-
1 finir
v. (lat. finire "borner, finir") I. v.tr. 1. свършвам, завършвам, довършвам; 2. прекратявам; il est temps de finir nos querelles време е да прекратим недоразуменията между нас; 3. използвам, употребявам докрай; II. v.intr. 1. завършвам; 2. преставам; 3. умирам; finir dans un accident умирам при катастрофа; 4. в съчет. finir par (+ inf.) най-после; 5. en finir свършвам, слагам край; отървавам се; en finir avec qqn. отървавам се от някого. Ќ Ant. commencer; entamer; débuter. -
2 finir
intr Анд., Кол., Ч., Вен. завършвам; слагам край, финализирам. -
3 catalectique
adj. (gr. katalêktikos, de katalêgein "finir") в съчет. vers catalectique непълен стих ( в старогръцката поезия). -
4 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
5 débuter
v.intr. (de dé- et but) 1. играя пръв (при някои игри); 2. дебютирам, започвам. Ќ Ant. achever, conclure, finir, terminer. -
6 dégrossir
v.tr. (de dé- et gros d'apr. grossir) 1. дялам, одялвам грубо; 2. прен. нахвърлям в общи черти; 3. образовам, цивилизовам (ученик и др.); se dégrossir дялам се, одялвам се. Ќ Ant. fignoler, finir; abêtir. -
7 destinée
f. (de destiner) съдба, участ, предопределение, орисия. Ќ finir sa destinée умирам; unir sa destinée а celle de qqn. живея с някого; женя се. -
8 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
9 existence
f. (bas lat. existentia) 1. съществуване, живеене, живот, поминък; finir son existence прекратявам съществуването си, умирам; 2. наличие, присъствие. -
10 fini,
e adj. (de finir) 1. ограничен, който има граници; univers fini, ограничено пространство; 2. голям, краен; 3. изхабен; un homme fini, изхабен човек; 4. завършен, приготвен изцяло, готов; produits fini,s готови продукти; produits semi-fini,s полуфабрикати; 5. добре изработен; vêtement bien fini, добре изработена дреха; 6. неодобр. пълен, изпечен; c'est un menteur fini, изпечен лъжец; 7. изминал, минал, отминал, изчезнал; c'est un monde fini, отминал свят; 8. m. съвършенство; ограниченото; le fini, et l'infini ограниченото и безграничното. -
11 finissage
m. (de finir) завършване, последно преглеждане на творба, на работа. -
12 finissant,
e adj. (de finir) зъвършващ; залязващ. -
13 finisseur,
euse m., f. (de finir) човек, който завършва окончателно дадена работа. -
14 naître
v.intr. (lat. pop. °nascere) 1. раждам се; je suis né а Genève роден съм в Женева; 2. покълвам, никна; 3. прен. être né, e pour раждам се (със специални заложби); 4. прен. възниквам, произхождам; 5. появявам се. Ќ faire naître пораждам. Ќ Ant. mourir, finir. -
15 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
16 perpétuer
v.tr. (lat. perpetuare, de perpetuus) продължавам, увековечавам; se perpétuer продължавам се; възпроизвеждам се; възраждам се. Ќ Ant. changer; cesser, finir.
См. также в других словарях:
finir — [ finir ] v. <conjug. : 2> • fenir 1080; refait en finir, d apr. fin; lat. finire « borner, finir » I ♦ V. tr. (Personnes) Mener à sa fin (I). 1 ♦ Conduire (une occupation, un travail) à son terme en faisant ce qui reste à faire. ⇒… … Encyclopédie Universelle
finir — Finir. v. act. Achever, terminer. Finir un discours. finir une affaire. finir ses jours dans la penitence. finir un ouvrage. On dit, Finir un ouvrage, pour dire, Y mettre la derniere main. Il se met aussi absolument. Finissez donc, vous estes… … Dictionnaire de l'Académie française
finir — (del lat. «finīre»; ant. y usado aún en Col., Chi., Ven.) tr. *Terminar. * * * finir. (Del lat. finīre). intr. ant. Finalizar, acabar. U. en Colombia … Enciclopedia Universal
finir — фр. [фини/р] finire ит. [фини/рэ] окончить см. также fin … Словарь иностранных музыкальных терминов
finir — (Del lat. finīre). intr. ant. Finalizar, acabar. U. en Colombia … Diccionario de la lengua española
finir — (fi nir) v. a. 1° Conduire à achèvement, à terme. Finir un ouvrage. Finir un procès. Finir un discours. 2° Mettre fin à, faire cesser. • Rien ne peut m empêcher de finir ma misère, MAIR. Mort d Asdrub. v, 2. • Je vous rends Aristie et… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FINIR — v. a. Achever, terminer, cesser. Finir un discours. Finir un discours par une belle péroraison. Finir une affaire. Finir ses jours dans la pénitence. Finir un ouvrage. Finissons ce badinage. Finir un ouvrage, Y mettre la dernière main. Finir un … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FINIR — v. tr. Achever, terminer. Finir une tâche. Finir un discours par une belle péroraison. Finir une affaire. Finir ses jours dans la pénitence. Finir un ouvrage. Finissons ce badinage. FINIR, employé absolument, signifie, particulièrement en termes… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
finir — vt. , achever, terminer ; cesser, arrêter ; conclure (une lettre, un écrit) : f(e)ni (Aillon V., Billième | Chambéry.025c), fini (025b, Aix.017, Albanais.001B, Annecy.003, Combe Si.018), C.1 ; feûrnir (Montricher.015b), fornêtre (Thônes.004),… … Dictionnaire Français-Savoyard
finir — définir finir prédéfinir redéfinir … Dictionnaire des rimes
finir — Ne dites pas, il faut en finir ; cette façon de parler, qui devient très générale, est vicieuse. On finit une chose; mais on n en finit pas … Dictionnaire grammatical du mauvais langage
