-
1 craindre
v.tr. (lat. pop. °cremere, altér. de tremere "trembler") 1. боя се, страхувам се, плаша се; опасявам се; craindre l'ennemi боя се от неприятеля; il ne craint pas la mort той не се страхува от смъртта; il ne craint ni Dieu, ni diable той не се страхува от нищо; craindre que (+ subj.) je crains qu'il ne soit mort страхувам се, че той е мъртъв; ça ne craint rien разг. няма никаква опасност за; craindre de (+ inf.) страхувам се да; 2. чувствителен съм към; ces arbres craignent le froid тези дървета са чувствителни към студа; 3. v.intr. разг. не съм на висота, слаб съм, неуверен съм; son attitude craint поведението му е неуверено, не е на висота. Ќ craindre qqch. comme le feu боя се от нещо като от огън; être а craindre опасен съм; se faire craindre вдъхвам страх. Ќ Ant. affronter, braver; désirer, espérer, mépriser, oser, rechercher, souhaiter. -
2 crainte
f. (de craindre) 1. страх, боязън, опасение; inspirer de la crainte а qqn. внушавам страх на някого; crainte de Dieu страх от Бога; 2. loc. conj. de crainte que (+ subj.) от страх да не би; 3. loc. prép. dans la crainte de; par crainte de; crainte de от страх да, от страх да не би да; dans la crainte qu'il n'échoue от страх да не се провали. Ќ Ant. hardiesse, intrépidité, témérité, audace, bravoure, courage, décision, désir. -
3 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
4 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
5 espérer
v. (lat. sperare) I. v.tr. очаквам; надявам се; espérer qqn. очаквам някого; espérer (+ inf.) надявам се да; j'espère réussir надявам се да успея; espérer que надявам се, че; j'espère qu'il viendra надявам се, че ще дойде; j'espère que tu vas bien надявам се, че си добре; II. v.intr. 1. надявам се; доверявам се; 2. разг. предполагам, считам. Ќ Ant. désespérer; appréhender, craindre. -
6 justement
adv. (de juste) 1. справедливо, с право; craindre justement pour son sort страхувам се с право за съдбата си; 2. именно, тъкмо, точно; justement! именно! -
7 oser
v.tr. (lat. class. audere, d'apr. le p. p. ausus) 1. смея, посмявам, осмелявам се, дръзвам; oser faire qqch. осмелявам се да направя нещо; 2. опитвам, рискувам, впускам се в, предприемам смело. Ќ Ant. craindre, hésiter. -
8 peste
f. (lat. pestis "épidémie, fléau") 1. мед. чума, мор; atteint de la peste болен от чума; fuir, craindre qqch. ou qqn. comme la peste бягам от някого, от нещо като от чума; 2. прен. бич, бедствие; 3. разг. неприятен, зъл човек; 4. малко дяволито момиче; 5. interj. дявол да го вземе, пусто да остане! 6. ост. la peste t'étouffe! чумата да те тръшне! -
9 pire
adj. (lat. pejor, comparatif de malus "mauvais") 1. по-лош; 2. m. най-лошото; craindre le pire страхувам се от най-лошото. Ќ il n'est pire eau que l'eau dormante погов. пази се от тиха вода ( мълчаливите хора са най-опасни). Ќ Ant. meilleur. -
10 redouter
v.tr. (de re- et douter "craindre") 1. боя се, опасявам се, страхувам се; redouter qqn. страхувам се от някого; 2. redouter de (+ inf.) страхувам се да; redouter de rester seul страхувам се да остана сам; redouter que (+ subj.) страхувам се да. Ќ Ant. souhaiter. -
11 souhaiter
v.tr. (gallo-roman °subtus haitare, de subtus "sous" et rad. germ. °haitan "ordonner, promettre") желая; пожелавам; пожелавам, благопожелавам; souhaiter de (+ inf.) je ne souhaite plus de les voir не желая да ги виждам вече; souhaiter que (+ subj.) je souhaite que vous songiez а moi бих искал да си мислите за мен; se souhaiter пожелавам се; пожелавам си. Ќ Ant. craindre, regretter. -
12 timide
adj. (lat. timidus, de timere "craindre") 1. свенлив, срамежлив; le jeune homme est souvent sot et timide младежът често е глупав и срамежлив; 2. боязлив, нерешителен, плах; démarche timide нерешителна постъпка; 3. неловък, несръчен; manières timides неловки маниери. Ќ Ant. audacieux, énergique; brave, courageux, fort; assuré, cynique, effronté.
См. также в других словарях:
craindre — [ krɛ̃dr ] v. <conjug. : 52> • Xe; criembre 1080; refait d apr. les v. en aindre; lat. pop. °cremere, altér. de tremere « trembler » I ♦ V. tr. 1 ♦ Envisager (qqn, qqch.) comme dangereux, nuisible, et en avoir peur. ⇒ appréhender, redouter … Encyclopédie Universelle
craindre — Craindre, neut. penac. Metuere, Timere, Vereri, Est avoir peur, estre saisi de peur, Ainsi dit on, Il se craind du Roy, Metuit sibi a Rege, Liu. lib. 23. Je crains d asseurer cela, Pro certo ponere vereor, Liu. lib. 23. Craindre aucunement,… … Thresor de la langue françoyse
craindre — CRAINDRE. verbe a. Je crains, tu crains, il craint; nous craignons, vous craignez, ils craignent. Je craignois, vous craigniez. Je craignis. Je craindrai. Crains. Que je craigne. Que je craignisse. Craignant. Redouter, appréhender, avoir peur.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
craindre — CRAINDRE. v. a. Redouter, apprehender, avoir peur. Craindre le peril. craindre la mort. craindre le tonnerre. c est un homme qui ne craint rien. je crains qu il n en arrive faute. il craint d estre descouvert. je ne le crains guere. je le crains… … Dictionnaire de l'Académie française
craindre — (krin dr ), je crains, tu crains, il craint, nous craignons, vous craignez, ils craignent ; je craignais ; je craignis ; je craindrai ; je craindrais ; crains, qu il craigne, craignons, craignez ; que je craigne, que nous craignions, que vous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CRAINDRE — v. a. ( Je crains, tu crains, il craint ; nous craignons, vous craignez, ils craignent. Je craignais, vous craigniez. Je craignis. J ai craint. Je craindrai. Crains. Que je craigne. Que je craignisse. Craignant. ) Redouter, appréhender, avoir… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CRAINDRE — v. tr. Envisager par la pensée quelqu’un ou quelque chose comme devant être nuisible, dangereux. Craindre le péril, la mort, la douleur, les maladies, la pauvreté, etc. Craindre le tonnerre. C’est un homme qui ne craint rien. Je crains qu’il ne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
craindre — vt. redouter, appréhender, avoir peur de ; respecter, obéir à, ne pas oser désobéir à. vimp. , présenter un danger, y avoir un risque, y avoir une chance, risquer : krandre vt. (Cordon.083, Saxel.002), krêdre (Albanais.001b.COD., Annecy.003b,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Craindre comme le feu — ● Craindre comme le feu craindre par dessus tout … Encyclopédie Universelle
craindre — [kʀɛ̃dʀ(ə)] (v. 3) Présent : crains, crains, craint, craignons, craignez, craignent ; Futur : craindrai, craindras, craindra, craindrons, craindrez, craindront ; Passé : craignis, craignis, craignit, craignîmes, craignîtes, craignirent ;… … French Morphology and Phonetics
craindre — v.i. (Verbe à sens multiples et instables.) Être incompétent, ne pas être à la hauteur : Je crains en anglais. / Être recherché par la police. / Ça craint, c est craignos : c est difficile, dangereux ; démodé, ringard ; déplaisant, rebutant … Dictionnaire du Français argotique et populaire
