-
21 douceâtre
adj. (de doux et suff. âtre) 1. възсладък; сладникав; 2. прен. престорен. -
22 doucement
adv. (de doux) 1. бавно, полека; 2. внимателно, предпазливо; 3. тихо, ниско; 4. меко, спокойно, кротко; 5. скришом, тайно, незабелязано; хитро. Ќ Ant. brusquement, bruyamment, vite, brutalement. -
23 doucet,
te adj. (dimin. de doux) 1. много сладък; 2. привидно любезен; 3. f. народно название на марулята. -
24 doucin
m. (de doux) бот. киселица (дива ябълка, която служи за облагородяване). -
25 doucine
f. (de doux) 1. вълнообразен корниз; 2. техн. вид ренде за оформяне на такъв вид корниз. -
26 doucir
v.tr. (de doux) техн. изглаждам, полирам (стъкло, метал); se doucir изглаждам се, полирам се. -
27 dur,
e adj. (lat. durus) 1. твърд, корав, як; lit dur, твърдо легло; 2. суров, груб, строг; 3. мъчен, тежък, труден; 4. безмилостен, коравосърдечен; 5. adv. силно, здраво; frapper dur, удрям силно. Ќ avoir l'oreille dur,e, être dur, d'oreille не чувам добре, тежко чувам; coucher sur la dur,e спя на голата земя; en dire de dur,es казвам тежки обиди; être dur, а cuire имам силна воля; être dur, а la desserre, а la détente алчен, свидлив; filer le dur, а qqn. следвам някого; dur, de dur, непоколебим, непреклоним човек. Ќ Ant. mou, souple, tendre, docile; doux; bon. -
28 éclatant,
e adj. (de éclater) 1. бляскав, блестящ, светъл, лъскав; lumière éclatant,e блестяща светлина; 2. прен. бляскав, славен; victoire éclatant,e бляскава победа; 3. очевиден, явен; une vérité éclatant,e очевидна истина; 4. гръмлив, силен, звучен, шумен; une sonorité éclatant,e силна звучност. Ќ Ant. doux; sombre; terne; modeste; fade, foncé. -
29 emporté,
e adj. (de emporter) сприхав, избухлив; буен. Ќ Ant. calme, doux. -
30 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
31 farouche
adj. (bas lat. forasticus "étranger, sauvage") 1. див; une bête farouche див звяр; 2. прен. свиреп, зъл, ожесточен, настървен. Ќ Ant. apprivoisé, doux. -
32 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
33 féroce
adj. (lat. ferox, de ferus "bête sauvage") 1. кръвожаден; див, свиреп; жесток; bête féroce диво животно; 2. прен. голям, ужасен; appétit féroce голям апетит. Ќ Ant. apprivoisé, doux. -
34 filer
v. (bas lat. filare, de filum "fil") I. v.tr. 1. преда; machine, métier а filer предачна машина, стан; 2. лит. суча, усуквам; filer une scène разтеглям, усуквам сцена (разказвам я дълго); 3. тъка, преда (за насекомо); 4. нар. давам; file-moi cent francs дай ми 100 франка; 5. прен. дебна, следя; 6. развивам, разсуквам; filer un câble развивам кабел; 7. движа се (за кораб); navire qui file trente nњds кораб, който се движи с 30 възела; II. v.intr. 1. точа се, проточвам се; тека бавно; 2. разг. офейквам, отивам си; 3. падам (за звезда); une étoile qui file падаща звезда; 4. разг. развивам голяма бързина, хвърча, летя (за кола); 5. развивам се, разсуквам се; câble qui file кабел, който се развива; 6. вървя напред, направо; вървя бързо; le temps file времето лети. Ќ filer а l'anglaise отивам си, измъквам се, без да се обадя някому; filer doux кротувам; filer ensemble le parfait amour икон. обичаме се, напълно се разбираме. -
35 glycérie
f. (lat. sav., du gr. glukeros "doux") бот. росица ( влаголюбиво растение), Glyceria. -
36 glycérine
f. (gr. glukeros "doux") глицерин. -
37 glycine1
f. (dér. sav. du gr. glukus "doux") бот. глициния, Wisteria sinensis. -
38 implacable
adj. (lat. implacabilis, de placare "apaiser") 1. неукротим, непримирим, безпощаден; неумолим; 2. фатален, неизбежен, неотменим; vengeance implacable неизбежно отмъщение; haine implacable безпощадна омраза. Ќ Ant. doux; indulgent. -
39 inflexible
adj. (lat. inflexibilis) 1. негъвкав, твърд, неогъваем; 2. непреклонен, твърд. Ќ Ant. flexible, soupe; doux, traitable. -
40 irascible
adj. (bas lat. irascibilis, de irasci "se mettre en colère") раздразнителен, сприхав. Ќ Ant. calme, doux, aimable, paisible.
См. также в других словарях:
doux — doux … Dictionnaire des rimes
doux — doux, douce [ du, dus ] adj. et n. • dulz 1080; lat. dulcis I ♦ Adj. 1 ♦ Qui a un goût faible ou sucré (opposé à amer, acide, fort, piquant, etc.). Doux comme le miel. Amandes, oranges, pommes douces. Piment doux (ou poivron), moutarde douce (ou… … Encyclopédie Universelle
doux — doux, douce (do , dou s ; l x se lie : dou z et poli) adj. 1° Dont la saveur est agréable, qui n a rien de rude. Amande, orange douce. Pomme douce. • Contre la maxime de médecine, que toutes les choses douces se tournent en bile, VOIT. Lett.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
doux — DOUX, OUCE. adj. Qui est d une saveur qui fait ordinairement une impression agréable au goût, qui n a rien d aigre, d amer, de piquant, d âpre ou de salé. Le lait, le miel, le sucre sont doux. Orange douce. Amande douce. Huile d amandes douces.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
doux — DOUX, douce adj. Qui est d une saveur qui fait ordinairement une impression agreable au goust, qui n a rien d aigre, d amer, de piquant, d aspre, ou de salé. Le lait, le miel, le sucre sont doux. citron doux. lime douce. orange douce. amande… … Dictionnaire de l'Académie française
Doux — (französisch: süß) steht für: die altfranzösische Bezeichnung eines Adligen, siehe die deutschsprachige Entsprechung Herzog die französische Bezeichnung für süße Weine bzw. Rebsorten, beispielsweise Vin Doux Naturel einen Ort im französischen im… … Deutsch Wikipedia
Doux — Saltar a navegación, búsqueda Doux puede referirse a Doux, comuna francesa situada en Ardenas. Doux, comuna francesa situada en Deux Sèvres. Obtenido de Doux Categoría: Wikipedia:Desambiguación … Wikipedia Español
Doux — may refer to: Doux, Ardennes, a French commune in the Ardennes department Doux, Deux Sèvres, a French commune in the Deux Sèvres department Doux River, a river in France A kind of sparkling wine, for which the °Bx is greater than 5. See also Dux … Wikipedia
Doux — Doux, Fluß u. Departement, so v.w. Doubs … Pierer's Universal-Lexikon
Doux — doux, douche nf source, fontaine Alpes, Sud Est … Glossaire des noms topographiques en France
doux — [du:] <fr. ; aus gleichbed. lat. dulcis> süß, lieblich, angenehm … Das große Fremdwörterbuch
