-
1 couture
f. (lat. pop. °consutura, de consuere "coudre") 1. шиене; couture а la main шиене на ръка; 2. шев; 3. шивачество; 4. мед. продълговат белег (от сабя, рана, болест). Ќ battre qqn. а plate couture разг. сразявам напълно някого; maison de haute couture модна къща (за шев); point de couture бод; examiner sur, sous toutes les coutures разглеждам много внимателно, от всички страни; la haute couture висша мода ( в изработването на дрехи). -
2 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
3 tige
f. (du lat. tibia "tige" en lat. populaire) 1. стъбло; стрък (на растение); tige qui se ramifie стъбло, което се разклонява; arbre de haute (basse) tige дърво с високо (ниско) стъбло; 2. дръжка (на перо, на чадър); 3. тех. дръжка, лост; tige d'une pompe лост на помпа; 4. строит. греда; 5. tige d'une botte горна част на ботуш; 6. прен.род, коляно; родоначалник; le marquis de L. a une haute tige маркиз дьо Л. е от стар род. -
4 acropole
f. (gr. akropolis "ville haute") акропол, най-високата част на древногръцките градове с укрепления и светилища. -
5 antiquité
f. (lat. antiquitas) 1. древност, старина; la haute antiquité дълбока древност; 2. хората, които са живели в древността; 3. pl. древни паметници, старини; l'Antiquité древността, древното време. Ќ de toute antiquité от много отдавна, от незапомнени времена, от памтивека. Ќ Ant. nouveauté. -
6 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
7 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
8 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
9 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
10 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
11 définition
f. (de définir) 1. определение, дефиниция; 2. обяснение; тълкуване; дефиниране; 3. определен брой линии, канали за предаване на образи; télévision haute définition телевизор с над хиляда канала. -
12 distinction
f. (lat. distinctio) 1. различаване; различие, разлика; отличаване; faire la distinction entre deux choses правя разлика между две неща; 2. отличие; награда; obtenir une distinction получавам награда; 3. почитание, уважение; 4. добри обноски, добро възпитание; 5. предпочитание, разлика; sans distinction без значение, без разлика; 6. значимост; une personne de haute distinction човек от висок ранг. Ќ Ant. confusion, vulgarité, identité. -
13 dose
f. (lat. méd. dosis) доза ( определено количество). Ќ en avoir une dose много съм глупав; avoir sa dose, en tenir une bonne dose пиян съм; а haute dose енергично; en avoir sa dose до гуша ми е дошло от. -
14 dragée1
f. (lat. tragemata) 1. драже (бонбон); 2. лов. сачма. Ќ avaler la dragée1 преглъщам нещо неприятно, обида; tenir la dragée1 haute а qqn. карам някого да заплати скъпо това, което му давам, изкарвам му го през носа. -
15 extraction
f. (lat. extractus, p. p. de extrahere) 1. добиване; extraction de la houille добиване каменни въглища; 2. хир. изваждане; extraction d'un corps étranger изваждане на чуждо тяло; 3. мат. извличане; extraction d'une racine carrée извличане на квадратен корен; 4. ост. произход; être de haute extraction от знатен род съм. -
16 fréquence
f. (lat. frequentia) 1. често повтаряне, честота, многократност; la fréquence du pouls мед. честотата на пулса; 2. ел. честота; haute fréquence висока честота; 3. ост. тълпа, наплив от хора. Ќ Ant. rareté. -
17 grécité
f. (de grec) 1. характер на дума от гръцки произход; гърцизъм; haute grécité гръцки език от епохата на класиците, старогръцки; basse grécité средногръцки, византийски; 2. характер на това, което е гръцко. -
18 idée
f. (gr. idea "forme visible") 1. понятие, представа; идея; l'idée du beau, du bien представа (понятие) за красивото, за доброто; donner une idée de давам (обща) представа за; 2. идея, мисъл, замисъл; l'idée fondamentale d'une њuvre основната идея на творба; 3. възглед, схващане, мнение; идея; idées politiques политически възгледи; idée reçue предразсъдък; 4. намерение; changer d'idée променям намерението си; 5. въображение, идея. Ќ avoir en idée имам наум; cette idée a fait son chemin тази идея си е пробила път (наложила се е); idée fixe фикс-идея; se forger des idées въобразявам си несъществуващи неща; se mettre dans l'idée вкарвам си в ума (главата); une idée; une idée de разг. много малко от; avoir une haute idée de soi претенциозен съм, имам високо мнение за себе си; avoir des idées noires имам черни мисли; idée-force водеща идея; ne faire qu'а son idée карам както си знам. -
19 lice3
ou lisse f. (lat. licia) техн. нищелки (на тъкачен стан); haute lice3 изправени нищелки; basse lice3 хоризонтални нищелки. -
20 lutte
f. (de lutter) 1. борба; lutte pour l'existence борба за съществуване; 2. война, бой, битка, борба; lutte а outrance борба на живот и на смърт; lutte émancipatrice освободителна война; lutte larvée тайна война; 3. спорт. състезание, двубой, борба; lutte gréco-romaine класическа борба; lutte libre свободна борба; lutte au tapis, lutte а terre борба върху пода, на земята ( в легнало състояние). Ќ de haute lutte с голяма сила, насила, ожесточено; lutte antipollution борба против замърсяване на околната среда; de vive lutte с всички сили. Ќ Ant. accord, paix. Ќ Hom. lut, luth.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
haute — haute … Dictionnaire des rimes
haute — → haut (I, C) ● haut, haute adjectif (latin populaire haltus, du latin classique altus, avec l influence du germanique hôh) Qui a telle dimension dans le sens vertical : Un mur haut de trois mètres. Sa maison est moins haute que la nôtre. Qui a… … Encyclopédie Universelle
Haute — may refer to: *Haute, meaning high in French **Haute Cour of Jerusalem (High Court) (12th century), feudal council of the kingdom of Jerusalem **Haute couture (French for high sewing or high dressmaking ), the creation of exclusive custom fitted… … Wikipedia
*haute — ● haute nom féminin Familier. La haute, les classes riches de la société. ● haute (expressions) nom féminin Familier. La haute, les classes riches de la société. ● haute (homonymes) nom féminin hôte nom masculin ôte forme conjuguée du verbe ôter… … Encyclopédie Universelle
Häute — ist eine preisgekrönte Erzählung von Feridun Zaimoğlu. Erstmals abgedruckt wurde sie 2004 in dem Erzählband Zwölf Gramm Glück zusammen mit weiteren Erzählungen des Autors. Bereits 2003 wurde sie mit dem Ingeborg Bachmann Preis der Jury… … Deutsch Wikipedia
haute — (del fr. «haute», alta) m. Heráld. *Escudo de armas donde se pintan las armas de distintos linajes. * * * haute. (Del fr. haute, alta). m. Heráld. Escudo de armas adornado de cota, donde se pintan las armas de distintos linajes, las unas… … Enciclopedia Universal
haute — COUTURE s.f. (Franţuzism) Croitorie creativă de modă. ♦ Croitorie de lux. [pron. ot cutür. / < fr. haute couture – înaltă croitorie]. Trimis de LauraGellner, 20.04.2005. Sursa: DN HAUTE COUTURE [OT CUTÜR] s. f. croitorie de lux. (< fr.… … Dicționar Român
Haute — ist der Familienname folgender Personen: Philippe van Haute (* 1957), belgischer Psychoanalytiker und Philosoph Ferdi Van Den Haute (* 1952), belgischer Radrennfahrer Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung m … Deutsch Wikipedia
haute — /ot/ s.f., fr. [ellissi di haute société ], solo al sing. [insieme delle persone ricche e importanti: alla festa era presente tutta la h. romana ] ▶◀ alta società, bel (o gran) mondo, crema, élite, high society, jet set. ‖ aristocrazia. ◀▶ (spreg … Enciclopedia Italiana
haute — (adj.) French, lit. high, fem. of haut (see HAUGHT (Cf. haught)). Haute bourgeoisie the (French) upper middle class is from 1888 … Etymology dictionary
haute — (Del fr. haute, alta). m. Heráld. Escudo de armas adornado de cota, donde se pintan las armas de distintos linajes, las unas enteramente descubiertas y las otras la mitad solo, como que lo que falta lo encubre la parte ya pintada … Diccionario de la lengua española
