапя бавно под езика.

    Dictionnaire français-bulgare > linguette

  • 18 linguiste

    m.,f. (du lat. lingua) езиковед, лингвист.

    Dictionnaire français-bulgare > linguiste

  • 19 trilingue

    adj. (lat. trilinguis, de tri- et lingua "langue") 1. който говори три езика; 2. който е написан на три езика; триезичен.

    Dictionnaire français-bulgare > trilingue

  • 20 unilingue

    adj. (de uni- et lat. lingua "langue") 1. едноeзичен; dictionnaire unilingue едноезичен речник; 2. който пише или говири само на един език. Ќ Ant. bilingue, multilingue.

    Dictionnaire français-bulgare > unilingue

См. также в других словарях:

  • língua — s. f. 1. Órgão móvel da cavidade bucal. 2.  [Linguística] Sistema de comunicação comum a uma comunidade linguística. 3. Tromba dos insetos lepidópteros. 4. Fiel da balança. 5. Parte estreita e comprida de terra banhada lateralmente por água. 6. … …   Dicionário da Língua Portuguesa

  • lingua — / lingwa/ s.f. [lat. lingua ]. 1. (anat.) [organo della cavità orale dei vertebrati superiori, con funzione tattile e gustativa e, nell uomo, di articolazione dei suoni del linguaggio] ● Espressioni (con uso fig.): lingua biforcuta ➨ ❑; mala… …   Enciclopedia Italiana

  • Lingua — ist der Familienname folgender Personen: Giorgio Lingua (* 1960), römisch katholischer Erzbischof und vatikanischer Diplomat Siehe auch: Lingua franca Lingua Franca Nova (LFN), Plansprache Pange lingua, Titel eines eucharistischen Hymnus, der dem …   Deutsch Wikipedia

  • LINGUA — a λείχω, s. lingo, non omnibus animalibus uniformis. Plin. l. 11. c. 37. Tenuissima serpentibus et trisulca, vibrans, praelonga: lacertis bifidae et pilosas: vitulis quoque marinis duplex: sed supredictis capillamenti tenuitate: ceteris ad… …   Hofmann J. Lexicon universale

  • lingua — LÍNGUA v. lingua franca. Trimis de tavi, 13.09.2007. Sursa: Neoficial …   Dicționar Român

  • Lingua — Lin gua (l[i^][ng] gw[.a]), n.; pl. {Lingu[ae]} (l[i^][ng] gw[=e]). [L., the tongue.] (Zo[ o]l.) (a) A tongue. (b) A median process of the labium, at the under side of the mouth in insects, and serving as a tongue. [1913 Webster] …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Lingua — (lat.), 1) Zunge; 2) Sprache. Daher L. romana rustica, s. Römische Sprache u. Romanische Sprachen …   Pierer's Universal-Lexikon

  • Lingŭa — (lat. u. ital.), Zunge, Sprache. L. rustĭca (»bäurische Sprache«), das Vulgär oder Volkslatein des frühen Mittelalters (vgl. Lateinische Sprache, Romanische Sprachen). L. franca, verdorbenes Italienisch, das, zur Zeit der Herrschaft der… …   Meyers Großes Konversations-Lexikon

  • Lingua — Lingŭa (lat., ital. und portug.), Zunge, Sprache; L. franca, das verdorbene Italienisch in der Levante, Verkehrssprache zwischen der dortigen einheimischen Bevölkerung und den Europäern …   Kleines Konversations-Lexikon

  • lingua — término latino para lengua Diccionario ilustrado de Términos Médicos.. Alvaro Galiano. 2010 …   Diccionario médico

  • lingua — index language Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 …   Law dictionary

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»