-
1 fièvre
f. (lat. febris) 1. треска; avoir de la fièvre имам треска; 2. възбуждение, нервна възбуда. Ќ fièvre de cheval разг. много силна треска; fièvre éruptive обривна треска; fièvre typhoïde тифусна треска; fièvre de (+ inf.) силно желание за. -
2 être attaqué de la fièvre çàáîëÿâàì îò òðåñêà.
Ќ Ant. défendre, protéger, riposter.Dictionnaire français-bulgare > être attaqué de la fièvre çàáîëÿâàì îò òðåñêà.
-
3 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
4 algide
adj. (lat. algidus "froid") мед., в съчет. fièvre algide тр?ска, придружена със студени тръпки. -
5 amaril,
e adj. (esp. (febre) amarilla "fièvre jaune") мед. който се отнася до жълтата треска. -
6 amphibole2
adj. (gr. amphibolos "ambigu") мед. неясен, неустановен; stade amphibole2 d'une fièvre неясен стадий на треска. -
7 apyrétique
adj. (du gr. apuretos "sans fièvre") мед. апиретичен, който не е придружен от температура, който няма температура. -
8 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
9 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
10 brûlant,
e adj. (de brûler) 1. горещ, парещ, палещ; du café brûlant, много горещо кафе; des rayons brûlant,s палещи лъчи; brûlant, de fièvre изгарящ от температура; 2. прен. жив, пламенен; страстен. Ќ une question brûlant,e парлив (трънлив) въпрос; un terrain brûlant, деликатна тема, която е по-добре да се избегне. Ќ Ant. glacé, froid. -
11 carabiné,
e adj. (de carabine) разг. много силен, буен; fièvre carabiné,e силна треска; brise carabiné,e мор. внезапен силен вятър. Ќ Ant. doux, faible. -
12 cérébral,
e, aux adj. (lat. cerebrum) 1. анат. мозъчен; fièvre cérébral,e мозъчна треска (менингит); 2. m., f. човек, който живее разумно; 3. умствен, интелектуален; travail cérébral, умствен труд. -
13 chaleur
f. (lat. calos, accus. calorem) 1. топлина, жега, горещина; la chaleur brûle les plantes горещината изгаря растенията; les grandes chaleurs големите горещини; 2. повишена температура, огън; la chaleur de la fièvre огънят на треската; 3. прен. разгар; dans la chaleur de la querelle в разгара на скарването; 4. буйност; 5. жар, ревност; chaleur humaine симпатия. Ќ être en chaleur разгонвам се ( за женски животни). Ќ Ant. froid; froideur, indifférence. -
14 charbonneux,
se adj. (de charbon) 1. въглеподобен; 2. мед. който се отнася до антракса (синя пъпка); fièvre charbonneux,se антраксна треска; mouches charbonneux,ses мухи, които пренасят антракса. -
15 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
16 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
17 enfiévrer
v.tr. (de en- et fièvre) 1. ост. втрисам, докарвам треска; 2. прен. разпалвам, възбуждам, встрастявам; s'enfiévrer разпалвам се, възбуждам се, встрастявам се. Ќ Ant. apaiser. -
18 erratique
adj. (lat. erraticus "errant") 1. геол. ератичен, който е пренесен отдругаде, от далече; roche erratique скала, пренесена отдругаде; 2. мед. периодичен; fièvre erratique периодична треска. Ќ Ant. fixe, régulier. -
19 étique
adj. ("fièvre hectique" (qui amaigrit)) 1. мършав, слаб; 2. прен. сух; style étique сух стил. Ќ Ant. gras. Ќ Hom. éthnique. -
20 fébricitant,
e adj. (lat. febricitans "atteint de fièvre") ост. 1. мед., ост. който има треска, трескав; 2. m., f. лице с треска.
См. также в других словарях:
FIÈVRE — Augmentation de la température corporelle; elle apparaît dans de nombreuses manifestations pathologiques et doit être distinguée de l’élévation de la température due à l’effort, qui disparaît en quelques minutes. Le mécanisme de la fièvre, encore … Encyclopédie Universelle
Fievre aphteuse — Fièvre aphteuse Fièvre aphteuse CIM 10 : B08.8 La fièvre aphteuse est une maladie virale généralement non mortelle, voire bénigne, mais très contagieuse qui touche les bovins et les porcs. Elle peut aussi infecter les cerfs, les chèvres, les… … Wikipédia en Français
Fièvre Aphteuse — CIM 10 : B08.8 La fièvre aphteuse est une maladie virale généralement non mortelle, voire bénigne, mais très contagieuse qui touche les bovins et les porcs. Elle peut aussi infecter les cerfs, les chèvres, les moutons et d autres animaux aux… … Wikipédia en Français
Fievre pourpree des montagnes rocheuses — Fièvre pourprée des montagnes Rocheuses La fièvre pourprée des montagnes Rocheuses est la rickettsiose la plus grave et la plus fréquente des États Unis, et elle a été diagnostiquée partout dans le continent américain. Les synonymes pour la… … Wikipédia en Français
Fièvre Pourprée Des Montagnes Rocheuses — La fièvre pourprée des montagnes Rocheuses est la rickettsiose la plus grave et la plus fréquente des États Unis, et elle a été diagnostiquée partout dans le continent américain. Les synonymes pour la fièvre pourprée des montagnes Rocheuses dans… … Wikipédia en Français
Fièvre de Malvoisie — Fièvre pourprée des montagnes Rocheuses La fièvre pourprée des montagnes Rocheuses est la rickettsiose la plus grave et la plus fréquente des États Unis, et elle a été diagnostiquée partout dans le continent américain. Les synonymes pour la… … Wikipédia en Français
Fièvre de São Paulo — Fièvre pourprée des montagnes Rocheuses La fièvre pourprée des montagnes Rocheuses est la rickettsiose la plus grave et la plus fréquente des États Unis, et elle a été diagnostiquée partout dans le continent américain. Les synonymes pour la… … Wikipédia en Français
Fièvre jaune — Classification et ressources externes Une micrographie au microscope électronique du virus de la fièvre jaune (234,000 X) CIM 10 … Wikipédia en Français
Fièvre pourprée des Montagnes Rocheuses — La fièvre pourprée des montagnes Rocheuses est la rickettsiose la plus grave et la plus fréquente des États Unis, et elle a été diagnostiquée partout dans le continent américain. Les synonymes pour la fièvre pourprée des montagnes Rocheuses dans… … Wikipédia en Français
Fièvre pourprée des montagnes rocheuses — La fièvre pourprée des montagnes Rocheuses est la rickettsiose la plus grave et la plus fréquente des États Unis, et elle a été diagnostiquée partout dans le continent américain. Les synonymes pour la fièvre pourprée des montagnes Rocheuses dans… … Wikipédia en Français
Fievre a tiques du Colorado — Fièvre à tiques du Colorado Fièvre à tiques du Colorado … Wikipédia en Français
