-
1 habitude
{'hæbitju:d}
1. привичка, навик
2. книж. наклонност, склонност, темперамент* * *{'habitju:d} n 1. привичка, навик; 2. книж. наклонност, скло* * *склонност; наклонност;* * *1. книж. наклонност, склонност, темперамент 2. привичка, навик* * * -
2 acclimater
v.tr. (de climat) 1. привиквам към нов климат, аклиматизирам; acclimater une plante аклиматизирам растение; 2. (за хора) s'acclimater свиквам с нова страна; 3. прен. вмъквам, вкарвам, възприемам; acclimater une habitude възприемам навик. -
3 accuser
v.tr. (lat. accusare) 1. обвинявам; accuser qqn. d'un crime обвинявам някого в престъпление; 2. осъждам нещо ( като вредно), не одобрявам; accuser une habitude осъждам навик; 3. accuser réception съобщавам, че съм получил писмо или пратка; 4. правя явен, видим, показвам, лича си; son visage accuse de la fatigue лицето му показва умора; 5. проличавам, признавам, издавам; accuser son âge признавам годините си; 6. s'accuser признавам се за виновен; 7. очертавам, подчертавам; accuser les contours очертавам контурите. Ќ Ant. disculper, excuser, justifier. -
4 acquérir
v.tr. (lat. class. acquirere) 1. ставам собственик, придобивам, спечелвам; acquérir des richesses спечелвам богатства; cette habitude s'acquiert facilement този навик се придобива лесно; 2. прен. спечелвам, привързвам; acquérir la confiance de qqn. спечелвам доверието на някого; s'acquérir придобивам, спечелвам си; il s'est acquis l'estime de son chef той спечели уважението на шефа си. Ќ Ant. céder, vendre; perdre. -
5 assuétude
f. (lat. assuetudo "habitude") приспособимост на организъм към условията на околната среда; привикване към някакво токсично вещество. -
6 coutume
f. (lat. pop. °cosetudine, class. consuetudo, inis "habitude") 1. обичай, традиция; 2. ост., лит. навик; avoir coutume de имам навик да; 3. loc. adv. de coutume обикновено; comme de coutume както обикновено. Ќ une fois n'est pas coutume погов. веднъж не е правило; us et coutumes нрави и обичаи. Ќ Ant. exception, innovation, nouveauté. -
7 inhabitude
f. (de in- et habitude) ненавикналост, непривикналост. -
8 insolent,
e adj. (lat. insolens "qui n'a pas l'habitude de") 1. дързък, нахален, безочлив, безсрамен; ton insolent, нахален тон; air insolent, нахален вид; 2. високомерен, надменен, надут, горделив; 3. нечуван, необичаен; chance insolent,e нечуван късмет; 4. m., f. нахалник, безсрамник. Ќ Ant. poli, courtois, modeste, ordinaire; respectueux. -
9 invétéré,
e adj. (lat. inveteratus, de inveterare "faire vieillir") закоравял, закоренял; scélérat invétéré, закоравял злодей; вкоренен; habitude invétéré,e вкоренен навик. -
10 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
11 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.
См. также в других словарях:
HABITUDE — Distincte de l’instinct, qui est un montage héréditaire plus ou moins prédéterminé, l’habitude est une conduite ou un ensemble de conduites pouvant s’acquérir par des actes répétés et se conservant de manière relativement stable. La capacité de… … Encyclopédie Universelle
habitude — HABITUDE. s. f. Coustume, accoustumance, disposition interieure acquise par plusieurs actes reïterez. Bonne habitude. mauvaise habitude. tourner en habitude. contracter une habitude. vieille habitude. par habitude. une longue habitude. peché d… … Dictionnaire de l'Académie française
Habitude — Hab i*tude (h[a^]b [i^]*t[=u]d), n. [F., fr. L. habitudo condition. See {Habit}.] 1. Habitual attitude; usual or accustomed state with reference to something else; established or usual relations. South. [1913 Webster] The same ideas having… … The Collaborative International Dictionary of English
habitude — HABITUDE: Est une seconde nature. Les habitudes de collège sont de mauvaises habitudes. Avec de l habitude on peut jouer du violon comme Paganini … Dictionnaire des idées reçues
habitude — (n.) custom, habit, c.1400, from O.Fr. habitude (14c.), from L. habitudinem (nom. habitudo) condition, appearance, habit, from pp. stem of habere (see HABIT (Cf. habit)). Related: Habitudinal (late 14c.) … Etymology dictionary
habitude — Habitude, Pour cognoissance et accez ou accointance, Consuetudo. Avoir habitude avec quelqu un, Rem habere cum aliquo … Thresor de la langue françoyse
habitude — [hab′i to͞od΄, hab′ityo͞od΄] n. [ME abitude < MFr habitude < L habitudo, condition, habit: see HABIT] 1. habitual or characteristic condition of mind or body; disposition 2. usual way of doing something; custom … English World dictionary
Habitude — (franz., spr. abitüd ), Gewohnheit; Gewandtheit, Fertigkeit; körperlicher Anstand … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Habitude — (frz. abitüd), Gewohnheit; habituell, zur Gewohnheit geworden … Herders Conversations-Lexikon
habitude — index behavior, condition (state), custom, practice (custom), usage Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton … Law dictionary
habitude — *habit, practice, usage, custom, use, wont Analogous words: attitude, stand, *position: *state, condition, situation Contrasted words: *mood, humor, temper: *caprice, whim, freak, vagary … New Dictionary of Synonyms
