-
81 raisin
m. (lat. pop. °racimus, class. racemus) 1. грозде; jus de raisin гроздов сок; 2. печ. формат хартия 64 x 50 см; 3. яйца на някои мекотели във вид на грозд. Ќ raisin de Corinthe сухо грозде, стафиди; raisin d'ours бот. мечо грозде, Arctostaphylos uva-ursi; mi-figue mi-raisin ни риба, ни рак, и тако, и вако; raisins de mer яйца на сепия или октопод. -
82 reculer
v. (de re- et cul) I. v.tr. 1. отстъпвам, изтеглям, издърпвам назад; 2. отсрочвам, отлагам; reculer une décision отлагам, отсрочвам решение; 3. разширявам, увеличавам; reculer les frontières d'un pays разширявам границите на страна; II. v.intr. 1. отстъпвам; reculer d'un pas отстъпвам крачка назад; reculer devant l'ennemi отстъпвам пред неприятеля; l'épidémie recule епидемията отстъпва, отзвучава; 2. имам откат (за оръжие); 3. отстъпвам, колебая се, отказвам се; se reculer отдръпвам се назад. Ќ reculer pour mieux sauter изчаквам, за да имам по-голям шанс; отдръпвам се назад, за да се засиля по-добре; la mer recule морето се отдръпва при отлива. Ќ Ant. avancer, progresser; se déterminer. -
83 rejet1
m. (de rejeter) 1. отхвърляне, отвод; rejet1 d'une proposition отхвърляне на предложение; 2. земя, която се изхвърля (при копаене); 3. геол. разместване на напукан земен пласт в отвесно или полегато положение; 4. грам. поставяне на глагол накрая на изречението; поставяне на най-важната част на изречение в неговия край; 5. изхвърляне; le rejet1 des cadavres а la mer изхвърляне на труповете в морето; 6. мед. отхвърляне на чуждо тяло от организма; 7. отхвърляне, неприемане на някого от група, общност. Ќ Ant. adoption, admission; réception, recette. -
84 requin
m. (p.-к. de quien, forme norm. de chien (de mer) ou ourquin, de l'it. orchino, d'orca "orgue") 1. зоол. акула; requin blanc бяла акула; 2. прен. лихвар, финансова акула, безскрупулен финансист. -
85 retrait1
m. (de l'a. fr. retraire "se retirer") 1. свиване, намаляване на обема, слягане; retrait1 du bois свиване на дървен материал; 2. оттегляне; retrait1 de la mer оттегляне на морето (при отлив); retrait1 d'une compétition оттегляне от състезание; retrait1 d'une candidature оттегляне на кандидатура; 3. прибиране, изтегляне (на пари); 4. отнемане, изземване, отменяне; retrait1 des droits отнемане на правата; 5. ост. място, където човек се оттегля; 6. свиване ( на човек), отдръпване. Ќ en retrait1 назад, настрана, далеч от другите. -
86 romarin
m. (lat. rosmarinus, proprem. "rosée de mer") бот. розмарин, Rosmarinus officinalis. -
87 scorpène
f. (lat. scorpæna, gr. skorpaina "scorpion de mer", de skorpios "scorpion") зоол. морски скорпион. -
88 serran
m. (lat. serra "scie de mer") зоол. морски костур. -
89 sonde
f. (de l'a. nord. sund "mer, détroit", dans sundgyrd "perche а sonder") 1. сонда; sonde aérienne сонда за изследване на атмосферата; sonde spaciale сонда за изследване на интерпланетарната среда; 2. сонда за изкуствено хранене; 3. търг. малък уред за вземане на част от даден продукт. Ќ coup de sonde разузнаване; marcher la sonde а la main внимателно се впускам в нещо; porter la sonde dans подробно изследвам. -
90 tel,
le adj.pron. et m. (lat. talis) 1. такъв, подобен; а tel, point до такава степен; je suis étonné qu'il tienne de tel,s propos учуден съм, че той говори подобни неща; 2. tel,... tel, какъвто..., такъв и; tel, père, tel, fils какъвто бащата, такъв и сина; 3. tel, quel какъвто си е, каквото си беше; laisser les choses tel,les quelles оставям нещата такива каквито са си; 4. pron.indéf. някой си, еди-кой си; Monsieur Un tel, господин еди-кой си; Madame Une tel,le госпожа еди-коя си; 5. conj. като, както, подобно на; les élèves, tel,s une mer agitée, faisaient un énorme vacarme учениците, подобно на развълнувано море, вдигаха голяма врява. Ќ tel, arbre tel, fruit погов. крушата не пада по-далеко от корена си; tel, maître tel, valet погов. какъвто господарят, такъв и слугата. -
91 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
92 territoire
m. (lat. territorium) 1. област, територия; le territoire français френската територия; territoires d'outre-mer отвъдморски територии; territoire maritime d'un Etat териториални морета на дадена държава; le territoire de la commune територията на общината; 2. мед. област; douleurs dans le territoire d'un nerf болки в областта на нерв; 3. зоол. територия ( на животно). -
93 thalassémie
f. (du gr. thalassa "mer" et -émie) биохим. таласемия. -
94 topaze
f. (lat. topazus, gr. topazos, nom d'une île de la mer Rouge) топаз ( скъпоценен камък). -
95 tourmenté,
e adj. (de tourmenter) 1. геогр. неравен, пресечен; sol tourmenté, неравна, изкопана почва; 2. прен. неспокоен, тревожен; измъчен; visage tourmenté, измъчено лице; 3. развълнуван, бурен; mer tourmenté,e бурно море; vie tourmenté,e бурен живот. -
96 tumultueux,
se adj. (lat. tumultuosus) 1. лит. шумен, бурен; безпорядъчен; discussion tumultueux,se бурна дискусия; vie tumultueux,se бурен живот; 2. силен, развълнуван; mer tumultueux,se развълнувано море. Ќ Ant. calme, silencieux, tranquille. -
97 ulve
f. (mot lat.) бот. морска салата ( зелено водорасло). Ќ Syn. laitue de mer. -
98 uni,
e adj. (de unir) 1. гладък, равен; sable uni, равен пясък; mer uni,e море без вълни; terrain uni, равен парцел; 2. едноцветен; couleur uni, цвят без нюанси; étoffe uni, едноцветен плат; costume uni, едноцветен костюм без шарки; 3. прен. без украшение, без шарки; 4. ост., литер. еднообразен, спокоен, тих; bonheur uni, тихо щастие; vie uni, еднообразен живот, непроменлив; 5. обединен, съединен, единен, задружен; uni,s par les liens du mariage обвързани чрез брака; Les Etats-Unis Съединените Щати; les Nations unies Обединените нации; front uni, обединен фронт; le Royaume-Uni Обединеното кралство (Великобритания); famille uni,e задружно семейство; 6. съединен, събран; les talons uni,s със събрани токове. Ќ Ant. accidenté, inégal, rugueux; bigarré, orné. -
99 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
100 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.
Страницы
См. также в других словарях:
mer — [ mɛr ] n. f. • 1050; lat. mare 1 ♦ Vaste étendue d eau salée qui couvre une grande partie de la surface du globe. ⇒ océan. Haute mer, pleine mer : partie de la mer la plus éloignée des rivages. ⇒ large. Brise, vent de mer, qui souffle de la mer… … Encyclopédie Universelle
Mer Baltique — Carte de la mer Baltique. Géographie humaine Pays côtier(s) Allemagne, Danemark, Estonie, Finlande, Lettonie, Lituanie, Pologne … Wikipédia en Français
Mer Caspienne — vue de l espace, image satellite de la NASA. Administration Pays … Wikipédia en Français
Mer Noire — Carte de la mer Noire. Géographie humaine Pays côtier(s) … Wikipédia en Français
Mer Rouge — Carte bathymétrique de la mer Rouge. Géographie humaine Pays côtier(s) … Wikipédia en Français
Mer du Japon — Mer de l Est Carte de la mer du Japon. Géographie humaine Pays côtier(s) … Wikipédia en Français
Mer du Nord — Carte de la mer du Nord. Géographie humaine Pays côtier(s) … Wikipédia en Français
mer — (mèr) s. f. 1° La vaste étendue d eau salée qui baigne toutes les parties de la terre. • Je vais passer la mer, pour voir si l Afrique, que l on dit produire toujours quelque chose de rare, a rien qui le soit tant qu elles [deux dames], VOIT … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Mer Blanche — Carte de la mer Blanche. Géographie humaine Pays côtier(s) … Wikipédia en Français
Mer Dumont d'Urville — Géographie humaine Pays côtier(s) Antarctique Géographie physique Type … Wikipédia en Français
Mer Jaune — Carte de la mer Jaune. Géographie humaine Pays côtier(s) … Wikipédia en Français
