-
1 question
f. (lat. quæstio) 1. въпрос, питане; poser une question а qqn. поставям въпрос на някого; question sans réponse въпрос без отговор; 2. проблем, въпрос; question de droit правен въпрос; question insoluble неразрешим проблем; la question juive еврейският въпрос; 3. ост., ист. разпит чрез изтезание. Ќ faire question съмнителен съм; спорен съм; създавам проблем; mettre en question поставям на разискване; question а cent francs въпрос, чийто отговор е трудно да бъде намерен; il est question de става дума за; pas question! hors de question! и дума не може да става; la personne en question човекът, за когото става въпрос. Ќ Ant. réponse. -
2 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
3 relatif,
ve adj. (lat. relativus, de relatum, supin de referre "rapporter") 1. който се отнася до; c'est relatif, а cette question това се отнася до този въпрос; 2. който зависи от друго нещо; относителен; tout est relatif, всичко е относително; 3. муз. който се отнася до две гами с еднакви ноти, от които едната е мажорна, а другата минорна; 4. грам. относителен; pronoms relatif,s относителни местоимения; 5. m. относителното, относителност; 6. непълен, несъвършен; 7. m. относително местоимение. Ќ Ant. absolu; idéal, parfait. -
4 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
5 étranger1,
ère adj. (de étrange) 1. чужд, чуждестранен, чуждоземен; langues étranger1,ères чужди езици; Ministère des Affaires étranger1,ères министерство на външните работи; 2. чужд; непознат; corps étranger1, мед. чуждо тяло; 3. незамесен, незапознат; 4. неподходящ, неприсъщ; 5. m.,f. чужденец; чужд човек; външно лице; 6. m. чужбина; voyager а l'étranger1, пътувам в чужбина. Ќ ceci est étranger1, а la question това няма нищо общо с въпроса. Ќ Ant. aborigène, indigène; compatriote (du nom); naturel, propre; connu, familier.
См. также в других словарях:
Il est question de — ● Il est question de il s agit de, on parle de : Dans cet article, il est question d une nouvelle méthode ; il y a un projet visant à, on parle de : Il est question d instituer un nouvel impôt … Encyclopédie Universelle
question — [ kɛstjɔ̃ ] n. f. • mil. XIIe; lat. quæstio 1 ♦ Demande qu on adresse à qqn en vue d apprendre qqch. de lui. ⇒ interrogation. Poser une question à qqn. ⇒ interroger, questionner . Énoncer, formuler une question. Répondre à une question. « ta… … Encyclopédie Universelle
question — Question. s. f. Interrogation, demande que l on fait pour s éclaircir de quelque chose. Il m a fait cent questions. qu avez vous respondu à cette question? c est une question captieuse. ce n est pas là une question à faire. Question, est aussi,… … Dictionnaire de l'Académie française
question — et doubte, Quaestio. Matiere ou question, Causa. Il est question de la vie, Agitur de capite. Il n est pas maintenant question dont vient la maladie, mais de quoy on la guarit, Non interest quid faciat morbum, sed quid tollat. Il est question de… … Thresor de la langue françoyse
question — (kè stion ; en vers, de trois syllabes) s. f. 1° Demande à l effet de s informer de quelque chose. • Il m a fait à l abord cent questions frivoles, MOL. Fâch. I, 1. • Il sait vous embrasser, prendre part à votre joie, vous faire coup sur… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
QUESTION — s. f. Interrogation, demande que l on fait pour s éclaircir de quelque chose. Il m a fait cent questions. Il m a fait question sur question. Accabler, presser, pousser quelqu un de questions. Qu avez vous répondu à cette question ? C est une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
QUESTION — n. f. Interrogation, demande que l’on fait pour s’informer de quelque chose. Il m’a fait cent questions. Il m’a fait question sur question. Accabler, presser quelqu’un de questions. Qu’avez vous répondu à cette question? C’est une question… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Question Jurassienne — En Suisse la question jurassienne est liée au conflit entre le Peuple Jurassien et le Canton de Berne qui se manifesta par de nombreux évènements conflictuels tant culturels, religieux et sociaux qui se déroulèrent dès l annexion de l ancien… … Wikipédia en Français
Question Socialiste — La Question socialiste est un ancien courant du Parti socialiste, fondé notamment par Julien Dray. Sommaire 1 Origine 2 Des débuts difficiles 3 L’émergence … Wikipédia en Français
EST-OUEST (RELATIONS) — La question des relations Est Ouest remonte à la révolution russe de 1917; elles se sont développées à partir d’une trame qui n’a pas beaucoup changé jusqu’à la disparition de l’U.R.S.S., en décembre 1991; elles reposaient sur l’existence de deux … Encyclopédie Universelle
Question — (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
