-
1 erreur
f. (lat. error, de errare, fig.) 1. грешка; faire erreur греша, сбърквам; 2. заслепяване, заблуждаване; tomber dans l'erreur обърквам се, заблуждавам се; 3. илюзия, заблуда; 4. loc. adv. par erreur по погрешка. Ќ erreurs de jeunesse младежки увлечения; induire qqn. en erreur заблуждавам, обърквам някого. Ќ Ant. certitude, réalité, vérité. -
2 commettre
v.tr. (lat. committere "mettre ensemble") 1. върша, извършвам, правя; commettre un crime извършвам престъпление; commettre une erreur правя грешка; commettre une trahison извършвам предателство; 2. възлагам, натоварвам; commettre qqn. а un emploi възлагам служба на някого; commettre qqch. а qqn. ост. поверявам нещо на някого; 3. излагам, компрометирам; commettre sa réputation компрометирам името си; 4. техн. усуквам (въже); se commettre v. pron. излагам се, компрометирам се. Ќ Ant. démettre, retirer. -
3 confesser
v.tr. (lat. pop. °confessare, de confessus, p. p. de confiteri "avouer, confesser") 1. изповядвам; 2. признавам; confesser son erreur признавам грешката си; 3. разпитвам подробно; 4. ост. проповядвам, обявявам публично (вяра, религия); se confesser изповядвам се, признавам си; se confesser а un prêtre изповядвам се на свещеник. Ќ péché confessé est а moitié pardonné погов. признат грях е половин грях. Ќ Ant. cacher, dissimuler, dénier, contester, désavouer, nier, omettre, taire. -
4 impardonnable
adj. (de in- et pardonnable) непростим; erreur impardonnable непростима грешка. Ќ Ant. excusable, pardonnable. -
5 induire
v.tr. (du lat. inducere "conduire dans, vers") 1. подтиквам; въвеждам; induire en erreur въвеждам в заблуда; 2. заключавам, правя извод, заключение по индукция; on peut induire la rotation de la Terre du mouvement des étoiles за въртенето на земята може да се предположи по движението на звездите; 3. физ. получавам ток по индукция. Ќ Ant. déduire. -
6 judiciaire
adj. (lat. judiciarius) 1. съдебен; vente judiciaire продажба по решение на съдебните власти; pouvoir judiciaire съдебна власт; enquête judiciaire съдебно следствие; erreur judiciaire съдебна грешка; acte judiciaire съдебен акт; poursuite judiciaire съдебно преследване; combat (duel) judiciaire ист. двубой по решение на съдебните власти (в Средновековието); 2. ост., филос. който се отнася до преценка; faculte judiciaire (ou la judiciaire) способност да се различава истината от лъжата. -
7 justesse
f. (de juste) точност, вярност, правилност, безпогрешност; la justesse d'un ton точността на музикален тон; la justesse d'une remarque правилността на забележка; justesse d'un instrument точност, прецизност на инструмент; la justesse du tir точността на стрелбата. Ќ éviter de justesse едва не се сблъсквам, разминавам се на косъм; gagner de justesse едва успявам да спечеля. Ќ Ant. approximation, erreur, faute. -
8 profond,
e adj. (lat. profundus) 1. дълбок; racines profond,es дълбоки корени; grottes profond,es дълбоки пещери; forêt profond,e дълбока гора; regard profond, дълбок поглед; 2. прен. дълбок, късен, голям; erreur profond, голяма грешка; nuit profond,e дълбока, късна нощ; 3. дълбокомислен, задълбочен, значителен; méditations profond,es дълбокомислени размишления; 4. силен; 5. m. дълбочина, дъно; 6. f. нар. джоб; 7. adv. дълбоко, ниско; creuser très profond, дълбая много надълбоко. Ќ Ant. superficiel. -
9 rectification
f. (de rectifier, par le bas lat. rectification "redressement") 1. изправяне, поправка, уточняване; rectification d'un calcul поправяне на сметка; rectification d'une erreur поправяне на грешка; 2. обработка; 3. хим. ректификация, пречистване на течност чрез дестилация. -
10 rectifier
v.tr. (bas lat. rectificare "redresser") 1. изправям, поправям; rectifier une erreur поправям грешка; rectifier un texte поправям текст; 2. уточнявам; коригирам; rectifier le tir коригирам стрелба; 3. хим. пречиствам, дестилирам; 4. правя изряден, точен; 5. нар. убивам; 6. дообработвам машинна част; 7. ост., прен. реформирам, изправям, поправям. Ќ Ant. altérer. -
11 réfutation
f. (lat. refutatio) опровержение, отхвърляне; la réfutation d'une erreur отхвърляне на грешка. -
12 réhabiliter
v.tr. (de re- et habiliter) 1. реабилитирам, възстановявам (права, привилегии); réhabiliter la victime d'une erreur judiciaire реабилитирам жертвата на съдебна грешка; réhabiliter un art реабилитирам изкуство; 2. обновявам, възстановявам (квартал, сгради); se réhabiliter реабилитирам се, възстановявам си ( правата). Ќ Ant. condamner, flétrir. -
13 vérité
f. (lat. veritas, de verus "vrai") 1. истина; toutes vérités ne sont pas bonnes а dire посл. всяка истина не е за казване; chercher la vérité търся истината; c'est la pure vérité това е чистата истина; taire la vérité премълчавам истината; la vérité historique историческата истина; la vérité d'un principe истинност на принцип; vérité banale банална истина; dire ses quatre vérités а qqn. казвам неприятната истина в очите на някого; heure de vérité часът на истината; 2. loc. adv. en vérité наистина, в действителност; а la vérité наистина, да си кажа правото; 3. прилика, точност, вярно възпроизвеждане; la vérité d'un portrait приликата на портрет (с изобразения човек); 4. искреност, спонтанност, автентичен израз ( в изкуството). Ќ Ant. erreur, fausseté; illusion; ignorance; contrevérité, mensonge; absurdité; conte, invention; apparence, fiction. -
14 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur.
См. также в других словарях:
ERREUR — La définition classique de la vérité et de l’erreur est celle d’Aristote: «Dire de ce qui est qu’il est, ou de ce qui n’est pas qu’il n’est pas, c’est dire vrai; dire de ce qui n’est pas qu’il est ou de ce qui est qu’il n’est pas, c’est dire faux … Encyclopédie Universelle
erreur — Erreur. s. f. Fausse opinion. Erreur grossiere. tomber dans l erreur. sortir d erreur. il est encore dans l erreur. il est revenu de son erreur. tirer quelqu un d erreur. c est une erreur que de s imaginer. erreur dans la foy, en matiere de foy.… … Dictionnaire de l'Académie française
erreur — Erreur, Error. Approuver et suivre l erreur d aucun, Calculum album adiicere errori alterius. Mettre en erreur, Errore mentis afficere, Incutere errorem. Estre mis en erreur, Deferri in errorem, In errorem rapi. Proposer erreur, Ab aresto Curiae… … Thresor de la langue françoyse
erreur — (é rreur) s. f. 1° Action d errer çà et là. • L autre soleil d une erreur vagabonde Court inutilement par ses douze maisons, MALH. v, 25. • Sur son voyage et ses longues erreurs, On aurait pu faire une autre odyssée, GRESSET Vert Vert, I.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ERREUR — s. f. Action d errer. Il n est plus usité au propre que dans cette locution, Les erreurs d Ulysse, Le voyage très long et rempli de traverses, que ce prince fit en revenant de Troie. Il ne s emploie ordinairement qu au figuré, et signifie,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ERREUR — n. f. Fausse opinion, fausse doctrine. Erreur capitale. Erreur grossière. Commettre une erreur. Tomber dans l’erreur. Sortir d’erreur. Il est encore dans l’erreur. Il est revenu de son erreur. Tirer quelqu’un d’erreur. C’est une erreur que de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Erreur — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Erreur », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Couramment, une erreur est un acte volontaire… … Wikipédia en Français
Erreur — BONAPARTE (Napoléon) Bio express : Premier consul à vie puis empereur des Français (1769 1821) «N interrompez jamais un ennemi qui est en train de faire une erreur.» Source : Maximes et Pensées Mot(s) clé(s) : Ennemi… … Dictionnaire des citations politiques
erreur — paklaida statusas T sritis automatika atitikmenys: angl. error vok. Abweichung, f; Fehler, m rus. ошибка, f; погрешность, f pranc. erreur, f … Automatikos terminų žodynas
erreur — klaida statusas T sritis automatika atitikmenys: angl. bug; error; fault; mistake vok. Fehler, m; Irrtum, m rus. ошибка, f pranc. erreur, f; faut, f … Automatikos terminų žodynas
erreur — klaida statusas T sritis Standartizacija ir metrologija apibrėžtis Matavimo klaida, atsiradusi dėl netinkamų matuotojo veiksmų. atitikmenys: angl. error; mistake vok. Fehler, m rus. ошибка, f pranc. erreur, f … Penkiakalbis aiškinamasis metrologijos terminų žodynas
