-
1 discours
m. (lat. discursus) 1. реч, слово; prononcer un discours произнасям реч; 2. грам. реч; les parties du discours частите на речта; discours direct, discours indirect, discours indirect libre пряка реч, непряка реч, полупряка реч; 3. говор, думи; 4. разсъждения, обяснения, приказки; 5. научно съчинение, научно изследване, трактат. -
2 académique
adj. (lat. academicus, de academia) 1. ант. от школата на Платон; 2. академически, академичен; style académique академичен стил; discours académique академично слово; palmes académiques академични палми (научна награда); année académique университетска, ученическа година. -
3 animer
v.tr. (lat. animare) 1. оживявам някого; съживявам; 2. въодушевявам, одобрявам; вдъхновявам; 3. подбуждам, подстрекавам, възбуждам; animer les passions възбуждам страстите; 4. развивам, давам импулс за развитие; animer une entreprise развивам предприятие; s'animer оживявам се, съживявам се; въодушевявам се, ободрявам се, вдъхновявам се; подбуждам се, подстрекавам се. Ќ animer une conversation, un discours оживявам разговор. Ќ Ant. arrêter, paralyser, retenir. -
4 arriver
v.intr. (lat. pop. °arripare) 1. пристигам; arriver en France пристигам във Франция; 2. достигам до, постигам (до някого, до някакъв резултат); 3. прен. настъпвам; le printemps arrive пролетта настъпва; 4. успявам (+ inf.) il est arrivé а той успя да; 5. безл. случва се; il arrive que случва се да; 6. разш. достигам до някакъв размер, нараствам, пораствам; cet enfant m'arrive déjà а l'épaule това дете ми стига вече до рамото; 7. en arriver а стигам дотам, че; j'en étais arrivé а la fin de mon discours lorsque вече бях към края на речта си, когато; j'en arrive а me demander s'il a vraiement du cњur вече се питам дали той наистина има сърце. Ќ son heure est arrivée прен. часът му е настъпил; скоро ще умре. Ќ Ant. aller (s'en), éloigner (s'), partir; échouer, manquer. -
5 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
6 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
7 direct,
e adj. (lat. directus) 1. прав, пряк; complément direct, пряко допълнение; raison direct,e мат. право съотношение; discours direct, пряка реч; impôts direct,s, contributions direct,es преки данъци; 2. пълен; en contradiction direct,e в пълно противоречие. Ќ mouvement direct, астр. движение (на планети) от запад към изток; train direct, жп. директен влак; en direct, телев. директно предаване. Ќ Ant. indirect; détourné, oblique, sinueux; contraire; réfléchi; rétrograde; inverse. -
8 écourter
v.tr. (de й- et court) 1. правя по-къс, скъсявам; écourter son séjour скъсявам престоя си; 2. отрязвам; écourter un chien отрязвам късо опашката и ушите на куче; 3. прен. скъсявам, съкратявам; écourter un discours скъсявам реч; s'écourter скъсявам се. Ќ Ant. allonger, développer. -
9 épilogue
m. (lat. epilogus, gr. epilogos "péroraison d'un discours") епилог, заключение, послеслов. Ќ Ant. prologue. -
10 étudié,
e adj. (de étudier) 1. обмислен, пресметнат; discours étudié, обмислена реч. 2. неискрен, изкуствен; подготвен предварително. -
11 fabulation
f. (lat. fabulatio "discours, conversation") 1. ост. въображаемо представяне, предаване на факти; 2. псих. въображаем разказ, представян като действителен; 3. филос. дейност на въображението. -
12 fil
m. (lat. filum) 1. конец, влакно; връв; фибра; fils а broder конци за бродиране; 2. жица; fil mérallique метална жица; 3. острие; fil d'un rasoir, d'une épée острие на бръснач, сабя; 4. течение; suivre le fil de l'eau следвам течението на водата (реката); 5. прен. нишка; perdre le fil de ses idées губя нишката на мислите си; 6. телефон; qui est au bout du fil? кой се обажда? passer, donner un coup de fil обаждам се по телефона на някого; 7. конец, фибра (обвивка на зеления боб и др.); 8. кухина, дефект в камък ( от който камъкът може да се сцепи). Ќ cela ne tiens qu'a un fil работата виси на косъм; cousu de fils blancs съшито с бели конци; de fil en aiguille от дума на дума; donner du fil а retordre а qqn. създавам неприятности някому; fil а plomb отвес; fil de fer тел; fil de fer barbelé бодлива тел; fil d'eau водна струя; fil de fer арго ракия; le fil d'Ariane пътеводна нишка; passer au fil de l'épée съсичам, посичам някого; raconter de fil en aiguille разказвам от игла до конец; reprendre le fil du discours (de la conversation) връщам се на мисълта си ( на въпроса). -
13 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
14 inaugural,
e, aux adj. (de inaugurer) отнасящ се до тържествено откриване (на учреждение, паметник и др.); встъпителен; discours inaugural, встъпителна реч; séance inaugural,e d'un congrès първо заседание на конгрес. -
15 invective
f. (bas lat. invectivњ (orationes) "discours agressifs", de invehi "attaquer") оскърбителна дума, обида, нападка, хула. -
16 oblique
adj. (lat. obliquus) 1. полегат; наклонен, кос; regard oblique кос поглед; 2. анат. двигателен (за мускул); 3. ост. неискрен, уклончив; неясен, двусмислен; 4. грам. косвен; discours oblique непряка реч; 5. f. геом. полегата линия. -
17 ouverture
f. (lat. class. apertura) 1. отвор, отверстие, дупка; вход, гърло, цепнатина, цев; 2. отваряне, разтваряне, разпечатване; l'ouverture d'un testament разпечатването на завещание; l'ouverture d'une route отварянето на път; 3. прен. откриване, начало; discours d'ouverture встъпително слово; 4. pl. предложение; 5. муз. увертюра; 6. чистота, чистосърдечност, искреност; ouverture d'esprit чистосърдечно мислене. Ќ ouverture d'une succession юр. влизане в сила на правото за наследство. Ќ Ant. clôture, fermeture; fin. -
18 parlementer
v.intr. (de parlement "discours") 1. водя преговори; 2. прен. договарям се. -
19 partie
f. (de partir2) 1. част; les parties du discours грам. частите на речта; faire partie de част съм от нещо, влизам в състава на; участвам в нещо; 2. игра; партия; partie nulle игра с равен резултат; avoir la belle partie имам изгодно положение в играта; être de la partie, se mettre de la partie участвам в играта; вземам участие в нещо; 3. развлечение, увеселение; partie de plaisir увеселение; 4. юр. страна; la partie adverse противната страна; la partie plaignante обвинител; 5. муз. партия, глас; partie de violon партия за цигулка; 6. търг. бранш; счетоводство; 7. част от книга, произведение; 8. борба; la partie est inégale борбата е неравностойна; 9. loc. adv. en partie отчасти, не напълно. Ќ avoir affaire а forte partie имам си работа със силен противник; avoir partie liée avec qqn. тясно съм свързан с някого; ce n'est que partie remise работата е само временно отложена; partie fine парти, забавление; faire une partie арго бия се; prendre qqn. а partie обвинявам някого; partie carrée четирима души, събрали се да се забавляват; parties charnues задник; parties honteuses срамни части; avoir la partie belle в благоприятна позиция съм. Ќ Ant. ensemble, totalité, tout. Ќ Hom. parti. -
20 remerciement
m. (de remercier) 1. благодарност; благодарствени думи; 2. реч на новоизбран френски академик. Ќ lettre de remerciement благодарствено писмо; discours de remerciement благодарствена реч.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
DISCOURS — Le terme de discours (du latin discurrere , «courir çà et là») n’est pas à l’origine directement lié au langage. Quand, dès la fin de la latinité (cf. Codex Theodosianus , IX, XXIV, 1), discursus prend le sens de discours, c’est d’abord comme… … Encyclopédie Universelle
discours — DISCOURS. s. m. Propos, assemblage de paroles pour expliquer ce que l on pense. Discours familier, éloquent, soutenu, fleuri, concis, véhément, etc. Discours impertinent, extravagant. Discours à perte de vue. Long discours. Il faut retrancher les … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
discours — Discours. s. m. Propos, assemblage de paroles pour expliquer ce que l on pense. Discours familier, éloquent, soustenu, fleuri, concis, vehement &c. discours impertinent, extravagant. long discours. il faut retrancher les discours superflus. il… … Dictionnaire de l'Académie française
discours — Discours, m. acut. Est quand ou de parole ou par escrit on traite esparsément de quelque matiere. Mot imité de l Italien, Discorso, qui vient du Latin Discursus, ainsi que Cesar le prend lib. 8. de bell. Gall. Et partant cette diction est mal… … Thresor de la langue françoyse
Discours — (fr., spr. Diskuhr), Gespräch, Unterredung; daher Discouriren, ein Gespräch führen … Pierer's Universal-Lexikon
Discours — (franz., spr. kūr), s. Diskurs … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Discours — (frz., spr. kuhr), s. Diskurs … Kleines Konversations-Lexikon
Discours — (frz. Diskuhr), Gespräch; Abhandlung; d. du trône, die Thronrede … Herders Conversations-Lexikon
discours — (di skour ; l s ne se lie pas : un diskour audacieux ; cependant quelques uns la lient : un di skour z audacieux) s. m. 1° Propos de conversation, d entretien. • [Ils] Dressent cent fois le jour en discours une armée, RÉGNIER Sat. VI. • Qu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Discours — Pour les articles homonymes, voir discours (homonymie). Démosthène est considéré parmi les plus grands orateurs de l Antiquité classique grecque … Wikipédia en Français
DISCOURS — s. m. Suite, assemblage de mots, de phrases qu on emploie pour exprimer sa pensée, pour exposer ses idées. Le discours familier, oratoire, soutenu, fleuri, etc. Dans le discours écrit, de pareilles négligences ne sont guère tolérées. Discours d… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
