-
1 aléa
m. (mot. lat. "jeu de dés, hasard") риск, случайност. -
2 biribi
m. (de l'it. biribisso "jeu de hasard") 1. ост. бириби (вид хазартна игра, подобна на лото); 2. в. арго дисциплинарна рота в Африка. -
3 contingent,
e adj. et m. (lat. contingens, p. prés. de contingere "arriver par hasard") 1. случаен; възможен, несигурен; 2. незначителен, маловажен; 3. m. юр. квота, припадаща се част, дял при подялба, дял при плащане на данък; contingent, d'importation вносна квота; 4. воен. набор; 5. част, дял. -
4 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
5 interdire
v.tr. (lat. interdicere) 1. забранявам, запрещавам; interdire qqch. а qqn. забранявам нещо на някого; interdire les jeux de hasard забранявам хазартните игри; il est interdit de fumer пушенето е забранено; 2. временно лишавам, отстранявам от длъжност някого; 3. попречвам, изключвам възможността; la discrétion m'interdit de dire plus дискретността ми пречи (не ми позволява) да кажа нещо повече; 4. ост. слисвам, смайвам, вцепенявам; s'interdire qqch. забранявам си нещо. Ќ Ant. permettre, autoriser. -
6 jouet
m. (de jouer) 1. играчка; 2. прен. играчка, жертва; être le jouet du hasard жертва съм на случайността. -
7 sort
m. (lat. sors, sortis) 1. съдба, участ; le sort qui l'attend съдбата, която го очаква; 2. жребий, щастие; tirer au sort решавам, определям нещо чрез жребий; le sort en est jeté взето е безвъзвратно решение; 3. ост. начин за набиране на войска чрез жребий; 4. магия, проклятие; jeter un sort а qqn. омагьосвам някого; 5. положение, състояние; améliorer le sort du prolétariat подобрявам състоянието на пролетариата; 6. изход, развръзка; le hasard décide du sort des batailles случайността определя изхода на битките. Ќ faire un sort а une chose нар. използвам нещо за себе си; faire un sort а une bouteille изпивам цялото съдържание на бутилка. Ќ Hom. saur. -
8 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
См. также в других словарях:
HASARD — Le hasard, que le calcul des probabilités a permis de maîtriser partiellement, apparaît d’abord comme un caractère fondamental de l’existence. Dans la mesure où l’incertitude enveloppe l’idée de risque, on a tenté de la réduire, dans le domaine… … Encyclopédie Universelle
*hasard — ● hasard nom masculin (espagnol azar, de l arabe az zahr, le dé) Puissance considérée comme la cause d événements apparemment fortuits ou inexplicables : Rien n a été laissé au hasard. Circonstance de caractère imprévu ou imprévisible dont les… … Encyclopédie Universelle
hasard — Hasard, Sors, Cleros, siue Clerus. Tout jeu de hasard, Alea. Essayer le hasard de la guerre, Experiri certamen. Qui fait mestier de jouër à jeux de hasard, Aleator. Se mettre au hasard, Aleam sequi, Adire fortunam, Committere se fortunae. Là… … Thresor de la langue françoyse
Hasard — (Hasardspiel) Sn gewagtes Spiel/Unternehmen per. Wortschatz fremd. Erkennbar fremd (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. jeu de hasard m. (eine Art Würfelspiel), dieses über span. azar aus arab. az zahr Würfel zum Spielen ; arab. zahr ist… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Hasard — Has ard ( [ e]rd), n. Hazard. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Hasard — (franz., spr. asār, span. azār, v. arab. āssar, Würfel, also eigentlich »Würfelspiel«), Zufall, Geratewohl; au h., auf gut Glück; hasardieren, aufs Geratewohl etwas tun, wagen … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Hasard — (Hazard, frz., spr. asahr), Ungefähr, glücklicher Zufall, Wagnis; hasardieren, wagen, aufs Spiel setzen. – Hasardspiele, Glücksspiele, alle Spiele mit Karten, Würfeln oder Nummern, deren Ausgang allein oder wesentlich vom Zufall abhängt, z.B.… … Kleines Konversations-Lexikon
Hasard — Hasard,das:H.spielen:⇨wagen(2) … Das Wörterbuch der Synonyme
Hasard — Cet article possède des paronymes, voir : Hazard et Azhar. Cet article concerne le concept de hasard. Pour le roman de J. M. G. Le Clézio, voir Hasard (roman). Le hasard exprime un manque de caus … Wikipédia en Français
hasard — (ha zar ; le d ne se prononce pas et ne se lie pas : un ha zar heureux ; au pluriel, l s ne se lie pas : des ha zar heureux ; cependant quelques personnes la lient : des ha zar z heureux) s. m. 1° Sorte de jeu de dés (sens propre et ancien,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
HASARD — s. m. (H s aspire.) Fortune, sort ; cas fortuit, imprévu. S en remettre au hasard. S abandonner au hasard. Donner, mettre quelque chose au hasard. C est un pur effet du hasard. Le hasard voulut que... Coup de hasard. Ce sera un grand hasard si… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
