-
1 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
2 sur1
prép. (la forme sur vient d'un croisement avec sus; lat. super et supra) изразява: 1. място, положение: на, над, върху, по; poser un objet sur1 une table поставям предмет върху маса; 2. отношение: над, върху, по, в; juger les gens sur1 les apparences съдя хората по външния им вид; avoir des droits sur1 qqn. имам права върху някого; 3. направление, посока: по, край, към; donner (s'ouvrir) sur1 un jardin гледам (разположен съм) към градината; 4. време: през, към, около; sur1 les onze heures към (около) единадесет часа; être sur1 son départ ще тръгна след малко. -
3 triste
adj. (lat. tristis) 1. тъжен, меланхоличен, мрачен, печален; les gens tristes sont peu appréciés en société тъжните хора не са ценени в обществото; visage triste тъжно лице; rouler de tristes pensées имам мрачни мисли; 2. окаян, жалък, плачевен; ses enfants étaient en état triste децата Ј бяха в окаяно положение; 3. труден, мъчен; les jours tristes que nous avons passés трудните дни, които преживяхме; 4. унил, скучен, тъжен, мрачен; le printemps était bien triste пролетта беше мрачна. Ќ avoir le vin triste имам навик да плача, когато съм пиян; pas triste много забавно; triste comme un bonnet de nuit, comme le lendemain de fête, comme la mort много тъжен. Ќ Ant. content, gai, joyeux, réjoui, rieur; amusant, comique, drôle, riant; heureux, réconfortant, réjouissant; beau, bon. -
4 circuler
v.intr. (du lat. circulus "cercle") 1. циркулирам, движа се; обикалям; le sang circule кръвта циркулира; les gens circulent хората се движат, преминават; circulez! движете се, движение!; 2. намирам се в обръщение; faire circuler пускам в обръщение; 3. прен. нося се ( за слух), разпрастранявам се. -
5 endroit
m. (de en- et droit) 1. място; un endroit perdu уединено място; 2. населено място; les gens de l'endroit местните жители; 3. страна, място; 4. лице, лицева страна (на плат, лист); 5. пасаж (в книга); 6. loc. prép. а l'endroit de към, спрямо, по отношение на; 7. loc. adv. а l'endroit откъм хубавата, лицевата страна; par endroits на места. Ќ le petit endroit разг. тоалетна. -
6 glacer
v.tr. (lat. glaciare, bas lat. glacia "glace") 1. заледявам; вледенявам; le gel glace le sol студът заледи земята; 2. изстудявам; glacer du champagne изстудявам шампанско; 3. замразявам, правя да измръзне, да вкочаняса; 4. прен. правя да изтръпне; смущавам, парализирам; votre attitude glace les gens поведението ви смущава, отблъсква хората; être glacé d'horreur вцепенен съм, парализиран съм от ужас; 5. захаросвам (плодове и др.); glacer des marrons захаросвам кестени; 6. лъскам, гланцирам; 7. готв. покривам с желе (за месо); se glacer замръзвам, вледенявам се, вкочанясвам се. Ќ glacer le sang лит. правя кръвта да замръзне във вените (от силен ужас и др.). Ќ Ant. dégeler, fondre, brûler, chauffer, échauffer, réchauffer; attirer, émouvoir, encourager, enivrer, enthousiasmer, exciter. -
7 invectiver
v.tr. (de invective) 1. рязко нападам, обиждам, хуля, ругая; invectiver les gens обиждам, ругая хората; 2. v.intr. ост., лит. хуля, викам срещу някого, анатемосвам, заклеймявам; invectiver contre le vice анатемосвам, заклеймявам порока. -
8 qui
pron. (lat. qui) 1. който, когото; les gens qui nous intéressent хората, които ни интересуват; moi qui suis grand аз, който съм голям; qui vivra verra който е жив, ще види; qui vous savez когото познавате (чието име знаете) - за човек, чието име се избягва да бъде споменато; un ami sans qui je n'aurais rien pu faire приятел, без когото не бих могъл нищо да направя; 2. pron. relat. кой, някой, който и да; qui sortaient des maisons, qui des petites rues някои излизаха от къщите, други от малките улички; qui que vous soyez който и да сте вие; 3. pron. interr. който, кого; qui te l'a dit? кой ти го каза? qui est-ce? кой е? qui est-ce qui arrive? кой пристига? de qui parlez-vous? за кого говорите? Ќ être sur le qui-vive нащрек съм; qui que ce soit който и да бъде; comme qui dirait разг. така да се каже; n'importe qui независимо кой. -
9 ranimer
v.tr. (de re- et animer) 1. съживявам, връщам към живот; ranimer le passé съживявам миналото; ranimer un noyé връщам към живот удавник; 2. ободрявам, въодушевявам; ranimer les gens въодушевявам хората; 3. прен. поощрявам; ranimer le courage de qqn. поощрявам смелостта на някого; ranimer le zèle поощрявам старанието, усърдието; 4. прен. събуждам за живот, подмладявам; se ranimer 1. оживявам; 2. събирам сили; 3. съживявам (за чувство); 4. събуждам се, активизирам се; le volcan s'est ranimé вулканът се събуди отново. Ќ Ant. assoupir, attiédir; éteindre, étouffer. -
10 voyage
m. (lat. viaticum) 1. пътешествие, пътуване, път; se mettre en voyage тръгвам на път; bon voyage! на добър път! faire le voyage de Sofia отивам в София; voyage а pied пътуване пеша; voyage en avion пътуване със самолет; voyage par mer пътуване по море; voyage de noces сватбено пътешествие; voyage d'agrément пътуване за удоволствие; partir en voyage тръгвам на път; agence de voyage туристическа агенция; chèque de voyage пътнически чек; 2. курс на шофьор на камион; 3. състояние след вземане на халюциногенни препарати Ќ faire le grand voyage умирам; les gens du voyage пътуващите по панаирите комедианти. -
11 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
12 unir
v.tr. (lat. unire, de unus "un") 1. съединявам, обединявам, свързвам, сливам, събирам, съставям; unir deux provinces обединявам две провинции; unir les mots pour formes des phrases свързвам думи, за да образувам изречение; unir deux continents par ligne aérienne свързвам два континента чрез въздушна линия; 2. обединявам, съчетавам, свързвам; unir deux jeunes gens свързвам двама млади (в брак); sentiment qui unit deux êtres чувство, което свързва две същества; l'intérêt les unit интересът ги свързва, обединява; 3. изравнявам, изглаждам; unir une surface изравнявам повърхност; s'unir свързвам се, съединявам се, обединявам се; deux rivières s'unissent две реки се съединяват; s'unir contre l'ennemi обединявам се срещу неприятеля; les couleurs s'unissent harmonieusement цветовете се съчетават хармонично; les filles s'unissent а des bourgeois момичетата се свързват чрез брак с буржоа. Ќ Ant. désunir; disjoindre, diviser, isoler, opposer, séparer. -
13 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
14 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.
См. также в других словарях:
Les Gens — est un roman de Philippe Labro publié en 2009 aux éditions Gallimard (ISBN 9782070124183). Résumé Les Gens nous raconte l histoire de personnages hauts en couleurs, d origines diverses, et dont leurs rencontres vont bouleverser leurs vies.… … Wikipédia en Français
Les gens du livre — Gens du livre Les gens du livre ou ahl al kitâb (arabe : اهل الكتاب) sont ceux à qui, selon le Coran, les messages divins ont été révélés. Le terme gens du livre (Am HaSefer) est également employé dans le judaïsme, où il se rapporte aux… … Wikipédia en Français
Les Gens de Smiley — Auteur John le Carré Genre Roman d espionnage Version originale Titre original Smiley s People Éditeur original Knopf Langue originale Anglais … Wikipédia en Français
Les Gens De Mogador — Titre original Les Gens de Mogador Genre Feuilleton historique Pays d’origine France … Wikipédia en Français
Les gens de Dublin — (Joyce) Pour les articles homonymes, voir Gens de Dublin. Gens de Dublin ou Dublinois (Dubliners) est un recueil de nouvelles publiées en 1914 qui préfigure l œuvre monumentale dans laquelle, bientôt exilé volontaire, James Joyce ne cessera… … Wikipédia en Français
Les gens de dublin (joyce) — Pour les articles homonymes, voir Gens de Dublin. Gens de Dublin ou Dublinois (Dubliners) est un recueil de nouvelles publiées en 1914 qui préfigure l œuvre monumentale dans laquelle, bientôt exilé volontaire, James Joyce ne cessera jamais d… … Wikipédia en Français
Les gens de mogador — Titre original Les Gens de Mogador Genre Feuilleton historique Pays d’origine France … Wikipédia en Français
Les Gens De Mer - Marseille — (Марсель,Франция) Категория отеля: 2 звездочный отель Адрес: 25, Rue De … Каталог отелей
Les Gens Du Voyage — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Les Gens du voyage est le titre de plusieurs œuvres : Les Gens du voyage, film de Jacques Feyder sorti en 1938 Les Gens du voyage, album de Gildas… … Wikipédia en Français
Les Gens du voyage (film, 1938) — Pour l’article homonyme, voir Gens du voyage. Les Gens du voyage (Fahrendes Volk) est un film franco allemand réalisé en 1937 par Jacques Feyder, sorti en 1938. Sommaire 1 Synopsis … Wikipédia en Français
Les gens du voyage — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Les Gens du voyage est le titre de plusieurs œuvres : Les Gens du voyage, film de Jacques Feyder sorti en 1938 Les Gens du voyage, album de Gildas… … Wikipédia en Français
