-
1 fòrte
1. agg силен: un uomo fòrte силен мъж; questo vino и veramentе fòrte това вино наистина е силно; и una parola fòrte това е силна дума; 2. m: il mondo si divide in forti e deboli светът се дели на силни и слаби; 3. avv силно: abbracciami fòrte! прегърни ме силно!; gridare fòrte крещя силно; Ќ il sesso fòrte силният пол; жарг. lui va fòrte той е напред с материала. -
2 forte
{'fɔ:ti}
I. 1. сила, отличителна способност
singing is not his FORTEне го бива да пее
2. горната половина на острието на сабя (от средата до дръжката)
II. adv муз. форте* * *{'fъ:ti} n 1. "сила", отличителна способност; singing is not hi(2) {'fъ:ti} adv муз. форте.* * *форте;* * *1. i. сила, отличителна способност 2. ii. adv муз. форте 3. singing is not his forteне го бива да пее 4. горната половина на острието на сабя (от средата до дръжката)* * *forte[´fɔ:tei] I. n 1. "сила", отличителна способност; originality is not his \forte оригиналността не е силната му страна; 2. долна част (към дръжката) на острието на сабя. II. adj, adv, n муз. форте, силно, с голяма сила на тона. -
3 ¡forte!
interj мор. стоп! спри! -
4 forte
-
5 main-forte
f. (de main et fort) помощ, подкрепа; prêter main-forte а qqn. притичвам се в помощ, давам помощ на някого. -
6 piano-forte
m. (de piano et forte) ост. фортепиано, пианино (пиано от XVIII - XIX в.). -
7 eau-forte
f. (lat. alchim. aqua fortis) (pl. eaux-fortes) 1. азотна киселина; 2. худ. офорт, гравюра; щампа, отпечатана на гравюра. -
8 mezzo
{'medzou}
I. a um. муз. умерен
II. adv муз. умерено
MEZZO forte доста силно (не с пълен глас)* * *{'medzou} a um. муз. умерен.(2) {'medzou} adv муз. умерено; mezzo forte доста силно (не с пьлен* * *1. i. a um. муз. умерен 2. ii. adv муз. умерено 3. mezzo forte доста силно (не с пълен глас) -
9 mf
mf abbr ( mezzo forte) мецофорте. -
10 bruciòre
m 1) парене, лютене: sento un forte bruciòre allo stomaco чувствам силно парене в стомаха; 2) прен. жажда: avere un bruciòre in gola изгарям от жажда. -
11 ràggio
m 1) лъч: un forte ràggio di sole силен слънчев лъч; 2) прен. лъч, проблясък; 3) радиус: non c'и anima viva nel ràggio di venti chilometri няма жива душа в радиус на двадесет километра. -
12 ragiòne
f 1) разум, ум: ascolta sempre la voce della ragiòne! вслушвай се винаги в гласа на разума!; 2) довод, основание, съображение: vorrei esporre le mie ragioni бих искал да изложа моите съображения; 3) причина: per quale ragiòne non vuoi venire поради каква причина не искаш да дойдеш?; 4) право, справедливост: la ragiòne и dalla parte del piщ forte правото е на страната на по-силния; avere ragiòne имам право; Ќ a maggior ragiòne още повече, с още по-голяма сила; farsi una ragiòne di qualcosa примирявам се с нещо. -
13 rumòre
m шум: sento un rumòre strano чувам странен шум; fuori c'и un rumòre molto forte навън има много голям шум; Ќ fare rumòre вдигам шум; molto rumòre per nulla много шум за нищо. -
14 scòssa
agg 1) разтърсване, раздрусване, трус: una scòssa di terremoto земен трус; 2) прен. удар, шок, сътресение: subire una forte scòssa претърпявам тежък шок, голямо сътресение. -
15 tiràre
1. v 1) тегля, дърпам: tiràre una fune дърпам въже; tiràre le orecchie дърпам уши; qualcuno mi ha tirato per la giacca някой ме дръпна за сакото; 2) хвърлям: il pubblico tirava dei fiori verso il palcoscenico публиката хвърляше цветя към сцената; 3) изваждам, вадя: tira fuori le mani dalle tasche! извади си ръцете от джобовете!; 4) вдигам: tira su i pantaloni! вдигни си панталоните!; 5) стрелям: non dovevi passare la palla, dovevi tiràre! не трябваше да подаваш топката, трябваше да стреляш!; tiràre un colpo di pistola стрелям с пистолет; 6) духа: ieri tirava un forte vento вчера духаше силен вятър; 2. v rifl tiràresi отдръпвам се, отмествам се: tirati! дръпни се!; Ќ tiràre giщ смъквам; tiràre dentro въвличам; tiràre avanti карам я; tiràre le cuoia хвърлям топа. -
16 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
17 carrure
f. (de carrer) 1. ширина на рамената, плещите; homme d'une forte carrure широкоплещест човек; 2. прен. сила, честност, прямота, откровеност, яснота; 3. квадратна, широка форма. -
18 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
19 chômer
v.intr. (lat. caumare, de cauma, d'o. gr. "forte chaleur") 1. не работя, почивам, празнувам; 2. безработен съм; chômer par suite d'une crise économique безработен съм поради икономическа криза; 3. разг. преставам, спирам; ne pas chômer не спирам да работя; 4. v.tr. празнувам; chômer la fête d'un saint празнувам деня на светец. Ќ Ant. travailler. Ќ Hom. chaumer. -
20 colle
f. (lat. pop. °colla, gr. kolla) 1. лепило, клей; кола; colle forte туткал; 2. уч. арго труден, заплетен въпрос; poser une colle а un candidat задавам труден въпрос на кандидат (на изпит); 3. подготвителни упражнения за изпит; 4. наказание на ученик, състоящо се в оставането му в училище след часовете. Ќ chier dans la colle преувеличавам; pot de colle човек, от който не можем да се отървем; vivre а la colle живея на съпружески начала без брак; c'est de la colle, ton riz твоят ориз се е разварил, слепнал се е; peinture а la colle темпера. Ќ Hom. col.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
forte — [ fɔrte ] adv. • 1705; on employait 2. fort; it. forte « fort » ♦ Mus. Fort. Passage à exécuter forte, en jouant ou en chantant fort (⇒ fortissimo) . N. m. inv. Passage à exécuter fort. Des forte. ⊗ CONTR. 2. Piano. ● forte adverbe et nom… … Encyclopédie Universelle
forte — FÓRTE adj. invar., adv. 1. adj. invar. (livr.) Tare, puternic. ♢ expr. A se face forte = a face toate eforturile pentru a reuşi într o acţiune, a se declara capabil, în stare să depăşească o încercare anevoioasă. 2. adv. (Indică modul de… … Dicționar Român
Forte — bezeichnet: eine Dynamikbezeichnung in der Musik in der Medizin eine hohe Dosis ein Fahrzeugmodell des südkoreanischen Automobilherstellers Kia, siehe dazu Kia Forte eine amerikanische Power Metal Band aus Oklahoma eine Computersoftware… … Deutsch Wikipedia
FORTE — Saltar a navegación, búsqueda FORTE Organización USAF Estado Activo Satélite de Tierra Fecha de lanzamiento 29 de agosto de 1 … Wikipedia Español
Forte — Saltar a navegación, búsqueda Para otros usos de este término, véase FORTE. Abreviatura de forte. Forte (del italiano forte, fuerte) es un término utilizado en notación musical para indicar una determinada intensidad en el … Wikipedia Español
forte — Ptkl stark, laut per. Wortschatz fach. (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus it. forte gleicher Bedeutung, das auf l. fortis stark zurückgeht. Elativ: fortissimo. Ebenso nndl. forte, ne. forte, nfrz. fort, ndn. forte, nnorw. forte; Fort. ✎ DF 1… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Forte — (f[=o]rt), n. [IT. forte: cf. F. fort. See {Fort}.] 1. The strong point; that in which one excels. [1913 Webster] The construction of a fable seems by no means the forte of our modern poetical writers. Jeffrey. [1913 Webster] 2. The stronger part … The Collaborative International Dictionary of English
forte — adj. 2 g. 1. Que tem força. 2. Rijo. 3. Robusto. 4. Que pode com muito peso. 5. Possante. 6. Que oferece resistência. 7. Consistente, sólido. 8. Intenso. 9. Violento. 10. Sonoro. 11. Poderoso. 12. Animoso, varonil. 13. Bem defendido; fortificado … Dicionário da Língua Portuguesa
Forte 16 — (Флоренция,Италия) Категория отеля: Адрес: Viale Antonio Gramsci 16 (Piazza Beccaria), Лун … Каталог отелей
forte — I {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. n ndm, muz. {{/stl 8}}{{stl 7}} fragment utworu muzycznego wykonywany głośno, mocno {{/stl 7}}{{stl 20}} {{/stl 20}} {{stl 20}} {{/stl 20}}forte II {{/stl 13}}{{stl 8}}przym. ndm, muz. {{/stl 8}}{{stl 7}} głośny, mocny… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
Forte — For te (f[^o]r t[asl] or f[=o]r t[asl]), adv. [It. forte, a. & adv., fr. L. fortis strong.] (Mus.) Loudly; strongly; powerfully. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
