-
1 difficulté
f. (lat. difficultas) 1. трудност, затруднение, мъчнотия; difficulté d'un texte трудност на текст; 2. пречка, препятствие; surmonter les difficultés преодолявам пречките; 3. неприятност, разправия; 4. възражение, оспорване, опониране; 5. loc. adv. sans difficulté лесно, леко, без мъчнотия, без съпротива; avec difficulté трудно, мъчно, колебливо. Ќ Ant. aisance, facilité, simplicité. -
2 aisance
f. (lat. adjacentia) 1. лекота, непринуденост; 2. охолство, удобство; vivre dans l'aisance живея в охолство. Ќ avoir de l'aisance държа се непринудено; cabinets (lieux) d'aisances тоалетна. Ќ Ant. gêne, difficulté, embarras. -
3 difficultueux,
se adj. (de difficulté, d'apr. majestueux) 1. придирчив, взискателен, който не се спогажда; 2. мъчен, труден; 3. m., f. рядко придирчив човек; faire le difficultueux, придирчив съм. Ќ Ant. accommodant, facile. -
4 facilité
f. (lat. facilitas) 1. леснота, лекота, леснина; 2. pl. удобство, благоприятно условие, средство; facilités de crédit кредитни облекчения; 3. способност, възможност; 4. любезност, благосклонност. Ќ Ant. difficulté. -
5 gésir
v.intr. (lat. jacere "être étendu") 1. лит. лежа прострян; 2. намирам се; là gît la vraie difficulté тук се намира главната трудност; 3. прен. състоя се. Ќ ci-gît тук почива (за надгробен надпис); savoir où gît le lièvre знам къде зимуват раците. -
6 graduer
v.tr. (lat. médiév. graduare, de gradus "grade") 1. градуирам, разделям на градуси; graduer un thermomètre градуирам термометър;2. увеличавам, усилвам постепенно; graduer la difficulté d'un exercice увеличавам трудността на упражнение. -
7 obvier
v.tr.ind. (bas lat. obviare) отклонявам, отмахвам, отстранявам, преодолим; obvier а une difficulté преодолявам затруднение, трудност. Ќ Ant. aggraver. -
8 résider
v.intr. (lat. residere) 1. намирам се на местожителство, живея, обитавам, пребивавам; 2. прен. състоя се, заключавам се, намирам се; la difficulté réside en ceci трудността се състои в това. -
9 résoudre
v.tr. (lat. resolvere) 1. хим. разлагам, превръщам; le feu resout le bois en cendre et en fumée огънят превръща дървото в пепел и дим; 2. мед. разнасям, премахвам; резорбирам; 3. юр. анулирам (продажба, договор); 4. решавам, вземам решение; разрешавам; résoudre une question решавам въпрос; résoudre une difficulté разрешавам трудност; il resout de visiter cette île той решава да посети този остров; 5. мат. решавам; résoudre une équation решавам уравнение; 6. ост. анализирам; se résoudre 1. превръщам се; разлагам се; 2. решавам се; se résoudre а faire qqch. решавам се да правя нещо. -
10 simplicité
f. (lat. simplicitas) 1. откровеност, чистосърдечност; 2. наивност, простота, простоватост, простодушие; 3. непринуденост, непревзетост. Ќ Ant. affectation, prétention, finesse; raffinement; complexité, complication, difficulté, recherche. -
11 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
12 tomber1
v. (frq. °tûmon) I. v.intr. 1. падам; tomber1 de tout son poids (tomber1 comme une masse) падам с цялата си тежест; tomber1 par (а) terre падам на земята; le gouvernement est tombé правителството падна; 2. падам, вися; de charmants lustres tombent du plafond красиви полилеи висят от тавана; 3. падам, спускам се; eau qui tombe en cascade вода, която пада на каскада; la pluie, la neige tombe дъждът, снегът пада; les feuilles tombent листата падат; le rideau tombe завесата се спуска; 4. падам, умирам (на бойното поле); 5. падам, хвърлям се пред; tomber1 а ses pieds падам пред краката Ј; 6. падам, предавам се; 7. изпадам; tomber1 en léthargie изпадам в летаргичен сън; tomber1 en syncope (en défaillance) изпадам в безсъзнание, прилошава ми; 8. връхлитам; des malheurs tombent sur moi връхлитат ме нещастия; 9. пристигам ненадейно, попадам; tomber1 bien, mal пристигам (попадам) на място, не на място; 10. утихвам, затихвам, отслабвам, залязвам; le jour tombe денят е към края си; sa colère tombe гневът Ј отслабва; 11. разпадам се, превръщам се в; tomber1 en ruines разрушавам се; 12. отпадам, пропадам; la difficulté tombe трудността отпада; 13. замирам; le son tomber1 звукът замира (намаля); 14. попадам; tomber1 dans un piège попадам в клопка; tomber1 au pouvoir de qqn. попадам във властта на някого; 15. изпадам; tomber1 en désespoir изпадам в отчаяние; 16. съвпадам; fêtes tombant le même jour празници, които съвпадат (са в един и същи ден); 17. спадам, намалям; les prix tombent цените намалят; la température tombe температурата спада; 18. в съчет. laisser tomber1 изпускам; разг. забравям, изоставям, пренебрегвам, не се интересувам; faire tomber1 повалям, събарям; II. v.tr. 1. спорт., нар. повалям (в борба); 2. нар. съблазнявам, свалям (жена); III. v.imp. пада; il tombe de la neige вали, пада сняг. Ќ tomber1 а l'eau пропадам; tomber1 а plat провалям се; tomber1 d'accord споразумяваме се; tomber1 de Charybde en Scylla падам от трън на глог; tomber1 de son haut (des nues) оставам крайно изненадан, падам от облаците; tomber1 en désuétude излизам от употреба; en panne развалям се, претърпявам авария (за мотор); tomber1 sur un bec излъгвам се в сметките, сбърквам при броенето; ça tombe comme а Gravelotte вали силно. -
13 trancher
v. (lat. pop. °trinicare "couper en trois") I. v.tr. 1. режа, отрязвам; отсичам; trancher la tête de qqn. отрязвам главата на някого; trancher qqn. en un mot прен. отрязвам някого с една дума; 2. разрязвам; 3. прен. решавам, разрешавам, справям се с; trancher une difficulté разрешавам трудност; II. v.intr. 1. говоря авторитетно, смело; категорично; 2. прен. изпъквам силно, откроявам се; couleur qui tranche sur un fond цвят, който се откроява на някакъв фон; 3. разг. давам си вид. Ќ trancher court (net) оборвам (отхвърлям) нещо рязко (категорично); trancher le mot изразявам се, говоря искрено. -
14 triompher
v. (lat. triumphare) I. v.intr. 1. ист. връщам се триумфално, победоносно в Рим след бляскава победа; 2. побеждавам, успявам; 3. прен. тържествувам, ликувам; гордея се; II. v.tr.indir. 1. побеждавам, надвивам; triompher de son adversaire побеждавам противника си; 2. преодолявам; triompher d'une difficulté преодолявам трудност.
См. также в других словарях:
difficulté — [ difikylte ] n. f. • XIIIe; lat. difficultas 1 ♦ Caractère de ce qui est difficile; ce qui rend qqch. difficile. La difficulté d une entreprise, d un travail. Difficulté d un texte. ⇒ obscurité. Difficulté d un cas, d un problème. ⇒ complexité,… … Encyclopédie Universelle
difficulté — DIFFICULTÉ. sub. f. Ce qui rend une chose difficile, ce qu il y a de difficile en quelque chose; empêchement, traverse, opposition, obstacle. Légère difficulté. Petite difficulté. Cette affaire est pleine de difficultés. Vous trouverez de la… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
difficulté — Difficulté. s. f. Ce qu il y a de difficile en quelque chose, Empeschement, Traverse, Opposition, Obstacle. Legere difficulté, petite difficulté. cette affaire est pleine de difficultez. vous aurez de la difficulté à obtenir cela. difficulté de… … Dictionnaire de l'Académie française
difficulté — Difficulté, Obscuritas, Difficultas, Scrupulus. Toute maniere de difficulté, Nodus. Difficulté de chagrin, Scrupulositas. Difficulté de bailler audience, Difficultas in audiendo. Difficulté d uriner, quand on ne pisse point à son aise, Stranguria … Thresor de la langue françoyse
Difficulte — Difficulté Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
difficulté — (di fi kul té) s. f. 1° Qualité de ce qui est difficile. La difficulté des chemins. La difficulté d un travail. La difficulté d un problème. • On dira que je cède à la difficulté, MOL. l Étour. III, 1. • J avoue, en la commençant [l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DIFFICULTÉ — s. f. Ce qui rend une chose difficile, pénible. La difficulté d une opération. La difficulté des chemins, des passages. Ce travail est pour lui sans difficulté. Il se dit aussi Du manque de facilité pour quelque action que ce soit. Difficulté… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DIFFICULTÉ — n. f. Ce qui rend une chose difficile. La difficulté d’une opération. La difficulté des chemins, des passages. Ce travail est pour lui sans difficulté. Il se dit aussi du Manque de facilité pour quelque action que ce soit. Difficulté de parler,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Difficulté — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Difficulté », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) La difficulté exprime la peine ressentie en … Wikipédia en Français
Difficulté — GAULLE (Charles de) Bio express : Homme d État et général français (1890 1970) «La difficulté attire l homme de caractère, car c est en l étreignant qu il se réalise lui même.» Source : Mémoires de guerre Mot(s) clé(s) :… … Dictionnaire des citations politiques
difficulté — difficoltà ит. [диффикольта/] difficulté фр. [дификюльтэ/] difficulty англ. [ди/фикэлти] трудность, затруднение … Словарь иностранных музыкальных терминов
