-
1 futur,
e adj. (lat. futurus) 1. бъдещ; les générations futur,es бъдещите поколения; 2. m. бъдеще; 3. m. грам. бъдеще време; 4. разг. m., f. годеник. Ќ Ant. passé, antérieur, présent. -
2 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
3 adouber
v.tr. (frq. °dubban "frapper", parce que le futur chevalier recevait de son parrain un coup sur la nuque) 1. посвещавам някого в рицарство; 2. поправям (кораб) (remplacé par radouber); 3. (в шахмата) местя фигура по погрешка, без да се смята за направен ход. -
4 dernier,
ère adj. (lat. pop. °deretranus) 1. последен, окончателен; dernier,ère édition последно издание; 2. минал; l'an dernier, миналата година; 3. най-малък; Jean est son dernier, Жан е най-малкото Ј дете; 4. краен; au dernier, degré в крайна степен; 5. най-долен; une marchandise de dernier,ère qualité стока от най-долно качество; 6. прен. последен, най-долен. Ќ au dernier, mot без пазарене; en dernier, lieu в края на краищата, на последно място, в заключение; rendre le dernier, soupir издъхвам, умирам; а la dernier,ère extrêmité в крайна степен; en dernier, последен, най-последен от всички. Ќ Ant. initial, premier, futur, prochain. -
5 futurisme
m. (de futur) худ. футуризъм. -
6 futuriste
m. (de futur) футурист, привърженик на футуризма. -
7 futurition
f. (de futur) ост. бъдещност, перспектива. -
8 futurologie
f. (de futur et -logie) футурология (наука, която предвижда бъдещото развитие).
См. также в других словарях:
futur — futur … Dictionnaire des rimes
futur — futur, ure [ fytyr ] adj. et n. m. • XIIIe; lat. futurus, p. fut. de esse « être » I ♦ Adj. 1 ♦ Qui appartient à l avenir. ⇒ prochain, ultérieur. Les générations futures. ⇒ 1. suivant. Les siècles futurs (cf. À venir). Besoins actuels et futurs.… … Encyclopédie Universelle
futur — futur, ure (fu tur, tu r ) adj. 1° Qui sera. Le temps futur. • Que direz vous, races futures, Si quelquefois un vrai discours Vous récite les aventures De nos abominables jours ?, MALH. II, 4. • Grâces aux immortels, l effort de mon courage … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Futur I — сложное будущее время, одно из шести времён немецкого языка. Наряду с Futur II выступает показателем отнесения действия к будущему. По частоте своего употребления первое будущее время используется более часто, чем второй. Последний постепенно… … Википедия
Futur II — это сложное будущее время, одно из шести времён немецкого языка. На сегодняшний день данная форма считается практически неупотребимой в разговорной и письменной речи, хотя играет важную роль Futur II выражает относительное будущее время,… … Википедия
Futur — Sn Zukunft erw. fach. (15. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. (tempus) futūrum, zu l. futūrus zukünftig , eigentlich sein werdend . Ebenso ne. future, nfrz. futur, nschw. futurum, nnorw. futurum. Zur germanischen Verwandtschaft s. bauen. ✎ Leser … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Futur 80 — est un album de reprises de tubes français des années 1980 par la chanteuse de R n B Leslie initialement annoncé pour une sortie en 2008 avant que sa commercialisation soit définitivement abandonnée après la promotion radio des titres Boule de… … Wikipédia en Français
Futur TV — est une entreprise de production télévisuelle dirigée par Guy Job. Production Elle produit principalement des émissions culinaires : Bon appétit bien sûr, diffusée sur France 3 L école des chefs, diffusée sur France 2 Liens externes Site… … Wikipédia en Français
fùtūr — m 〈G futúra〉 lingv. glagolski oblik koji 1. {{001f}}znači radnju u budućnosti [radit ću]; buduće vrijeme 2. {{001f}}izriče nesigurnu tvrdnju ili nagađanje [bit će deset sati = mislim da je deset sati] ✧ {{001f}}lat … Veliki rječnik hrvatskoga jezika
futur — fùtūr m <G futúra> DEFINICIJA lingv. glagolski oblik koji 1. znači radnju u budućnosti [radit ću]; buduće vrijeme 2. izriče nesigurnu tvrdnju ili nagađanje [bit će deset sati = mislim da je deset sati] ETIMOLOGIJA lat. futurum (tempus):… … Hrvatski jezični portal
Futur — »Zukunft«: Der grammatische Fachausdruck ist entlehnt aus gleichbed. lat. (tempus) futurum. Lat. futurus »sein werdend« ist Part. Fut. zum Verbalstamm fu (in lat. fuisse »gewesen sein«; über weitere etymologische Zusammenhänge vgl. ↑ bauen). Die… … Das Herkunftswörterbuch
