-
1 musique
f. (lat. musica) 1. музика; musique instrumentale инструментална музика; musique de chambre камерна музика; 2. музикално произведение; музикална пиеса; 3. ост. концерт; 4. мелодия, хармония; 5. звучност; благозвучност. Ќ être réglé comme du papier а musique организиран съм в работата си; c'est toujours la même musique все една и съща песен; connaître la musique зная как да се справя с нещо. -
2 porte-musique
m.inv. (de porte- et musique) папка за ноти. -
3 pop
adj.inv. (mot anglo-amér.) musique pop и pop musique популярна музика. -
4 adorer
v.tr. (lat. adorare) 1. обожавам, боготворя, издигам в култ; adorer le veau d'or кланям се на златния телец; 2. обичам силно, обожавам; adorer la musique обожавам музиката; adorer sa fille обичам дъщеря си. Ќ Ant. détester. -
5 adoucir
v.tr. (de a- et doux) 1. подслаждам, правя по-приятен на вкус; adoucir la compote подслаждам компот; 2. омекотявам; produit pour adoucir la peau продукт за омекотяване на кожата; adoucir l'eau омекотявам вода; 3. прен. смекчавам, подобрявам, намалявам; la musique adoucit les mњurs музиката подобрява нравите. Ќ Ant. aggraver, irriter. -
6 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
7 boîte
f. (lat. pop. °buxida, class. pyxis) 1. кутия; ковчеже; boîte aux lettres кутия за писма, пощенска кутия; boîte de secours кутия с лекарства за първа помощ; boîte de vitesses скоростна кутия; boîte en carton картонена кутия, кашон; boîte а outils купа за инструменти; boîte а ordures кошче за боклук; boîte d'allumettes кутия кибрит; boîte а musique музикална кутия; boîte crânienne черепна кутия; 2. магазин на филмова камера; 3. арго гимназия; 4. разг. място, където се работи (фирма, предприятие); 5. увеселително заведение; boîte de nuit нощно увеселително заведение. Ќ mettre qqn. en boîte разг., прен. подигравам се с някого, пращам го за зелен хайвер; boîte postale пощенска кутия на частно лице или предприятие, която се намира в сградата на пощата (съкращение в кореспонденцията В.Р.); boîte noire черна кутия на самолет; boîte de dérivation разпределителна кутия (в електрическа верига); c'est dans la boîte това е заснето на лента. -
8 cahier
m. (bas lat. quaternio "groupe de quatre feuilles", de quaterni) 1. тетрадка, книга; cahier des frais книга за вписване на разходи; cahier de recommandations et de réclamations книга за препоръки и оплаквания; cahier de notes бележник; cahier de français тетрадка по френски език (в училище); cahier de musique нотна тетрадка; cahier des charges списък с тръжни условия; списък с условия за сключване на договор; 2. периодично издание. Ќ Ant. caillé, cailler. -
9 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
10 chambriste
m., f. (de musique de chambre) музикант, специализирал се в изпълнението на камерна музика. -
11 classique
adj. et m. (lat. classicus "de première classe") 1. класически; musique classique класическа музика; 2. m. класик, класически писател; 3. m. класическа творба; 4. m. творба, която е характерна за даден жанр или течение; 5. m. класическа музика; aimer le classique обичам класическата музика; 6. традиционен, консервативен, класически; costume de coupe classique костюм с традиционна кройка; 7. воен. конвенционален; arme classique конвенционално оръжие; 8. ост. който заслужава да бъде имитиран. Ќ Ant. moderne, romantique; baroque; original, excentrique. -
12 conserve
f. (de conserver) 1. консерва; conserve de poisson рибна консерва; faire des conserves приготвям консерви; 2. съдържанието на консерва; 3. pl. ост. очила. Ќ de conserve заедно, задружно; musique en conserve музика на запис; naviguer de conserve мор. следвам същия път; aller de conserve вървя в компания; agir de conserve действаме заедно, съгласувано. -
13 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
14 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
15 exécuter
v.tr. (du rad. de exécuteur, exécution) 1. изпълнявам, извършвам; exécuter les ordres de qqn. изпълнявам заповедите на някого; 2. екзекутирам; 3. муз. изпълнявам, свиря; exécuter un morceau de musique изпълнявам музикално произведение; 4. спорт. побеждавам; s'exécuter покорявам се; подчинявам се. Ќ s'exécuter de bonne grâce охотно изпълнявам нещо; exécuter un débiteur юр. привеждам в изпълнение изпълнително дело. -
16 faiblesse
f. (de faible) 1. слабост, безсилие; faiblesse de l'organisme слабост на организма; 2. прен. слабост; avoir de la faiblesse pour la musique имам слабост към музиката; 3. слабо място, слаба страна; 4. малодушие, безхарактерност; 5. прилошаване; tomber en faiblesse прилошава ми. Ќ Ant. force, puissance, vigueur, énergie. -
17 griffe
f. (de griffer) 1. нокът (на животни или на птици); rentrer ses griffes скривам ноктите си; ставам неагресивен; sortir ses griffes показвам ноктите си; 2. отпечатък от подпис; 3. печат, който представлява подпис; 4. бот. грудковиден, корен на някои растения; 5. техн. вид инструмент (на златар, на зидар, на тапицер и др.); 6. техн. метална кука (във форма на нокът); 7. (Белгия) драскотина; 8. griffe а musique уред за разчертаване на петолиние; 9. кука за изкачване на дървета или стълбове; 10. отпечатък на личността на писател в произведенията му; 11. парченце плат с името на производителя, зашито от вътрешната страна на дрехата; 12. марка на производител на луксозни дрехи. Ќ coup de griffe одраскване с нокти; tomber sous la griffe de qqn. попадам в ноктите на някого; main en griffe мед. ръка, чиито пръсти са изкривени като орлови нокти поради парализа на мускулите; montrer ses griffes заплашвам; être entre les griffes de qqn. в лапите на някого съм, завися от волята на някого. -
18 incompétent,
e adj. (bas lat. incompetens) некомпетентен; être incompétent, en musique некомпетентен съм в областта на музиката; неправоспособен, непълноправен; неопитен. Ќ Ant. compétent. -
19 instrumental,
e, aux adj. (de instrument) 1. инструментален; musique instrumental,e инструментална музика; 2. грам. творителен падеж; 3. мед. който се извършва с помощта на инструменти. -
20 lire2
v.tr. (lat. legere) 1. чета, прочитам, изчитам; lire2 des épreuves печ. прочитам, коригирам шпалти; apprendre а lire2 а un enfant уча дете да чете; 2. обяснявам, тълкувам; 3. прен. чета, вниквам в, отгатвам; lire2 entre les lignes чета между редовете; 4. дешифрирам (кодирам съобщение); 5. предсказвам; lire2 les lignes de la main предсказвам по линиите на ръката. Ќ lire2 de la musique свиря на прима виста; дешифрирам ноти.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Musique Marocaine — Sommaire 1 Préambule 2 Introduction 3 La musique andalouse marocaine 3.1 Bref rappel historique 3.2 … Wikipédia en Français
Musique stochastique — Musique Allégorie évoquant la musique et les instruments La musique est l art consistant à arranger et ordonner sons et silences au cours du temps : le rythme est le support de cette combinaison dans le temps, la hauteur celle de la… … Wikipédia en Français
MUSIQUE — La musique!... Qu’est ce que cela veut dire?... Il est permis de supposer que Bach aurait su tranquillement trouver la réponse à une telle question, et sans doute aussi Couperin, Lassus, Grégoire le Grand et Aristoxène. Plus près de nous, Rameau… … Encyclopédie Universelle
Musique Algérienne — Sur le plan musical, l Algérie est réputée pour son riche répertoire. On y retrouve plusieurs styles de musique : classique arabo andalou algérienne, le Chaâbi dont découle le raï, la musique kabyle, la musique moderne comme le rock, le rap… … Wikipédia en Français
Musique Classique — Histoire de la musique classique occidentale Chronologie de la musique classique Chronologie de l opéra Musique des origines … Wikipédia en Français
Musique Classique Des États-Unis — La Musique classique des États Unis désigne la musique classique composée aux États Unis à partir du XVIIe siècle jusqu aux différents courants de la musique contemporaine américaine. Sommaire 1 Histoire 1.1 Origine … Wikipédia en Français
Musique De Phase — Musique minimaliste Pour les articles homonymes, voir Musique minimaliste (homonymie). La musique minimaliste est un courant de musique contemporaine apparu dans les années 1960 aux États Unis, qui représente une part importante de la musique… … Wikipédia en Français
Musique Minimaliste — Pour les articles homonymes, voir Musique minimaliste (homonymie). La musique minimaliste est un courant de musique contemporaine apparu dans les années 1960 aux États Unis, qui représente une part importante de la musique classique de ce pays.… … Wikipédia en Français
Musique Répétitive — Musique minimaliste Pour les articles homonymes, voir Musique minimaliste (homonymie). La musique minimaliste est un courant de musique contemporaine apparu dans les années 1960 aux États Unis, qui représente une part importante de la musique… … Wikipédia en Français
Musique algerienne — Musique algérienne Sur le plan musical, l Algérie est réputée pour son riche répertoire. On y retrouve plusieurs styles de musique : classique arabo andalou algérienne, le Chaâbi dont découle le raï, la musique kabyle, la musique moderne… … Wikipédia en Français
Musique baloutche — Musique iranienne Sommaire 1 La musique dans la culture iranienne 2 Hiérarchies traditionnelles musicales 3 Musique classique iranienne 4 … Wikipédia en Français
