-
1 soir
m. (lat. sero adv. "tard", de serus "tardif") 1. вечер; chaque soir, tous les soirs всяка вечер; 2. следобед. Ќ le soir de la vie поет. старостта; le grand soir революцията. Ќ Ant. matin. -
2 matin
m. (lat. matutinus, qui a éliminé le lat. class. mane, resté dans demain) 1. утро, утрин, сутрин, пред обед; de bon matin сутрин рано; de grand matin в ранни зори; au matin в началото на деня; 2. adv. рано. Ќ étoile du matin зорница; tel rit le matin qui le soir pleurera погов. никой не може да каже сутринта това, което ще се случи вечерта; le matin de la vie началото на живота; être du matin ранобуден съм; un beau matin, un de ces quatre matins някой ден; du matin au soir цял ден, du soir au matin цяла нощ; непрекъснато, постоянно. -
3 avec
prép. (lat. pop. apud-hoc) 1. с, със; aller se promener avec qqn. отивам на разходка с някого; 2. за; se marier avec женя се за; 3. loc. prép. d'avec от; (N.B. voyager en avion пътувам със самолет, но: voyager avec l'avion du soir пътувам с вечерния самолет; une femme aux cheveux blonds жена с руси коси, но: une femme avec des cheveux fraîchement coupés жена с току-що подстригани коси). -
4 bonsoir
m. (de bon et soir) 1. добър вечер; лека нощ; 2. bonsoir! interj. разг. да има да вземаш! край! свършено е вече! Ќ bonsoir а много поздрави на; c'est bonjour bonsoir отношенията ни се ограничават до "здравей, здрасти". -
5 cène
f. (lat. cena "repas du soir") рел. Тайната вечеря; причастие. Ќ Hom. saine, scène, seine, sen, senne. -
6 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
7 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
8 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
9 étoile
f. (lat. pop. °stela, class. stella) 1. звезда; l'étoile polaire полярната звезда; étoile du berger (du soir, du matin) вечерница, зорница, Венера (планетата); étoile filante падаща звезда; 2. предмет, подобен на звезда; 3. кръстопът (на няколко улици, алеи); 4. звездичка (на пагон или маншети); 5. прен. съдба; être né sous une bonne (mauvaise) étoile роден съм (не съм роден) под щастлива звезда; 6. звезда (много прочут, известен човек, обикновено на изкуството); son étoile pâlit, blanchit популярността му спада. Ќ voir les étoiles en plein midi виждам звезди посред бял ден (при силен удар); а la belle étoile под открито небе през нощта; étoile de mer зоол. морска звезда. -
10 journal,
aux m. et adj. (bas lat. diurnalem "de jour", devenu jornal, journal, journel) 1. вестник; journal, illustré илюстрован вестник; le Journal officiel Държавен вестник; le journal, du soir вечерен вестник; marchand de journaux продавач на вестници; coupure de journal, изрезка от вестник; 2. дневник, книга; journal, de bord бордови дневник на самолет или кораб; journal, de marche дневник за хода на експедиция; 3. ост. земя, която може да се изоре за един ден; 4. редакцията на вестник; écrire au journal, пиша до редакцията на вестник; 5. adj. ост. всекидневен. Ќ livre journal, счетоводна книга; journal, mural стенвестник; journal, parlé радиожурнал; journal, filmé кинохроника; преглед на събитията ( по телевизията). -
11 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
12 pèlerin,
e m., f. (lat. ecclés. pelegrinus "étranger, voyageur") I. поклонник, хаджия (посетител на свято място); II. 1. ост. пътешественик, странник; пилигрим; 2. вид едра акула; 3. народно название на сокола. Ќ vent du soir et pluie du matin n'étonnent pas le pèlerin, погов. щом духа вечер, на другия ден ще вали; la pluie du matin réjouit le pèlerin, погов. щом вали сутрин, времето през деня ще бъде хубаво. -
13 ramener
v.tr. (de re- et amener) 1. довеждам обратно, връщам; ramener un cheval а l'écurie връщам, довеждам кон в конюшнята; la pluie le ramenera а la maison дъждът ще го накара да се върне вкъщи; ramener un noyé а la vie връщам удавник към живота; 2. възвръщам, възстановявам; ramener les prix au niveau antérieur възстановявам цените на предишното им ниво; le soir ramenait mes inquiétudes вечерта събуждаше отново моите тревоги; 3. поставям на място или в ново положение предмет; 4. la ramener правя се на важен, придавам си демонстративен вид; 5. свеждам, довеждам нещо до по-просто състояние; ramener tout а свеждам всичко до; se ramener 1. връщам се обратно; 2. ramener а свеждам се до. Ќ ramener sa fraise разг. пристигам; ramener tout а soi егоцентричен съм. Ќ Ant. écarter. -
14 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
15 soirée
f. (de soir) 1. вечер, вечерно време; les soirées d'hiver зимните вечери; 2. соаре, вечеринка; soirée mondaine светско соаре; tenue de soirée вечерно облекло; tenue de soirée de rigueur строго вечерно облекло; 3. вечерно представление (на филм, театрална постановка и др.); projeter un film en soirée правя вечерна прожекция на филм. Ќ Ant. matinée; après-midi. -
16 vespertillon
m. (lat. vespertilio, de vesper "soir") зоол. нощник ( вид прилеп).
См. также в других словарях:
soir — [ swar ] n. m. • XIIe; seir 1080; ser 980; lat. sero adv. « tard », de serus « tardif » 1 ♦ Déclin et fin du jour; moments qui précèdent et qui suivent le coucher du soleil. ⇒ crépuscule (cf. Déclin du jour, tombée de la nuit). Le soir descend,… … Encyclopédie Universelle
soir — (soir) s. m. 1° Déclin du jour, passage du soleil au côté occidental de l horizon. J irai vous voir demain au soir, lundi au soir. Un beau soir d été. • Puisqu on fait bonne garde aux murs et sur le port, C est assez pour ce soir, CORN. Cid,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Soir 3 — Genre Journal télévisé Présentation Patricia Loison (la semaine) et Francis Letellier (le week end) Pays France Langue Français … Wikipédia en Français
soir — SOIR. s. m. La derniere partie du jour, les dernieres heures du jour. Il travaille depuis le matin jusqu au soir. il prie Dieu soir & matin. il se retire des quatre heures du soir, dés les quatre heures du soir. j iray chez vous demain matin ou… … Dictionnaire de l'Académie française
Soir — (spr. ßŭār), seit 1867 in Paris erscheinende, gemäßigt republikanische Abendzeitung, die an jedem Abend den ausführlichen Kammerbericht bringt … Meyers Großes Konversations-Lexikon
soir — soir … Dictionnaire des rimes
soir — obs. Sc. f. soar v., sore a. and adv … Useful english dictionary
SOIR — s. m. La dernière partie du jour les dernières heures du jour. Il travaille depuis le matin jusqu au soir. Il prie Dieu soir et matin. Il se retire dès quatre heures du soir. J irai chez vous demain matin ou demain soir. Je le vis hier soir, hier … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SOIR — n. m. Déclin du jour, dernières heures de la journée. Il travaille depuis le matin jusqu’au soir, du matin au soir. Je l’ai rencontré hier soir, hier au soir. Il se promène tous les soirs. Nous nous verrons un de ces soirs à la promenade. C’était … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Soir 3 — Infobox Television show name = Soir 3 caption = Soir 3 titles since April 2008 genre = News programme presenter = Carole Gaessler (Mon Thu), Francis Letellier (Fri Sun) country = France language = French runtime = varies, typically 20 30 minutes… … Wikipedia
Soir — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le soir est le moment de la journée où le jour touche à sa fin. Représentation mythologique … Wikipédia en Français
