-
1 baladeur
m. (de balader) 1. човек, който обича да се разхожда, да скита; 2. техн. механизъм за сменяне на скорост; 3. уокмен (препоръчва се вм. walkman); 4. adj. avoir l'humeur baladeuse обичам да се разхождам; main baladeuse ръка, която опипва някого ( сексуално). -
2 chyme
m. (lat. chymus; gr. khumos "humeur") физиол. храна в състояние на каша, която преминава от стомаха в червата. -
3 compatibilité
f. (de compatible) съвместимост; сходство; compatibilité d'humeur сходство на характерите; compatibilité sanguine кръвна съвместимост ( съвместимост на кръвните групи). Ќ Ant. désaccord; incompatibilité. -
4 dogue
m. (angl. dog) 1. дог (порода куче с тъпа муцуна); 2. прен. буен човек; être d'une humeur de dogue избухлив съм, гневлив съм. -
5 flegme
m. (lat. phlegma "humeur", mot grec) 1. ант., мед. една от четирите главни течности, които поддържали живота (според древните лекари); 2. разш. храчка; 3. техн. първак (при дестилация); 4. прен. флегматичен, хладнокръвен човек. Ќ Ant. enthousiasme, emportement, exaltation, excitation. -
6 gaillard1,
e adj. et n. (du gallo-roman °galia, de la rac. celt. gal- "force") 1. весел, жив, бодър, жизнерадостен; frais et gaillard1, свеж и бодър; humeur gaillard1,e жизнерадостно настроение; 2. прекалено свободен, волен; 3. смел, юначен; 4. m. здрав и жив човек, здравеняк, юнак; 5. f. жена без срам, със свободно поведение; 6. m. разг. младеж, момче. Ќ Ant. faible; fatigué, triste. -
7 goutte2
f. (de goutte1 "goutte d'humeur viciée") подагра. -
8 joyeux,
se adj. (de joie) 1. радостен, лъчезарен, сияещ от радост; être de joyeux,se humeur в радостно настроение съм; mines joyeux,ses лъчезарни, весели лица; 2. който носи радост, честит; joyeux,se fête честит празник; joyeux, Noël честита, весела Коледа. Ќ Ant. sombre, triste; douloureux, mauvais, pénible. -
9 macabre
adj. (probabl. d'un nom pr. Macabé) мъртвешки, погребален, мрачен; danse macabre ист. мъртвешки танц; plaisanterie macabre, humeur macabre престорен хумор. -
10 méchant,
e adj. (de l'a. fr. mescheoir "tomber mal") 1. лош, зъл, злобен; caractère méchant, злобен характер; 2. палав, непослушен (за дете); 3. хаплив, злобен; une satire méchant,e злобна, хаплива сатира; 4. опасен, неприятен; affaire méchant,e опасна, неприятна работа; 5. мрачен; de méchant,e humeur мрачно настроение; 6. който нищо не струва, лош; 7. разг. забележителен; извънреден; une méchant,e faim голям глад; 8. m. лош, зъл човек. Ќ être méchant, comme un âne rouge, un diable, la gale много съм лош; méchant,e langue злословещ човек; chien méchant, зло куче; ce n'est pas bien méchant, не е страшно, нито важно; faire le méchant, избухвам, гневя се, кипвам. Ќ Ant. bon, excellent, doux, humain, inoffensif. -
11 meilleur,
e adj. (lat. melior) 1. по-добър; le meilleur,, la meilleur,e най-добрият, най-добрата; 2. m. най-хубавото нещо. Ќ meilleur, marché по-евтино; du meilleur,de l'âme от дълбочината на душата; pour le meilleur, et pour le pire за добро и лошо; être de meilleur,e humeur в прекрасно настроение съм; de meilleur,e heure по-рано; les meilleur,s de l'humanité елита, върхушката; le meilleur, de най-доброто от; avoir, prendre le meilleur, sur спорт спечелвам в спортно състезание; tu sais, tu connais (...) la meilleur, e? ирон. това ли е най-интересното, най-доброто? -
12 mélancolie
f. (gr. melagkholia "bile noire, humeur noire") меланхолия, тъга, печал, склонност към меланхолия. Ќ ne pas engendrer la mélancolie разг. много съм весел. -
13 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
14 noir,
e adj. (lat. niger) I. 1. черен; chat noir, черна котка; perles noir,es черни перли; 2. мургав, възтъмен; teint noir, мургав тен; 3. прен. тъмен, мрачен, намръщен; жесток; 4. гнусен, ужасен; 5. разг. пиян; 6. тъжен, натъжен; лош; j'ai une humeur noir,e имам лошо настроение; II. m. 1. черен цвят; noir, de cordonnier черна боя (вакса); 2. негър, чернокож; 3. черния кръг на мишената; 4. рана, нараняване; мъка; 5. мрак, тъмнина; broyer du noir, отдавам се на мъката си. Ќ c'est ma bête noir,e разг. той ми е противен; être en noir,, porter le noir, в траур съм; marché noir, черна борса; noir, sur blanc очевидно; noir, animal медицински въглища, въглен; aller du blanc au noir, минавам от една крайност в друга; voir tout en noir, виждам всичко в черна светлина; il fait noir, comme dans un four (tunnel) пълна тъмнина, мрак; être dans le noir, нищо не разбирам от някаква работа; mettre dans le noir, успявам; pousser au noir, преувеличавам лошата, страшната страна на нещата; tourner au noir, ставам песимист. -
15 saute
f. (de sauter) в съчет. 1. мор. saute de vent внезапна промяна в направлението на вятъра; 2. прен. saute d'humeur внезапна промяна на настроението. -
16 terrible
adj. (lat. terribilis) 1. ужасен, страшен; vent, froid terrible ужасен вятър, студ; il est d'une humeur terrible aujourd'hui той има ужасно (лошо) настроение днес; enfant terrible палаво дете; un appétit terrible ужасен (голям) глад; 2. прен. извънреден, необикновен, изключителен, страшен; ce film n'a rien de terrible този филм не е страшен. Ќ Ant. débonnaire. -
17 vagabond,
e adj. et n. (bas lat. vagabundus, de vagari "errer") 1. лит. скитнически, номадски; 2. непостоянен; променлив, безпътен; безцелен; humeur vagabond,e непостоянно настроение; 3. m., f. скитник, клошар, бродяга; 4. m., f. лит. човек, който пътува много, скита се из цял свят. Ќ vagabond, sans feu ni lieu бездомник, бродяга. -
18 variation
f. (lat. variation) 1. изменение, промяна; променливост; variation de l'humeur променливост на настроението; variation de température температурно колебание; 2. тех. колебание, изменение, вариация; 3. муз. вариация; 4. variation de l'aiguille aimantée отклонение на стрелката на компаса (от географския меридиан); 5. астр. една от неравномерностите в движението на Луната; 6. муз. балетно солово изпълнение.
См. также в других словарях:
humeur — [ ymɶr ] n. f. • 1119 « liquide »; lat. humor I ♦ (v. 1160) Vieilli Substance liquide élaborée par un corps organisé, et spécialt (méd. anc.) Liquide organique du corps humain. ⇒ bile, chassie, chyle, flegme, glaire … Encyclopédie Universelle
humeur — 1. (u meur) s. f. 1° Toute espèce de liquide ; inusité en ce sens qui est le sens propre, excepté dans cette phrase du métier de la tannerie : Faire prendre humeur aux peaux, les humecter, afin de leur donner une préparation. 2° En un sens… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
humeur — HUMEUR. s. f. Substance fluide de quelque corps que ce soit. Humeur subtile. humeur grossiere. humeur chaude. humeur froide. les plantes se nourrissent de l humeur qu elles tirent de la terre. il distille de cet arbre une humeur visqueuse &… … Dictionnaire de l'Académie française
humeur — Humeur, soit d eauë, soit de vin, d huile, ou autres, Latex, laticis. Humeur coulante, Liquor, priore correpta. Humeur qui ne coule point, Humor iners. Humeur froide, Lentus humor. Humeur salée, Salsitudo. Une humeur generative, Foetificus humor … Thresor de la langue françoyse
Humeur — (fr., spr. Umöhr), 1) Feuchtigkeit; 2) Humor … Pierer's Universal-Lexikon
Humeur — (franz., spr. ümör), Laune, besonders üble … Meyers Großes Konversations-Lexikon
humeur — HUMEUR: Se réjouir quand elle sort, et s étonner que le corps humain puisse en contenir de si grandes quantités … Dictionnaire des idées reçues
HUMEUR — s. f. Toute substance fluide qui se trouve dans un corps organisé. Humeur subtile. Humeur grossière. Humeur visqueuse. Il découle de cet arbre une humeur visqueuse. Les humeurs du corps humain sont la lymphe, le sang, le chyle, la bile, etc. La… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HUMEUR — n. f. Toute substance liquide qui se trouve dans un corps organisé. Humeur visqueuse. Il se disait surtout dans l’Ancienne Médecine. Les humeurs du corps humain sont la lymphe, le sang, le chyle, la bile, etc. Cela vicie les humeurs. Cela met les … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Humeur — Pour les articles homonymes, voir Humeur (homonymie). Humeur nocturne, William Adolphe Bouguereau, 1882. L humeur est un état d âme pe … Wikipédia en Français
humeur — nf., état d esprit : chira nf., penè nm. (Saxel.002) ; grâssa <grâce> nf. (002, Albanais.001), grâfa (002) ; umeur (Aix). E. : Chassie, Rayon, Travers. A1) bonne humeur : bona grâssa <bonne grâce> (001). Fra. Il est toujours de bonne… … Dictionnaire Français-Savoyard
