-
1 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
2 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
3 lourd,
e adj. (lat. pop. lurdus, p.-к. altér. du lat. luridis "blême") 1. тежък; lourd, fardeau тежък товар; 2. тежък, неподвижен; artillerie lourd,e тежка артилерия; industrie lourd,e тежка индустрия; 3. тежък, мъчно смилаем; 4. тромав, непохватен; 5. прен. тежък; мъчен, труден за понасяне, мъчен; lourd,e tâche тежка задача; sommeil lourd, òeжък сън; 6. груб, недодялан, неизящен; 7. тежък, отегчителен, труден за разбиране; un style lourd, тежък стил. Ќ marché lourd, борсов пазар, ориентиран към понижение или без изгледи за повишение; poids lourd, тежкотоварен камион; en avoir lourd, sur le cњur тежи ми нещо на сърцето; peser lourd, тежа много. Ќ Ant. léger; faible; délicat, fin; gracieux, svelte. -
4 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
5 pièce
f. (lat. pop. d'o. gaul °pettia) 1. парче; mettre en pièces счупвам, разкъсвам на парчета; pièce de viande парче месо; 2. част; pièces d'une machine части на машина; pièces de rechange резервни части; 3. кръпка; mettre une pièce а un vêtement поставям кръпка на дреха; 4. стая; appartement de quatre pièces четиристаен апартамент; 5. воен. оръдие; pièce d'artillerie артилерийско оръдие; 6. pièce de monnaie монета; 7. театр. пиеса; 8. откъс, откъслек; pièce de vers откъс от стих; pièce instrumentale инструментален откъс от музикално произведение; 9. бъчва, буре; 10. документ; pièce de (а) conviction веществено доказателство; 11. фигурка (в шахмат); 12. loc. adv. а la pièce на парче; pièce а pièce парче по парче (част по част); tout d'une pièce наведнъж, изцяло, без прекъсване. Ќ emporter la pièce побеждавам в разговор, спор; tailler en pièces разрушавам напълно; de pièces et de morceaux от различни парчета, части; donner la pièce давам бакшиш; faire pièce а qqn. изигравам номер някому; подигравам се с някого; mettre en pièces разпокъсвам, раздробявам; pièce d'eau малко езерце, басейн (в градина, парк); pièce de charpente греда; pièce montée торта на етажи и с фигури; les trois pièces гениталните части на мъж; d'une seule pièce от един елемент. -
6 salve
f. (probabl. du lat. salve "salut") 1. залп; салют; des salves d'artillerie артилерийски залпове; 2. прен. гръм (от ръкопляскания и др.).
См. также в других словарях:
ARTILLERIE — Le mot «artillerie» apparaît avec Joinville au XIIIe siècle pour désigner l’ensemble des engins de guerre. Il vient sans doute du vieux français artillier (garnir d’engins), par altération du mot art ou, peut être, plus anciennement encore, du… … Encyclopédie Universelle
Artillerie lourde — Artillerie L artillerie désigne les armes collectives ou lourdes servant à envoyer, à grande distance, sur l ennemi ou sur ses positions et ses équipements, divers projectiles de gros calibre : obus, boulet, roquette, missile, pour appuyer… … Wikipédia en Français
Artillerie De Campagne — L artillerie de campagne est une des branches majeures de l artillerie, elle a pour vocation de soutenir et appuyer les troupes sur le champ de bataille. Pour remplir cette fonction, son matériel se doit d être contrairement à d autres… … Wikipédia en Français
Artillerie navale — en action : l USS Iowa dans un exercice de tir près de Porto Rico. L artillerie navale désigne l artillerie qui est utilisée sur les navires de combat. L artillerie désigne les armes collectives ou lourdes servant à envoyer, à grande… … Wikipédia en Français
Artillerie Navale — en action : l USS Iowa dans un exercice de tir près de Porto Rico. L artillerie navale désigne l artillerie qui est utilisée sur les navires de combat. L artillerie désigne les armes collectives ou lourdes servant à envoyer, à grande… … Wikipédia en Français
artillerie — ARTILLERIE. sub. f. (On mouille les L.) Tout l attirail de guerre, qui comprend les canons, les mortiers, les bombes, etc. L artillerie fut bien servie à ce siége là. On manquoit de grosse artillerie. La grosse artillerie ne put arriver assez à… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
artillerie — Artillerie. subst. m. Equipage de guerre qui comprend les canons, les mortiers, les bombes, &c. Le parc de l artillerie. Grand Maistre de l artillerie. Lieutenant, Commissaire de l artillerie. on ne put attaquer la ville parce qu on manquoit de… … Dictionnaire de l'Académie française
Artillerie Royale (Canada) — Demande de traduction Royal Regiment of Canadian Artillery → … Wikipédia en Français
Artillerie De Marine — Ancre des T.D.M. L artillerie de marine est une spécialité, au même titre que l infanterie de marine, des troupes de marine françaises. L artillerie de marine apparu en 1645. Néanmoins, sa création officielle date du 16 février 1692 quand deux… … Wikipédia en Français
Artillerie Médiévale — L artillerie médiévale regroupe les armes lourdes employées au Moyen Âge. Suivant les périodes, trois classes principales d armes se côtoient : les armes à torsion appelées aussi machines à ressort, les armes à balancier et enfin les armes à … Wikipédia en Français
Artillerie medievale — Artillerie médiévale L artillerie médiévale regroupe les armes lourdes employées au Moyen Âge. Suivant les périodes, trois classes principales d armes se côtoient : les armes à torsion appelées aussi machines à ressort, les armes à balancier … Wikipédia en Français
