-
1 dismiss
{dis'mis}
1. изпращам, отпращам, разрешавам (някому) да се оттегли
2. уволнявам, освобождавам от длъжност (за несправяне с работата)
to be DISMISSed (from) the service воен. бивам уволнен от войската (и за провинение)
3. разпускам, разтурвам (парламент), воен. разпускам (строй), пускам (затворник и пр.)
DISMISS! воен. свободно!
4. пропъждам, отмахвам (мисъл), преставам да мисля за, изоставям (тема)
let us DISMISS the subject да не говорим повече по този въпрос
5. юр. отхвърлям (иск), прекратявам (дело)* * *{dis'mis} v 1. изпращам, отпращам; разрешавам (някому) да се* * *уволнявам; отпращам; отхвърлям; разпускам; пропъждам; изключвам;* * *1. dismiss! воен. свободно! 2. let us dismiss the subject да не говорим повече по този въпрос 3. to be dismissed (from) the service воен. бивам уволнен от войската (и за провинение) 4. изпращам, отпращам, разрешавам (някому) да се оттегли 5. пропъждам, отмахвам (мисъл), преставам да мисля за, изоставям (тема) 6. разпускам, разтурвам (парламент), воен. разпускам (строй), пускам (затворник и пр.) 7. уволнявам, освобождавам от длъжност (за несправяне с работата) 8. юр. отхвърлям (иск), прекратявам (дело)* * *dismiss[dis´mis] v 1. изпращам, разрешавам някому да се оттегли (за високопоставено лице); сбогувам се с, отпращам; 2. уволнявам, освобождавам от длъжност (служба) (поради негодност); 3. разпускам, разтурям ( парламент); воен. разпускам (войски, запасни); пускам (затворник, роб); воен. освобождавам, пускам от строя; \dismiss! воен. свободни сте! 4. пропъждам, прогонвам, отмахвам ( мисъл), преставам да мисля за; отхвърлям, изоставям, отминавам (тема, въпрос); 5. юрид. отхвърлям ( иск), прекратявам ( дело); 6. (от)пращам топката; изваждам играч (в крикета). -
2 charge
{tfaid;}
I. 1. пълня, напълвам, зареждам (оръдие с експлозив, ел. батерия и пр.), товаря, претоварвам (помет), насищам (въздух и пр.), пълня, напълвам (съдове, чаши и пр.)
2. възлагам на
натоварвам (някого) (with с)
3. задължавам, давам указание на, изисквам от, заповядвам на
4. обвинявам, държа отговорен (with в, за)
CHARGEd with theft обвинен в кражба
CHARGEd with neglecting his duty обвинен, че не изпълнява задълженията си
5. искам цена, вземам такса и пр., вписвам в/минавам по сметка (сума и пр.)
to CHARGE an account with all the expenses включвам всички разноски в сметката
CHARGE it to/on my account минете го/пишете го на моя сметка
how much do yon CHARGE for...? колко струва... колко искате/вземате за...? каква е таксата за... /цената на...? I'd like to CHARGE this dress минете тази рокля на сметката ми
calls CHARGEd for телефонните разговори се заплащат (в хотели и пр.)
6. щурмувам, атакувам, нападам, хвърлям се срещу
to CHARGE down upon връхлитам върху
7. воем. поставямщик за атака, насочвам оръжие
to CHARGE bayonets приготвям пушките за атака на нож
8. хер. украсявам (герб) с фигура
II. 1. пълнеж, заряд (на оръжие, ел. батерия и пр.), зареждане, разг. доза наркотик
2. прен. заряд
3. цена, такса
list of CHARGEs ценоразпис
tariff CHARGE for calls тел. тарифа за заплащане на телефонии разговори
по CHARGE for admission вход свободен/безплатен
free of CHARGE безплатно
4. разноски
at one's own CHARGE на собствени разноски
surplus CHARGE надценка
5. парично задължение
mortgage CHARGE лихва по ипотека
6. поръчение, задължение, отговорност, грижа, опека, управление, контрол
in CHARGE of отговорен/отговарящ за, завеждащ, комуто е поверен (някой, нещо)
in the CHARGE of поверен на, под грижата/опеката/контрола/командата/ведомството на
to give someone in CHARGE предавам някого на полицията
to take CHARGE of поемам грижата/отговорността за, заемам се с, поемам контрола върху/ръководството на, разг. ставам неудържим, бивам изпуснат (за неща)
the brakes broke and the car took CHARGE спирачките се счупиха и шофъорът загуби контрол върху колата
under the CHARGE of под ръководството/командата на
7. товар, бреме
8. нареждане, поръчение, предписание (особ. на съдия към съдебни заседатели, на владика към свещеници и пр.)
9. обвинение (of в), обвинителен акт
to bring/to lay a CHARGE of something against someone давам някого под съд за нещо, подвеждам някого под отговорност за нещо
on a CHARGE of murder/of having murdered по обвинение за убийство
to dismiss a CHARGE прекратявам дело
10. задържане, арестуване
to take someone in CHARGE арестувам някого
11. повереник, нещо, поверено на някого
12. църк. паство
13. воен. пристъп, щурм, (стигнал за) атака
to return to the CHARGE подновявам атаката (особ. при спор)
14. сп. футб. атакувам с тяло (противник)
15. връхлитане, втурване
16. si. ритник* * *{tfaid;} v 1. пълня, напълвам, зареждам (орьдие с експлозив, е(2) n 1. пълнеж, заряд (на орьжие, ел. батерия и пр.), заре* * *цена; щурм; снаряд; товаря; такса; таксувам; товар; отговорност; обременявам; поръчение; паство; бреме; атака; арестуване; възлагам; прокурор; пълня; разноски; задължение; нареждане; натоварвам; нападение; насищам; обвинение; обвинявам;* * *1. 1 si. ритник 2. 1 воен. пристъп, щурм, (стигнал за) атака 3. 1 връхлитане, втурване 4. 1 повереник, нещо, поверено на някого 5. 1 сп. футб. атакувам с тяло (противник) 6. 1 църк. паство 7. at one's own charge на собствени разноски 8. calls charged for телефонните разговори се заплащат (в хотели и пр.) 9. charge it to/on my account минете го/пишете го на моя сметка 10. charged with neglecting his duty обвинен, че не изпълнява задълженията си 11. charged with theft обвинен в кражба 12. free of charge безплатно 13. how much do yon charge for... ? колко струва... колко искате/вземате за... ? каква е таксата за... /цената на... ? i'd like to charge this dress минете тази рокля на сметката ми 14. i. пълня, напълвам, зареждам (оръдие с експлозив, ел. батерия и пр.), товаря, претоварвам (помет), насищам (въздух и пр.), пълня, напълвам (съдове, чаши и пр.) 15. ii. пълнеж, заряд (на оръжие, ел. батерия и пр.), зареждане, разг. доза наркотик 16. in charge of отговорен/отговарящ за, завеждащ, комуто е поверен (някой, нещо) 17. in the charge of поверен на, под грижата/опеката/контрола/командата/ведомството на 18. list of charges ценоразпис 19. mortgage charge лихва по ипотека 20. on a charge of murder/of having murdered по обвинение за убийство 21. surplus charge надценка 22. tariff charge for calls тел. тарифа за заплащане на телефонии разговори 23. the brakes broke and the car took charge спирачките се счупиха и шофъорът загуби контрол върху колата 24. to bring/to lay a charge of something against someone давам някого под съд за нещо, подвеждам някого под отговорност за нещо 25. to charge an account with all the expenses включвам всички разноски в сметката 26. to charge bayonets приготвям пушките за атака на нож 27. to charge down upon връхлитам върху 28. to dismiss a charge прекратявам дело 29. to give someone in charge предавам някого на полицията 30. to return to the charge подновявам атаката (особ. при спор) 31. to take charge of поемам грижата/отговорността за, заемам се с, поемам контрола върху/ръководството на, разг. ставам неудържим, бивам изпуснат (за неща) 32. to take someone in charge арестувам някого 33. under the charge of под ръководството/командата на 34. воем. поставямщик за атака, насочвам оръжие 35. възлагам на 36. задължавам, давам указание на, изисквам от, заповядвам на 37. задържане, арестуване 38. искам цена, вземам такса и пр., вписвам в/минавам по сметка (сума и пр.) 39. нареждане, поръчение, предписание (особ. на съдия към съдебни заседатели, на владика към свещеници и пр.) 40. натоварвам (някого) (with с) 41. обвинение (of в), обвинителен акт 42. обвинявам, държа отговорен (with в, за) 43. парично задължение 44. по charge for admission вход свободен/безплатен 45. поръчение, задължение, отговорност, грижа, опека, управление, контрол 46. прен. заряд 47. разноски 48. товар, бреме 49. хер. украсявам (герб) с фигура 50. цена, такса 51. щурмувам, атакувам, нападам, хвърлям се срещу* * *charge[´tʃa:dʒ] I. v 1. искам цена (заплащане на такса и пр.); to \charge an account with all the expenses включвам всички разноски в сметката; to \charge the postage to the customer прибавям пощенските разноски към сметката на купувача; \charge it to (on) my account минете го (пишете го) на моя сметка; how much do you \charge for it? колко струва? как го давате? колко вземате? каква е таксата? to \charge a sum to the debit минавам (прехвърлям) сума на дебитната страна; property \charged as security for a debt недвижим имот, взет като гаранция срещу дълг; calls \charged for телефонните разговори се заплащат; 2. обвинявам, държа отговорен ( with в, за); to \charge s.o. with murder обвинявам някого в убийство; to \charge a crime to s.o. обвинявам някого за престъпление, приписвам някому престъпление; \charged with robbery обвинен в грабеж; 3. пълня, зареждам (оръжие, чаша с вино, акумулатор); товаря, обременявам ( памет); насищам (и прен.); air \charged with steam въздух, наситен с пара; the atmosphere was \chargeed with excitement във въздуха витаеше възбуда и вълнение; 4. възлагам на, натоварвам ( with); to \charge s.o. to do s.th. натоварвам някого да извърши нещо; 5. воен. щурмувам, атакувам с пристъп; втурвам се, спускам се ( towards към); to \charge into s.th. хвърлям се срещу; to \charge down upon връхлитам върху; 6. заповядвам на, задължавам, изисквам от; to \charge a jury юрид. давам указания на съдебни заседатели; 7. ам. твърдя; 8. воен. поставям ( щик) за атака; to \charge bayonets приготвям пушките за атака на нож; 9. хералд. украсявам герб с фигура; 10. sl ограбвам; II. n 1. цена; такса; list of \charges тарифа; ценоразпис; power \charge такса за разход на енергия; tariff \charge for calls тарифа за плащане на телефонни разговори; \charge for admittance вход, цена на билет; free of \charge безплатно; surplus \charge надценка; 2. обвинение (of в); обвинителен акт; този, който води обвинението, прокурор; to bring ( to lay) a \charge of s.th. against s.o. давам някого под съд за нещо, подвеждам някого под отговорност за нещо; to withdraw o.'s \charge оттеглям обвинението си (тъжбата си); on \charges of cruelty по обвинение в жестокост; to dismiss a \charge прекратявам дело; 3. поръчение, задължение, отговорност; in \charge of отговорен за, завеждащ, комуто е поверено нещо; to take \charge of поемам; вземам в ръцете си, заемам се с; the brakes broke and the car took \charge разг. спирачките отказаха и шофьорът изгуби контрол над колата; men in \charge of an officer войници под командата на един офицер; to give s.o. \charge of ( over) s.th., to place s.th. in \charge of s.o. поверявам някому нещо; the officer in \charge дежурният офицер; 4. повереник; нещо, поверено на някого; young \charges малки повереници, деца, за които се грижи някой; 5. пълнеж, снаряд (на оръжие, акумулатор и пр.); тех. дажба; full \charge воен. боен снаряд; powder \charge взривен заряд; blank \charge халосен снаряд; 6. (парично) задължение; \charges on an estate задължения (тежести) върху имот; mortgage \charge лихва по ипотека; 7. нареждане, поръчение, предписание (обикн. на съдия към съдебни заседатели, на владика към свещеници); 8. арестуване, задържане; 9. рел. паство; 10. воен. пристъп, щурм, атака; сигнал за атака; to return to the \charge подновявам атаката; 11. сп. нападение; 12. връхлитане, втурване (обикн. на животно върху нападателя или жертвата му); 13. sl 1) инжектиране с наркотик; 2) марихуана; 3) възбуда (и сексуална); kids get a \charge out of the circus децата са луди по цирка. -
3 appeal
{ə'pi:l}
I. 1. обръщам се
апелирам (to към)
позовавам се (to на)
2. моля, умолявам, призовавам, зова
3. нравя се, харесвам се, привличам, блазня
действувам (to на)
4. юр. обжалвам, подавам апелационна жалба, предавам на по-горна инстанция
II. 1. молба, искане
призив, апел, възвание (for за)
2. позоваване, обръщане, допитване
APPEAL tc the referee допитване до съдията
3. (право на) обжалване, апелация
4. притегателна сила, привлекателност
to have (a wide/universal) APPEAL харесвам се (на всички)
it has lost its APPEAL не ми харесва/не ме привлича вече* * *{ъ'pi:l} v 1. обръщам се; апелирам (to към); позовавам се.(2) {ъ'pi:l} n 1. молба, искане; призив, апел, възвание (for з* * *харесвам; умолявам; обръщам се към; обжалвам; призив; призовавам; апелация; апелирам; апел; допадам; молба; нравя се;* * *1. (право на) обжалване, апелация 2. appeal tc the referee допитване до съдията 3. i. обръщам се 4. ii. молба, искане 5. it has lost its appeal не ми харесва/не ме привлича вече 6. to have (a wide/universal) appeal харесвам се (на всички) 7. апелирам (to към) 8. действувам (to на) 9. моля, умолявам, призовавам, зова 10. нравя се, харесвам се, привличам, блазня 11. позовавам се (to на) 12. позоваване, обръщане, допитване 13. призив, апел, възвание (for за) 14. притегателна сила, привлекателност 15. юр. обжалвам, подавам апелационна жалба, предавам на по-горна инстанция* * *appeal[ə´pi:l] I. v 1. обръщам се; апелирам (to към); позовавам се (to на); I \appeal to your common sense апелирам към здравия разум; 2. моля, умолявам; апелирам, подканвам, призовавам, зова; 3. нравя се, харесвам се; привличам; 4. юрид. апелирам, обжалвам, подавам апелационна жалба; 5. ист., ост. призовавам на съд; • to \appeal to the country разпускам парламента и назначавам общи избори; 6. събирам волни пожертвувания; II. n 1. молба; искане; позоваване; обръщение; призив, апел, възвание; to make an \appeal to отправям молба (искане) към; an \appeal to the umpire допитване до журито; 2. обжалване; право за обжалване; апелация; court of \appeal апелативен съд; to allow an \appeal удовлетворявам жалба; to dismiss an \appeal отхвърлям молба; 3. притегателна сила, привлекателност; to have ( a wide, universal) \appeal привличам, харесвам се (на всички); sex \appeal сексапил.
См. также в других словарях:
dismiss — dis·miss vt 1: to remove from position or service dismiss ed the employee 2: to bring about or order the dismissal of (an action) the suit was dismiss ed vi: to bring about or order a dismissal the pla … Law dictionary
dismiss — dis‧miss [dɪsˈmɪs] verb [transitive] 1. HUMAN RESOURCES to remove someone from their job, usually because they have done something wrong: • He was dismissed from his job at a bank for repeatedly turning up to work late. 2. LAW to state officially … Financial and business terms
dismiss — 1 Dismiss, discharge, cashier, drop, sack, fire, bounce are comparable when they mean to let go from one s employ or service. Dismiss basically denotes a giving permission to go {he dismissed the assembly Acts 19:41} {dismissed the night watchers … New Dictionary of Synonyms
Dismiss — Dis*miss , v. t. [imp. & p. p. {Dismissed}; p. pr. & vb. n. {Dismissing}.] [L. dis + missus, p. p. of mittere to send: cf. dimittere, OF. desmetre, F. d[ e]mettre. See {Demise}, and cf. {Dimit}.] 1. To send away; to give leave of departure; to… … The Collaborative International Dictionary of English
dismiss — [v1] send away, remove; free abolish, banish, boot*, brush off*, bundle, cast off*, cast out*, chase, chuck, clear, decline, deport, detach, disband, discard, dispatch, dispense with, disperse, dispose of, dissolve, divorce, do without, drive out … New thesaurus
dismiss — [dis mis′] vt. [ME dismissen < ML dismissus, pp. of dismittere, for L dimittere, to send away < dis , from + mittere, to send: see MISSION] 1. to send away; cause or allow to leave 2. to remove or discharge from a duty, office, position, or … English World dictionary
Dismiss — Dis*miss , n. Dismission. [Obs.] Sir T. Herbert. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
dismiss — early 15c., from L. dimissus, pp. of dimittere send away, send different ways; break up, discharge; renounce, abandon, from dis apart, away (see DIS (Cf. dis )) + mittere send, let go (see MISSION (Cf. mission)). Prefix altered by analogy with… … Etymology dictionary
dismiss — ► VERB 1) order or allow to leave; send away. 2) discharge from employment. 3) regard as unworthy of consideration. 4) Law refuse further hearing to (a case). 5) Cricket end the innings of (a batsman or side). DERIVATIVES dismissal noun … English terms dictionary
dismiss — v. 1) to dismiss curtly, summarily; lightly 2) (D; tr.) to dismiss as (he was dismissed as incompetent) 3) (D; tr.) to dismiss for (I was dismissed for being late) 4) (D; tr.) to dismiss from (he was dismissed from his job) 5) (misc.) (BE;… … Combinatory dictionary
dismiss */*/ — UK [dɪsˈmɪs] / US verb [transitive] Word forms dismiss : present tense I/you/we/they dismiss he/she/it dismisses present participle dismissing past tense dismissed past participle dismissed 1) to refuse to accept that something might be true or… … English dictionary
