(de+lengua)

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

lengua de oc, езикът ок, провансалски език ( лимузен).

f 1) стая; 2) камара; cámara alta (de los lores) Сенат, горна камара, камара на лордовете; cámara baja (de los diputados) долна камара; 3): cámara real; cámara de compensación икон. клирингова палата; 4) зала в двор (кралски); pintor de cámara придворен художник; 5) камера; fotogràfica cámara фотографска камера; 6) мор. каюта; 7) опразване на стомаха, изпражнения, лайна (човешки); 8) f pl пат. вж. diarrea; 9): cámara de gas газова камера за смъртни присъди; 10): cámara frigorífica хладилна камера; chupar cámara прен., разг. заставам на преден план (на снимка, в телевизията); tener uno cámaras en la lengua прен., разг. недискретен съм.

m 1) скорпион; lengua de escorpión прен. змийски език; 2) астр. съзвездието Скорпион; 3) катапулт; 4) уред за мъчения.

m 1) острие; 2) ръб, линия, разделяща нещо на равни части; 3) Арж. годеник; 4) Гват., Хонд., М. глад; filo del viento мор. посока на вятъра; filo rabioso остър нож; al filo точно (използва се с времеви изрази: al filo de la medianoche точно в полунощ); dar (un) filo точа, подострям; darse un filo прен., разг. подготвям се, наострям се; darse un filo (un par de filos) a la lengua прен., разг. мърморя, злословя; de doble filo а) с две остриета; б) прен. нож с две остриета, алтернативно добро или зло; embotar los filos прен. притъпявам, отнемам сила, ентусиазъм; en el filo de una espada прен., разг. по острието на бръснача; herir por los mismos filos прен. с твоите камъни по твоята глава (с моите камъни по моята глава); por filo точно, съвършено.

m анат. ципа, която съединява някои органи на тялото (напр. долната част на езика с устната кухина); no tener frenillo en la lengua прен., разг. нямам задръжки; говоря, каквото ми падне на езика.

1. intr 1) отивам, вървя, ходя; ir a pie ходя пеш; ir a caballo яздя; ir a pique потъвам; 2) пътувам; ir en coche, en avión, en barco, en tren, en bicicleta пътувам с кола, самолет, параход, влак, велосипед; 3) стои, прилича, отива; el luto le va bien траурът Ј отива; 4) съм, развивам се (за здраве); va de mal en peor отива от зле пҐ на зле; 5) имам посока, водя към; Este camino va a la aldea Този път води към селото; 6) простирам се; 7) с деепричастие се изразява постепенно действие, осъществяване: va anocheciendo мръква се постепенно; 8) с минало причастие замества estar: iba vestido de negro беше облечен с черно; allí va apuntado todo тук е записано всичко; ir montado яздя; 9) с предл. por: а) отивам за, търся; б) следвам кариера; ir por la música развивам се като музикант (по-често с предл. para); 10) с предл. a + infinitivo близко бъдеще време: voy a leer ще чета; 11) с предл. con + същ. озн. имам, нося в себе си + значението на същ.; ir con cuidado внимавам; ir con miedo страхувам се; 12) с предл. contra преследвам, против съм, чувствам обратното на това, което изразява съществителното; ir contra la corriente срещу, против установеното съм; ir contra la opinión de uno на противоположно мнение съм; 13) с предл. en интересува ме; nada te va en eso това не те интересува; 14) с предл. con (por) отнасям се за някого, засягам; Eso va por ti Това се отнася за теб; 15) с предл. de облечен по определен начин; voy de uniforme облечен съм униформено; 16) във възклицателни и въпросителни изречения: Ўallà voy! идвам веднага; Ўvamos! хайде!, не думай! стига! край!; Ўvamos claros! да сме наясно!; Ўvaya! хайде де! само това липсва! и таз хубава! їcuànto va? на какво се обзалагаш?; їquién va? кой? (въпрос на часови); 2. prnl 1) отивам си, чезна; 2) умирам; 3) изтичам, тека; 4) подхлъзвам се, губя равновесие; irse los pies подхлъзвам се; 5) изхабявам се, свършвам; 6) износвам се (за плат); старея; 7) изпускам се неволно (за естествени нужди); a eso voy разг. натам (към това) отивам, не съм забравил; allà se van прен., разг. все там, едно и също; приличат си, от един дол дренки са; el no va màs възможно най-доброто; estar ido прен., разг. луд съм, невероятно разсеян; ir adelante прен., разг. продължавам, напредвам; ir a lo mío (tuyo, nuestro) прен., разг. мисля (мислиш, мислим) само за себе си; ir alto пълноводен съм (за река, ручей); ir a màs разг. преуспявам, просперирам, забогатявам; ir a una имаме една и съща цел; ir bien прен., разг. добре вървя, развивам се добре; ir con uno а) прен., разг. съгласен съм с някого; б) прен., разг. на негова страна съм; ir uno descaminado а) отклонявам се от пътя; б) прен. заблуждавам се, отклонявам се от истината; ir lejos а) прен. далече съм от истината; б) преследвам голяма цел; ir pasando прен., разг. все в същото състояние съм, нямам напредък; ir uno perdido прен. губя (в състезание); írsele (írsele por alto) a uno una cosa прен., разг. не забелязвам нещо, не го разбирам; irse muriendo прен., разг. вървя бавно; мъкна се, влача се; ir sobre uno прен. по петите съм на някого; ir tirando разг. преодолявам трудностите, справям се; ir y venir непрестанно движение; ir y venir en una cosa прен., разг. настоявам, упорствам, мисля само за нещо; ni va ni viene прен., разг. ни насам, ни натам; нерешителен е; no irle ni venirle a uno nada en una cosa прен., разг. не ме интересува изобщо, не ме засяга; saber de qué va la cosa разг. наясно съм, знам за какво става въпрос (и в отрицателна форма); sin ir màs lejos прен. без да търсим другаде, без да отиваме по-надалече; irse de la mano удрям някого; irse de la lengua казвам повече, отколкото трябва, изтървавам се; irse abajo провалям се, опропастявам се; se le han ido las piernas подкосиха му се краката, падна; Ўvete a pasear (a paseo)! гледай си работата! vete a freír espàrragos; vete a esparragar; vete (idos) en hora mala разг. върви (вървете) по дяволите; vete tú a saber прен. откъде да знае човек, кой да ти каже; y yo fui y vine, y no me dieron nada заключителна фраза в приказките (в българските: И аз бях там, ядох, пих и се веселих...).

(-ue-) tr 1) хапя; ухапвам; 2) впивам се, вкопчвам се; 3) подкопавам; разяждам, прояждам; 4) прен. критикувам, злословя; 5) прен., разг. проявявам яда си; Juan està que muerde Хуан е готов да хапе (от яд); 6) мор. забивам се в дъното (за котва); 7) Анд., Куб., М., П. Рико, Вен. прен. мамя, измамвам; 8) вулг. целувам; morderse uno la lengua прен., разг. прехапвам си езика, въздържам се да кажа мнението си.

m 1) небце; 2) прен. вкус; paladar blando анат. меко небце; paladar duro анат. твърдо небце; pegarse la lengua al paladar прен. много съм жаден.

a adj 1) лепкав, клисав, кашав; 2) мек; 3) муз. пълнозвучен (за глас); lengua pastoso1,a обложен език.

1. f 1) мир; paz por separado сепаративен мир; juez de paz мирови съдия; concluir (concertar) la paz сключвам мир; 2) мир, спокойствие; 3) мирен договор (и pl); 4) помиряване (и pl); 5) миролюбив, спокоен характер; no dar paz a la lengua разг. говоря непрекъснато; dejar en paz разг. оставям на мира; ponerse en paz con разг. сдобрявам се с; andar la paz por el coro прен., (ирон.) скандали и неразбирателства в семейството, в общност и др.; dar paz a uno поздравявам някого с целувка; Ўque en paz descanse! мир на праха му! лека му пръст!; hacer las paces помирявам се; y en paz израз, с който се поставя край на нещо; paz sea en esta casa мир на този дом (поздрав); 2. interj тихо!

m разг., прен. незначителна причина или мотив за безпокойство; echar pelillos a la mar прен., разг. сдобрявам се с някого; no tener uno pelillos en la lengua прен., разг. не си меря много думите, говоря, каквото ми падне; pararse (reparar) uno en pelillos прен. обръщам внимание на дреболии.

m 1) косъм; cortar un pelo en el aire прен. имам много остър ум; no falta un pelo разг. нищо не липсва; 2) събир. коса; pelo lacio права коса; pelo rizado къдрава коса; ponérsele a uno los pelos de punta разг. настръхва ми косата от страх; 3) мъх (по тялото); 4) мъх (на плод); 5) козина; цвят на козина; 6) пух; 7) сурова коприна; 8) тъмна жилка върху скъпоценен камък; 9) мастит (в гърда на жена); 10) прен., разг. мъничко, незначително нещо; pelo de aire прен. лек полъх на вятъра; pelo de camello камилска вълна; pelo de cofre (de Judas) прен., разг. а) рижа коса; б) риж човек; pelos y señales прен., разг. подробности, най-малки детайли; al pelo а) по посока на косъма; б) прен., разг. точно според желанието; навреме; a medios pelos прен., разг. полупиян; a (en) pelo разг. а) гологлав; б) яздене без седло; caérsele a alguien el pelo прен., разг. а) чувствам се много зле, когато се разкрие нещо; б) получавам упрек, наказание; contra pelo, a contrapelo прен., разг. ненавременно, неуместно; de poco pelo прен., разг. маловажен, незначителен; echar pelo прен., разг. имам много работа, работя много; estar uno hasta los pelos (el pelo) прен., разг. до гуша ми е дошло; hacer a pelo y a pluma вулг. бисексуален съм; ni un pelo нищо; por los pelos, por un pelo а) в последния момент; б) малко остава, малко липсва; tener pelos un negocio разг. трудна, объркана работа; tirarse uno de los pelos прен., разг. скубя си косата (от яд, мъка, разкаяние); un pelo прен., разг. много малко; le faltó un pelo para caer на косъм беше (без малко) да падне; pelo a pelo квит, танто за танто; de poco pelo разг. беден; no tener pelo de tonto прен. не съм вчерашен; no tener pelos en la lengua разг. нямам задръжки при говорене; tomar el pelo a uno разг., прен. подигравам се на някого.

m 1) човка, клюн; 2) прен., разг. уста; pico1 de oro прекрасен оратор; 3) връх; 4) връх (на планина); 5) кирка; 6) придатък, остатък над кръгла сума, цифра; 7) съвсем малко; 8) доза дрога за инжектиране; 9) разг. Кол. целувка; darse el pico1 а) разг. целувам се; б) много добре се разбирам с някого; de pico1 разг. устно, на думи; echar mucho pico1 разг. дрънкам много; perder (se) uno por su pico1 прен., разг. от устата (езика) си патя; Ўcierra el pico1! разг., вулг. затваряй си устата!; tiene 40 y pico1 той е на 40 и кусур години; mil pesetas y pico1 хиляда и нещо песети; cortado a pico1 стръмен, отвесен; hacer el pico1 разг. плащам остатъка; hincar el pico1 разг. умирам; lo tengo en el pico1 de la lengua на устата ми е (на езика ми е); andar (irse) de (a, con) pico1s pardos разг. пропилявам си времето.

f молец; polilla de biblioteca прен. книжен плъх; no tener polilla en la lengua прен., разг. говоря без задръжки.

f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така.

tr 1) вземам, отнемам; 2) извличам; 3) изваждам; измъквам; 4) добивам, извличам; 5) получавам; 6) узнавам (тайна и т.н.); 7) вадя (заключение); 8) спечелвам (на лотария, бас и др.); sacar la grande Амер. а) спечелвам голямата печалба; б) прен. провървява ми, проработва ми късмета; 9) преписвам, копирам; 10) посочвам, указвам; 11) издавам напред, изпъчвам; 12) полигр. печатам; 13) разбирам, откривам, намирам (по признаци); 14) избирам (с гласуване и др.); 15) постигам; 16) изключвам, отстранявам; 17) правя снимка или портрет; 18) изчиствам, премахвам; 19) цитирам; 20) печеля игра; 21) произвеждам, откривам, налагам, имитирам; 22) с предл. de + pron pers влудявам, подлудявам, карам да подлудее; 23) давам начален удар с топка; 24) правя бележки от книга, изваждам цитати; 25) лепвам прякор, приписвам грешка някому; 26) купувам билети (за кино, театър, мач и др.); 27) отпускам дреха (на дължина или широчина); 28) разг. имам предимство пред някого; 29) по-висок съм от някого; sacar adelante помагам да напредне (за човек); извеждам към успех (за работа); sacar a volar a uno прен. представям някого, премахвам стеснителността му; sacar en claro (limpio) стигам до ясен извод; sacar partido разг. използвам максимално, извличам полза; sacar a bailar каня на танц; sacar a la luz изваждам на бял свят; sacar de quicio влудявам (се); sacar fotos фотографирам; sacar la lengua а) плезя се, изплезвам се; б) присмивам се; sacar fruto извличам полза; sacar la brasa con la pata del gato прен. вадя с чужди ръце кестените от огъня.

a 1. adj 1) освободен, пуснат; 2) лек, бърз, жив, пъргав; експедитивен; 3) отделен; 4) нахален, дързък; 5) свободен, естествен (за език, стил); 6) ост. неженен, ергенски; 7) насипен; 8) който не е в комплект; 9) незапасан (за дреха); 10) непакетиран; 11) страдащ от диария; 2. m бележка, малка статийка във вестник; dinero suelto, дребни монети; suelto, de lengua прен., разг. който не си мери приказките; с развързан език.

a, viperino, a 1. adj змийски, усойнически; lengua viperina разг. коварен, змийски език; 2. f 1) медианка (змия); 2) бот. омайниче, омайно биле.

f зоол. усойница, пепелянка; lengua de víbora прен. клеветник.