-
1 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
2 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
3 demi-fin,
e adj. (de demi- et fin) 1. среден между тънък и дебел; 2. образуван от смес, в която количеството на благородния метал е почти наполовина намалено. -
4 mi-fin
adj. (de mi- et fin) неол. средноголям ( за стоки). -
5 commencement
m. (de commencer) начало, започване; au commencement de l'année в началото на годината; le commencement du travail започването на работата; c'est le commencement de la fin това е началото на края; dès le commencement още от началото; le verbe était au commencement в началото бе словото; les commencements начало, първи стъпки. Ќ Ant. fin, achèvement, conclusion, terme, issue, but. -
6 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
7 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
8 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
9 abrasif,
ve adj. et m. (d'après abrasion) техн. абразивен, който шлифова; абразив; abrasif, fin дребнозърнест абразив; abrasif, grené зърнест абразив. -
10 affiner
v.tr. (de а et fin) 1. пречиствам (метал, стъкло); 2. довършвам, дообработвам; 3. affiner les fromages правя сирене да доузрее; 4. ост. измамвам с хитрост; 5. прен. изтънчвам, облагородявам, правя по-фин, деликатен; s'affiner облагородявам се; son visage s'est affine avec l'âge с възрастта лицето му придоби по-благороден вид; le goût s'affine вкусът се изтънчва. Ќ Ant. alourdir, épaissir. -
11 afin
de loc. prép., afin que loc.conj. (pour а fin de, que) за да, с цел да (afin de + inf.); il est là afin de voir son ami той е тук ( дойде), за да види приятеля си; afin que (+ subj.); je suis venu afin que tu apprennes la vérité de moi-même дойдох, за да научиш истината от мен. -
12 ambre
m. (lat. méd. ambar) амбра ( благовонно вещество). Ќ ambre jaune кехлибар, янтар; fin comme l'ambre проницателен. -
13 arriver
v.intr. (lat. pop. °arripare) 1. пристигам; arriver en France пристигам във Франция; 2. достигам до, постигам (до някого, до някакъв резултат); 3. прен. настъпвам; le printemps arrive пролетта настъпва; 4. успявам (+ inf.) il est arrivé а той успя да; 5. безл. случва се; il arrive que случва се да; 6. разш. достигам до някакъв размер, нараствам, пораствам; cet enfant m'arrive déjà а l'épaule това дете ми стига вече до рамото; 7. en arriver а стигам дотам, че; j'en étais arrivé а la fin de mon discours lorsque вече бях към края на речта си, когато; j'en arrive а me demander s'il a vraiement du cњur вече се питам дали той наистина има сърце. Ќ son heure est arrivée прен. часът му е настъпил; скоро ще умре. Ќ Ant. aller (s'en), éloigner (s'), partir; échouer, manquer. -
14 brésiller
v. (p.-к. dér. dial. de briser, a. prov. brezilh "sable fin") I. v.tr. лит. раздробявам на малки късчета; II. v.intr. изсъхвам и се роня на прах; le tabac brésille тютюнът се рони на прах; se brésiller разпадам се на малки късчета, на прах; роня се. -
15 cruche
f. (frq. °kruka) 1. стомна; 2. прен., разг. глупак, простак; 3. съдържанието на стомна; 4. adj. глупав, прост. Ќ tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse погов. веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, накрая се счупила. -
16 début
m. (de débuter) 1. пръв опит (в някакво занимание); 2. дебют; начало, започване; dès le début от самото начало; au début в началото, при започването. Ќ Ant. clôture, fin, conclusion, dénouement, terme. -
17 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
18 écrire
v.tr. (lat. scribere) 1. пиша, написвам; écrire gros, fin пиша едро, дребно; 2. надписвам, изписвам, написвам; écrire un adresse sur un carnet записвам адрес в тефтерче; 3. пиша, съчинявам; écrire des articles пиша статии; 4. пиша, издавам, публикувам; 5. прен. излагам идея, мисъл. Ќ il est écrit писано е, решено е. -
19 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
20 enfin
adv. (pour en fin) 1. с една дума, накратко казано; 2. най-сетне, най-после; 3. по-точно; elle est blonde, enfin plutôt rousse тя е руса, по-точно рижава; 4. в крайна сметка; car enfin ce n'est pas tout de crier, il faut agir в крайна сметка не трябва само да се говори, трябва да се действа.
См. также в других словарях:
fin — 1. (fin) s. f. 1° Celle des deux extrémités où une chose cesse d exister, en parlant soit de l espace, soit de la durée. L espace n a ni commencement ni fin. • Je hais les pièces d éloquence Hors de leur place et qui n ont point de fin, LA… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
fin — sustantivo masculino 1. Parte o momento en que termina una cosa: Se fueron a Granada de viaje de fin de curso. El interrogatorio puso fin a sus sospechas. Esa novela trata sobre el fin del mundo. El espectáculo dio fin a las diez. Esa discusión… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
fin — (Del lat. fīnis). 1. amb. Término, remate o consumación de algo. U. m. en m.) 2. m. Límite, confín. 3. Objeto o motivo con que se ejecuta algo. fin de fiesta. m. Espectáculo extraordinario después de una función. 2. Final notable, por lo común… … Diccionario de la lengua española
Fin — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. FIN, sigle de trois lettres, est un code, qui signifie : Finlande, selon la norme ISO 3166 1 alpha 3 (liste des codes pays), selon la liste des codes … Wikipédia en Français
Fin — Saltar a navegación, búsqueda Fin viene del latín finis , (finito). Se refiere a la culminación de cualquier cosa que se esté llevando a cabo, siempre que se haya iniciado con un propósito que no se haga eterno, ya que en ese caso se llegaría a… … Wikipedia Español
Fin.K.L — Saltar a navegación, búsqueda Fin.K.L Información personal Origen Corea del Sur … Wikipedia Español
fin — 1. ‘Término o acabamiento’: «Era el fin del verano» (CInfante Habana [Cuba 1986]); y ‘objetivo o finalidad’: «El fin no justifica los medios» (Muñiz Tragicomedia [Esp. 1980]). Aunque su uso en femenino era muy habitual en la lengua antigua, hoy,… … Diccionario panhispánico de dudas
Fin — Fin, n.[OE. finne, fin, AS. finn; akin to D. vin, G. & Dan. finne, Sw. fena, L. pinna, penna, a wing, feather. Cf. {pen} a feather.] 1. (Zo[ o]l.) An organ of a fish, consisting of a membrane supported by rays, or little bony or cartilaginous… … The Collaborative International Dictionary of English
FIN — may refer to:* (ISO 3166 1 alpha 3 code: FIN), a Nordic country in Europe * FASB Interpretation Number, an identifier for documents published by the Financial Accounting Standards Board * Federazione Italiana Nuoto, the Italian Swimming… … Wikipedia
Fin. K.L — Fin.K.L Fin. K.L. est un groupe de K pop sud coréen. Fin. K.L. signifie Fine Killing Liberty qui, bizarrement traduit, signifie « les filles qui vont en terminer avec les atteintes à la liberté. » Le nom a été choisi par la maison de… … Wikipédia en Français
Fin. K.L. — Fin.K.L Fin. K.L. est un groupe de K pop sud coréen. Fin. K.L. signifie Fine Killing Liberty qui, bizarrement traduit, signifie « les filles qui vont en terminer avec les atteintes à la liberté. » Le nom a été choisi par la maison de… … Wikipédia en Français
