-
21 arranger
v.tr. (de a- et ranger) 1. редя, нареждам, разпределям, подреждам; arranger des papiers, des livres редя, подреждам книжа, книга; 2. поправям; donner sa voiture а arranger давам си колата на ремонт; 3. приготвям, сготвям ястия; 4. вчесвам, приглаждам, натъкмявам; 5. муз. аранжирам; 6. прен. уреждам; 7. устройвам; arranger sa vie устройвам живота си; 8. разг. нареждам, подреждам, набивам, малтретирам; 9. допадам, понася ми, харесвам; cela m'arrange това ми допада; s'arranger редя се, нареждам се, подреждам се; уреждам се; устройвам се, нареждам се. -
22 arrhes
f. pl. (lat. arr(h)a) капаро; donner des arrhes давам капаро. -
23 aval1
m. (it. avallo) поръчителство за полица, авал; donner (fournir) son aval1 давам поръчителството си. Ќ bon pour aval1 (формула за поръчителство) поръчител-платец. -
24 avis
m. (du lat. visum) 1. мнение; je suis d'avis que аз съм на мнение, че; 2. ост. съвет; donner un avis amical давам приятелски съвет; 3. известие, съобщение, предупреждение, обявление; обява; avis au public обявление (обява за гражданите); avis de sinistre известие за щета. Ќ avis au lecteur предисловие към читателя (в началото на книгата); autant de têtes, autant d'avis погов. колкото хора, толкова и мнения; être de l'avis de tout le monde нямам свое мнение; lettre d'avis търг. известително писмо, известие. -
25 bande1
f. (frq. °binda "lien") 1. ивица (плат, хартия, земя и под.); 2. лента; bande1 de mitrailleuse картечна лента; 3. хир. превръзка, бинт; бандаж; 4. бандерол; 5. мор. странично наклонение (на кораб); 6. лента (на шосе); 7. еластичен ръб на билярдна маса. Ќ bande1 forestière protectrice лесозащитен пояс; donner de la bande1 наклонявам се (за кораб); bande1 de fréquences физ. честотна лента; bande1 dessinée комикс; bande1 perforée перфолента; magnétophone а bande1 магнетофон ( с ролки). -
26 bastonnade
f. (it. bastonada, de bastone "bâton") набиване, биене с тояга; donner une bastonnade бия с пръчка. -
27 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
28 blanc-seing
m. (de blanc et seing "signe") (pl. blancs-seings) подпис на бял лист. Ќ donner son blanc-seing прен. давам картбланш. -
29 bon2
m. (de bon1) 1. добро, добра страна, благо, добро качество; il y a du bon2 et du mauvais dans cet ouvrage това произведение има добри и лоши страни; avoir du bon2 имам предимство, добра страна; 2. добър човек; les bon2s et les méchants добрите и лошите хора; 3. купон, отрязък; un bon2 de rationnement купон за храна; 4. одобрение, позволение за печатане; donner le bon2 а tirer давам одобрение за печатане; 5. търг., фин. бон; bon2 de caisse касов бон; bon2 du trésor съкровищен бон; 6. търг., ост. приемане; mettre son bon2 sur un billet приемам полица. -
30 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
31 canif
m. (bas frq. °knif; cf. angl. knife) 1. джобно ножче; 2. длето на дърворезбар. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга си. -
32 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
33 casse1
f. (de casser) 1. чупене, счупване; 2. счупен предмет, парче, отломък от счупен предмет; 3. разг. уволнение, разжалване; donner la casse1 а qqn. уволнявам някого; 4. разг. насилие; 5. m. разг. обир. Ќ mettre une voiture а la casse1 закарвам кола в автоморгата. -
34 change2
m. (de changer) 1. лов. хитрост на дивеч, който, преследван от кучетата, подплашва друго животно, по което тръгват ловците; la bête donne le change2 животното е подплашило друго животно; 2. самото подплашено по този начин животно. Ќ donner le change2 а qqn. отклонявам от целта, излъгвам, измамвам някого; prendre le change2 оставям се да бъда излъган. -
35 chèque
m. (angl. check, de to check "contrôler") чек; un carnet de chèques чекова книжка; honorer un chèque приемам чек (от банката-издател); payer par chèque плащам с чек; chèque sans provision (en bois) разг. чек без покритие; chèque en blanc подписан чек, без да е написана сума; chèque barré бариран чек; chèque au porteur чек на приносител; chèque de voyage пътнически чек. Ќ donner un chèque en blanc а qqn. давам картбланш на някого. Ќ Hom. cheik. -
36 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
37 chiquenaude
f. (p.-к. de l'esp. chico "petit") 1. удар, чукване със средния пръст, комбъл; donner une chiquenaude чуквам със средния пръст; 2. прен. побутване, подтикване. -
38 claque1
f. (de claquer) 1. плесница; donner une claque1 удрям плесница; 2. театр. клакьори; 3. разг. голям неуспех, силна обида; 4. част от обувка, която обхваща крака; 5. ост. каучуков галош ( за предпазване на обувка от кал). Ќ prendre ses cliques et ses claque1s разг. отивам си със всичко, което притежавам; tête а claque1s човек, който дразни, предизвиква неприязън; en avoir sa claque1 разг. писна ми, до гуша ми дойде. Ќ Hom. clac. -
39 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
40 colique1
f. (lat. colica, pour colica passio, littéralt. "maladie colique" de l'adj. gr. kôlikos, de kôlon "côlon") 1. колика, болка в корема; colique1s néphrétiques бъбречни болки; 2. диария. Ќ avoir la colique1 страх ме е; имам диария; donner la colique1 причинявам голяма досада на някого; quelle colique1! какъв досадник!; colique1 de miserere ост. колики поради запушване на червата. Ќ Hom. cholique.
См. также в других словарях:
donner — [ dɔne ] v. <conjug. : 1> • 842; lat. donare « faire un don » I ♦ V. tr. REM. Donner, ayant pour complément un subst. qui désigne une action, équivaut généralt au verbe d action. Donner congé (⇒ congédier) , une réponse (⇒ répondre) , un… … Encyclopédie Universelle
donner — DONNER. v. a. Faire don, faire présent à quelqu un, le gratifier de quelque chose. Donner libéralement. C est un homme qui donne tout ce qu il a. Il donne tout son bien aux pauvres. Donner quelque chose pour étrennes. Donner les étrennes. Donner… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
donner — Donner. v. a. Faire don, faire present, gratifier quelqu un de quelque chose. Donner liberalement. c est un homme qui donne tout ce qu il a. il donne tout son bien aux pauvres. donner quelque chose en estreines. donner les estreines. donner une… … Dictionnaire de l'Académie française
Donner — is a variation of Donar, the German name of the god Thor – particularly as a character in the first opera, Das Rheingold of Richard Wagner s opera cycle Der Ring des Nibelungen. In modern German, it means thunder. It can also refer to:… … Wikipedia
donner — Donner, Dare, Donare. Donner à faire, Dare facere. Donner largement et abondamment, Largiri. Donner liberalement; Dilargiri. Que me veux tu donner? Quid conditionis audes ferre? Bud. ex Plauto. Donner la bataille, c est livrer le combat, Certamen … Thresor de la langue françoyse
Donner — ist das krachende, mahlende oder rollende Geräusch, das von einem Blitz während eines Gewitters erzeugt wird. Donner, aufgenommen in Darwin, Australien Entstehung … Deutsch Wikipedia
Donner — Donner. Durch jeden Ausbruch eines elektrischen Funkens wird die Luft getrennt und erschüttert und es erfolgt ein Knall. So bei einem Gewitter nach dem Blitze (s. d.) der Donner. Er ist unschädlich und nur die Folge der plötzlichen Entstehung… … Damen Conversations Lexikon
Donner — Sm std. (9. Jh., donaron 8. Jh.), mhd. doner, toner, ahd. donar, t(h)onar, as. thunar Stammwort. Aus g. * þunra m. Donner (auch Donnergott ), auch in anord. þórr, þunarr, ae. þunor, afr. thuner, tonger, zu einer Schallwurzel, die speziell auch… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Donner [1] — Donner, ein dem Blitze nachfolgender Schall, dadurch entstehend, daß der Blitz bei seiner Fortbewegung die Luft aus der Stelle trieb u. daß letztere gleich nachher mit Gewalt in den leeren Raum stürzte, wie wenn man den Deckel eines genau… … Pierer's Universal-Lexikon
Donner le la — ● Donner le « la » donner l exemple sur lequel les autres modèlent leur comportement ; servir d exemple … Encyclopédie Universelle
Donner — [Aufbauwortschatz (Rating 1500 3200)] Auch: • donnern Bsp.: • Dem Blitz folgte ein lauter Donner(schlag) … Deutsch Wörterbuch
