-
1 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
2 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
3 cochon
m. (o. i.) 1. свиня, прасе; cochon de lait прасенце-сукалче; 2. m., f. прен., неодобр., разг. мръсен човек, свиня; 3. мръсник, порочен човек. Ќ nous n'avons pas gardé les cochons enseneble не се познаваме толкова добре, че да си позволявате фамилиарности; manger comme un cochon ям като прасе; travail de cochon зле свършена работа; ils sont copains comme cochons те са големи приятели; il a une tête de cochon той има лош характер; той е много вироглав; un temps de cochon отвратително време; film cochon порнографски филм; tour de cochon мръсен номер; c'est pas cochon това е много успешно, чудесно е; cochon cuirasse зоол. броненосец; cochon marin зоол. тюлен; cochon de fer зоол. бодливо свинче; cochon d'Inde зоол. морско свинче; cochon de mer зоол. морска свиня; cochon de terre зоол. пинголин; cochon noir зоол. пекари. -
4 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
5 quatre
adj. numér. et n. (lat. quatt(u)or) 1. четири; les quatre saisons четирите сезона; trèfle а quatre feuilles четирилистна детелина; moteur а quatre temps четиритактов двигател; 2. четвърти; Henri IV Анри IV; 3. m. цифра четири; четвърто число; четворка (карта за игра; четири еднакви карти); le quatre juin четвърти юни; multiplier par quatre умножавам по четири; 4. m. четвърти размер, мярка; 5. f. стая ? 4, маса ? 4; 6. m. лодка с четирима гребци; 7. m. страна на зар с четири точки. Ќ avoir la tête en quatre главата ми се пръска; manger comme quatre ям твърде много, ям като разпран; descendre un escalier quatre а quatre слизам по стълба, като прескачам по четири стъпала наведнъж; se mettre en quatre правя всичко, което е по силите ми; se tenir а quatre едва се сдържам, едва се овладявам; je n'ai pas quatre bras разг. не мога да върша всичко сам; être tiré а quatre épingles облечен съм официално; а quatre pas d'ici на две крачки оттук, съвсем близо. -
6 seulement
adv. (de seul) 1. само; l'homme ne vit pas seulement de pain човек не живее само с хляб; 2. но, обаче; само че; leur maison est très haute, seulement elle n'est pas solide тяхната къща е много висока, само че не е много здрава; 3. поне, ако, ако само; si seulement je pouvais dormir поне да можех да спя; 4. нито, дори; sans avoir seulement le temps d'avaler sa soupe дори да нямаш време да изядеш супата си; 5. току-що; il vient seulement d'arriver току-що пристигна. -
7 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
8 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
9 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
10 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
11 incertain1,
e adj. (de in- et certain) 1. съмнителен; origine incertain1,e съмнителен произход; 2. променлив; un temps incertain1, променливо време; 3. неизвестен; 4. несигурен, неуверен; pas incertain1,s несигурни стъпки; résultat incertain1, несигурен резултат; incertain1, de son sort несигурен за съдбата си; 5. неясен, неопределен; contours incertain1,s неясни контури. Ќ Ant. certain; assuré, sûr; fixe, stable; clair, net, précis; décidé, ferme, résolu. -
12 occuper
v.tr. (lat. occupare) 1. заемам, запълвам; une activité qui occupe une bonne part de mon temps дейност, която запълва голяма част от времето ми; 2. обитавам, заемам, държа; occuper une pièce заемам, държа стая; 3. употребявам, използвам; occuper ses loisirs а jouer au bridge използвам свободното си време за игра на бридж; 4. давам работа, заангажирам, държа ( на работа), заемам; 5. занимавам; заангажирам; occuper qqn. de qqch. занимавам някого с нещо; 6. воен. окупирам, владея, държа; юр. occuper pour qqn. използва се за адвокат, който защитава интересите на клиента си; s'occuper 1. занимавам се, работя в областта на; s'occuper de politique занимавам се с политика; 2. грижа се; s'occuper de qqn. грижа се за някого; 3. занимавам се, използвам времето си; il s'occupe има си занимание, работа. Ќ t'occupe pas du chapeau de la gamine! occupe-toi de tes fesses (de ton cul); t'occupe! гледай си работата, не се меси в чужди работи. -
13 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
14 quelque
adj. (de quel et que) 1. някой, някакъв, няколко; faire quelques pas правя няколко крачки; deux cents et quelques francs двеста и няколко франка; 2. известно; depuis quelque temps от известно време; il avait quelque savoir той имаше известно познание; 3. adv. приблизително, около; il était а quelque cinquante mètres той беше на около петдесетина метра; 4. adv. колкото и; quelque grand qu'il soit колкото и голям да е той; 5. loc. adv. quelque part някъде; quelque peu малко; 6. quel que, quelle que (+ subj.) adj. indéf. какъвто и, каквото и; 7. лит. какъвто, каквото; sur quelque sujet que se portât la conversation на каквато и тема да беше разговорът. Ќ quelque chose нещо. Ќ Hom. quel que. -
15 reste
m. (subst. verb. de rester) 1. остатък от сума, ресто; 2. следа, известно малко количество; des restes de verdure следа, слаби остатъци от зеленина; on voyait dans ses yeux un reste de colère в очите му личеше следа от гняв; 3. останало, остатък, останала част; le reste de la vie остатъкът от живота; le reste du temps през останалата част от времето; ne t'occipe pas du reste не се занимавай с останалото; avoir de beaux restes все още съм красив; 4. мат. остатък; 5. последен представител; cette aristocratie, reste des familles autrefois nobles тази аристокрация, която е последен представител на някога благородни фамилии; 6. остатъци (от храна); 7. останки, отломки; 8. лит. тленни останки, прах; 9. loc. adv. de reste повече, отколкото трябва, доста; du reste, au reste лит. впрочем; 10. останалите хора. Ќ être (demeurer) en reste avec qqn. длъжник съм на някого; donner son reste а qqn. уволнявам някого, като му давам остатъка от заплатата, която му дължа; et le reste и така нататък. -
16 souffler
v. (lat. soufflare, de flare "souffler") I. v.intr. 1. духам; souffler sur le feu духам огъня, за да го разпаля; 2. издишвам, задъхвам се, запъхтявам се, пъхтя; 3. поемам дъх; laissez-moi le temps de souffler оставете ме да си поема дъх; 4. духам, лъхам; полъхвам (за вятър); 5. ост. продумвам, казвам; les enfants ne soufflaient plus децата не продумаха вече; II. v.imp. духа, вее; il souffle духа вятър; III. v.tr. 1. духам; раздухвам; загасвам с духане; souffler une bougie духвам свещ; 2. надувам, духам; souffler un ballon надувам балон; 3. подсказвам, суфлирам; шушна, подшушвам; souffler son rôle а un acteur суфлирам роля на актьор; souffler un écolier подсказвам на ученик; 4. прен. вдъхвам, внушавам; 5. разг. вземам, отнемам; il lui a soufflé sa maîtresse той му отне любовницата. Ќ ne pas souffler mot разг. дума не продумвам; regarder (voir) de quel côté le vent souffle гледам накъде духа вятърът.
См. также в других словарях:
Pas le temps — Single par Faf Larage Face B C est pas ma faute Sortie septembre 2006 Enregistrement 2006 Durée 3 min. 38 … Wikipédia en Français
Pas le temps de vivre (chanson) — Pas le temps de vivre Pas le temps de vivre Chanson par Mylène Farmer extrait de l’album Innamoramento Durée 5:12 Genre(s) Variété Francaise Auteur(s) Mylène Farmer Compositeur(s) … Wikipédia en Français
Pas le temps de vivre — Chanson par Mylène Farmer extrait de l’album Innamoramento Durée 5:12 Genre Variété Francaise Parolier Mylène Farmer Compositeur … Wikipédia en Français
Pas le temps — Infobox Single Name = Pas le temps Cover size = Border = Caption = Artist = Faf Larage Album = A side = B side = C est pas ma faute Released = September 2006 Format = CD single Digital download Recorded = 2006 Genre = Rap Length = 3:38 Label =… … Wikipedia
Il n'y a pas de temps à perdre — ● Il n y a pas de temps à perdre il faut agir immédiatement … Encyclopédie Universelle
Temps perdu — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
Temps personnel — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
Temps de la physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps en physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
