-
1 couteau
m. (lat. cultellus, de culter même o. que coutre) 1. нож; couteau suisse джобно ножче с много приспособления; couteau а légumes нож за белене на зеленчуци; planter un couteau dans le ventre забивам нож в корема; couteau а papier нож за разрязване на хартия; 2. рамо на кантар, на везни и др., върху което се движи кобилицата; 3. шпатулка на художник за нанасяне на боите; 4. зоол. дяволски нокът ( вид мида). Ќ avoir le couteau sur la gorge принуден съм, нямам друг изход; être а couteaux tirés avec qqn. на нож съм с някого; jouer du couteau браня се или нападам с нож; visage en lame de couteau много изпито лице; deuxième (second) couteau фигурант. -
2 couteau-scie
m. (de couteau et scie) (pl. couteaux-scies) нож с назъбено като трион острие за рязане на хранителни продукти. -
3 porte-couteau
m.inv. (de porte- et couteau) поставка за нож ( на масата). -
4 branler
v. (contraction de brandeler, de brandir) I. v.tr. 1. клатя, разклащам; branler la tête клатя глава; 2. вулг. мастурбирам; 3. разг., вулг. правя, изработвам; II. v.intr. клатя се, олюлявам се, нестабилен съм; une dent qui branle зъб, който се клати; le couteau branle dans le manche дръжката на ножа се клати; se branler v. pron. мастурбирам. Ќ Ant. tenir. -
5 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
6 cran1
m. (déverbal de créner) 1. вдълбанат жлеб в твърдо тяло за спиране, задържане, фиксиране на друго тяло; 2. дупка на колан; 3. белег на печатна буква, за да се поставя тя в правилно положение при набиране на текст; 4. накъдреност на коса; 5. геогр. продълговата долина, клисура. Ќ cran1 de mire воен. мерник; baisser (descendre) d'un cran1 слизам с една степен надолу (губя от влиянието си); monter d'un cran1 издигам се с една степен нагоре (печеля влияние); couteau а cran1 d'arrêt сгъваем автоматичен нож. -
7 émoudre
v.tr. (lat. emolere) техн. точа, остря, изострям; émoudre un couteau точа нож. -
8 gorge
f. (lat. pop. °gurga, class. gurges "gouffre") 1. гърло; se protéger la gorge avec une écharpe предпазвам си гърлото с шал; avoir mal а la gorge боли ме гърлото; avoir un chat dans la gorge гърлото ми е прегракнало; rire а gorge déployeé смея се с пълно гърло; voix de gorge гърлен глас; 2. глътка; 3. горна част на гърдите; 4. гърди, бюст (на жена); 5. техн. изрез, легло; gorge d'un isolateur électrique легло на жица в електрическата изолация на кабел; 6. вход на укрепление; 7. тесен планински проход; каньон, клисура; 8. шийка на стъкленица, на шише, на бутилка; 9. жлеб, издълбана част, улей; 10. ост. месо, което се дава на хищна птица; gorge chaude прясно и още топло месо, което се дава на хищна птица. Ќ mettre а qqn. le couteau sur la gorge поставям някого натясно, накарвам някого да направи каквото искам; rendre gorge повръщам (за птица); възстановявам чрез сила това, което е било отнето незаконно; crier а pleine gorge викам с пълна сила; faire des gorges chaudes de qqch. шегувам се злонамерено с някого или нещо. -
9 lame
f. (de lamina) 1. метална пластинка; 2. ножче за самобръсначка; 3. острие на сабя, нож и други; 4. морска вълнЂ. Ќ c'est une bonne (une fine) lame прен. той умее да върти шпага; visage en lame de couteau продълговато и слабо лице. -
10 manche1
m. (lat. pop. manicus, de manus "main") 1. дръжка, ръчка; le manche1 d'un couteau дръжка на нож; 2. оголена кост на котлет, за която той се хваща; manche1 а gigot щипка за захващане на бут, който ще се нарязва; 3. муз. гриф, шийка на струнен инструмент; 4. разг., прен. несръчен човек, некадърник; quel manche1! какъв идиот! Ќ avoir l'air d'un manche1 разг. имам глупав вид; jeter le manche1 après la cognée разг. захвърлям, зарязвам всичко; manche1 а balai арго кормило на самолет; висока, слаба и суха жена; se mettre du côté du manche1 разг. присламчвам се на страната на силните; branler dans le manche1 нестабилен съм (финансово); se débrouiller (s'y prendre) comme un manche1 несръчен съм; s'endormir sur le manche1 прекъсвам работа, за която съм полагал големи усилия; reprendre le manche1 залавям се отново на работа; tomber sur un manche1 срещам трудности, препятствия при изпълнение на дадена дейност. -
11 ramasser
v.tr. (de re- et amasser) 1. събирам; ramasser du foin събирам сено; ramasser les cahiers събирам тетрадките; 2. трупам; ramasser de l'argent трупам пари; 3. вдигам, прибирам; ramasser ses cheveux en chignon прибирам косите си в кок; ramasser le mouchoir d'une dame вдигам кърпичката на дама; 4. събирам, съсредоточавам; ramasser ses forces събирам, мобилизирам силите си; 5. правя лаконичен, стегнат; ramasser son style правя стила си стегнат; 6. разг. ramasser qqn. арестувам някого (за полицията); 7. разг., прен. получавам (удари, упреци); ramasser un coup de couteau получавам удар с нож; 8. прихващам болест; se ramasser 1. съсредоточавам се; 2. стеснявам се; 3. сгушвам се; свивам се; 4. разг. ставам след падане; разш. падам; прен. пропадам (на изпит и др.). Ќ ramasser une gamelle падам; se faire ramasser хвърлят ме в затвора, арестуват ме. Ќ Ant. étaler, étendre, étirer; disperser; répandre.
См. также в других словарях:
couteau — [ kuto ] n. m. • 1316; coltel 1130; lat. cultellus, de culter → coutre 1 ♦ Instrument tranchant servant à couper, composé d une lame et d un manche. Couteau pointu. Manche de couteau en bois, en corne, en ivoire. La virole d un couteau. Lame de… … Encyclopédie Universelle
couteau — COUTEAU. sub. masc. Instrument composé d une lame et d un manche, et qui sert à couper, surtout à table. Couteau tranchant. Couteau épointé. Couteau ébréché. Couteau pliant. Couteau à gaine: Couteau à ressort, à virole. Couteau à lame d argent, à … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
couteau — COUTEAU. s. m. Instrument de fer meslé d acier qui a un manche, & qui est tranchant d un seul costé, servant d ordinaire à couper du pain, de la viande, & plusieurs autres choses. Grand couteau. petit couteau. bon couteau. meschant couteau.… … Dictionnaire de l'Académie française
Couteau — Désigne celui qui fabrique, vend des couteaux, ou encore un porteur de couteau. On rencontre le nom surtout dans le Nord et le Loiret. Attention cependant : il peut aussi s agir d un toponyme, variante de coteau. Le problème est le même avec… … Noms de famille
Couteau — Cou*teau (k?? t? ), n. [F.] A knife; a dagger. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Couteau — (fr., spr. Kutoh), Messer. C. de chasse (spr. K. d Schaff), Jagdmesser, Hirschfänger … Pierer's Universal-Lexikon
couteau — COUTEAU: Est catalan quand la lame est longue. S appelle poignard quand il a servi à commettre un crime … Dictionnaire des idées reçues
Couteau — Pour les articles homonymes, voir couteau (homonymie). Un couteau de cuisine de type « couteau de chef ». Un couteau est un outil tranchant ou un … Wikipédia en Français
couteau — (kou tô) s. m. 1° Instrument tranchant composé d une lame et d un manche. Couteau de table. Couteau de poche. Ce couteau coupe bien. Mettre couteaux sur table, donner à manger. Fig. Porter le couteau sur, supprimer sans miséricorde. • Il… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
COUTEAU — s. m. Instrument composé d une lame et d un manche, et qui sert ordinairement à couper, surtout à table. Couteau tranchant. Couteau épointé. Couteau ébréché. Couteau pliant. Couteau à gaîne. Couteau à ressort, à virole. Couteau à lame d argent, à … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
COUTEAU — n. m. Instrument composé d’une lame et d’un manche, et qui sert à couper. Couteau pointu. Couteau rond. Couteau épointé. Couteau ébréché. Couteau à ressort, à virole. Couteau à cran d’arrêt. Couteau poignard. Couteau à lame d’argent, à lame d’or … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
