-
1 cou-de-pied
m. (de cou et pied) (pl. cous-de-pied) горна изпъкнала част на ходилото на крака. -
2 casse-cou
m. (de casser et cou) (pl. casse-cous) 1. опасно място (за падане); 2. m.,f разг. непредпазлив, неблагоразумен човек, луда глава; 3. adj.inv. опасен, непредпазлив. Ќ crier casse-cou а qqn. предупреждавам някого за опасност. -
3 deserve
{di'zə:v}
v заслужавам, достоен съм за
to DESERVE well of one's country имам големи заслуги към родината си
to DESERVE well/ill заслужавам награда/наказание* * *{di'zъ:v} v заслужавам; достоен съм за; to deserve well of o.'s cou* * *струвам; заслужавам;* * *1. to deserve well of one's country имам големи заслуги към родината си 2. to deserve well/ill заслужавам награда/наказание 3. v заслужавам, достоен съм за* * * -
4 officer
{'ɔfisə}
I. 1. длъжностно лице, чиновник, служещ
OFFICER of the court съдия-изпълнител
OFFICER of state министър
police OFFICER полицай
medical OFFICER of health окръжен/околийски лекар
2. секретар, член на ръководството (на дружество)
3. воен. офицер
OFFICER of the day дежурен офицер
regifnental OFFICER строеви офицер
4. мор. член на ръководния персонал
first OFFICER помощник-капитан (на търговски кораб)
II. 1. давам офицерски кадър на
2. обик. pass командувам
well OFFICERed battalion баталъон с добър офицерски състав* * *{'ъfisъ} n 1. длъжностно лице, чиновник, служещ; officer of the cou(2) {'ъfisъ} v 1. давам офицерски кадър на; 2. обик. pass ком* * *чиновник; служещ; секретар; офицер; командвам;* * *1. first officer помощник-капитан (на търговски кораб) 2. i. длъжностно лице, чиновник, служещ 3. ii. давам офицерски кадър на 4. medical officer of health окръжен/околийски лекар 5. officer of state министър 6. officer of the court съдия-изпълнител 7. officer of the day дежурен офицер 8. police officer полицай 9. regifnental officer строеви офицер 10. well officered battalion баталъон с добър офицерски състав 11. воен. офицер 12. мор. член на ръководния персонал 13. обик. pass командувам 14. секретар, член на ръководството (на дружество)* * *officer[´ɔfisə] I. n 1. длъжностно лице, чиновник, служещ; \officer of the court съдебен следовател, съдебен пристав; \officer of state министър; the great \officers of state висши (държавни) чиновници; customs \officer митничар; medical \officer of health санитарен инспектор; ( police) \officer полицай; 2. секретар, член на ръководство (на дружеството); 3. воен. офицер; \officer of the day дежурен офицер; non-commissioned \officer подофицер; regimental \officer строеви офицер; staff \officer генералщабен офицер; 4. мор. член на ръководния персонал; first \officer помощник-капитан (на търговски кораб); II. v 1. попълвам с офицерски кадри; 2. (обикн. в pass) командвам; a well \officered battalion батальон с добър офицерски състав. -
5 accoler
v.tr. (de col "cou", p.-к. lat. pop. °accollare) 1. ост. прегръщам; 2. прилепвам, заставам един до друг; les bateaux étaient accolés bord а bord корабите бяха застанали борд до борд; 3. поставям едно до друго, прилепвам; les bâtiments étaient accolés au logis central сградите бяха прилепени до централния корпус; 4. съединявам, свързвам чрез голяма скоба. -
6 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
7 cache-col
m. (de cacher et cou) (pl. cache-cols ou col) шалче. -
8 cervical,
e, aux adj. (lat. cervix, -icis "cou, nuque") 1. шиен, вратен, тилен; vertèbres cervical,es вратни прешлени; 2. който се отнася до отвора на матката или пикочния мехур; 3. който се отнася до шийката на зъб. -
9 cervicalgie
f. (du lat. cervix, -icis "cou" et suff. -algie) мед. болка в тила. -
10 chatouiller
v.tr. (p.-к. de chat ou néerl. katelen) 1. гъделичкам; chatouiller qqn. dans le cou гъделичкам някого по врата; 2. лаская, поласкавам; chatouiller l'amour-propre de qqn. лаская самолюбието на някого; 3. предизвиквам приятно усещане, приятно дразня; le parfum chatouille l'odorat парфюмът гали приятно обонянието; 4. правя еротични милувки; se chatouiller гъделичкам се; отдавам се на еротични милувки. Ќ Ant. calmer; déplaire. -
11 col
m. (lat. collum "cou") 1. яка; col de chemise яка на риза; 2. гърло (на шише); 3. проход, клисура, теснина; 4. ост. врат, шия; 5. анат. стеснена част на орган, шийка; col de l'utérus шийка на матката; 6. най-тясна част на някои кости. Ќ col-bleu разг. моряк от френската марина; col blanc служещ, чиновник; se pousser (se hausser) du col придавам си важен вид; un demi sans faux col половинка (250 милилитра) бира без пяна. Ќ Hom. colle. -
12 collier
m. (lat. collare, collarium, de collum "cou") 1. огърлица, колие; collier en or златно колие; 2. нашийник (на куче); 3. хомот; 4. златна верижка (за ордени, които се носят на врата); 5. ивица (шарка) около врата на животно, на птица; 6. месото от врата на животно; 7. техн. муфа, пръстен за притягане (на тръби и др.). Ќ cheval de collier впрегатен кон; collier de misère мъка, тежък труд; homme franc du collier искрен и храбър човек; reprendre le collier започвам отново работа; barbe collier къса брада, която същевременно достига до слепоочията. -
13 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
14 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
15 cravate
f. ("bande de linge que les cavaliers croates portaient autour du cou"; forme francisée de Croate) 1. връзка, вратовръзка; 2. мор. дебело въже около мачта; 3. лента, която е знак за отличие; 4. хващане за врата ( в борба). Ќ cravate de chanvre разг. въже за бесене; s'en jeter un verre derrière la cravate разг. пийвам му по едно. -
16 cygne
m. (lat. pop. cicinus, de cyenus, gr. kuknos) лебед. Ќ chant du cygne лебедова песен (върхово постижение; последен шедьовър); cou de cygne лебедова шия; le cygne de Mantoue Виргилий (римски поет); le cygne de Cambrai Фенелон (френски писател); une blancheur de cygne искряща белота; col de cygne извита тръба. Ќ Hom. signe. -
17 encolure
f. (de en- et col, cou) 1. анат. шия (на кон); 2. врат на човек (в смисъл на сила, здравина); 3. прен. външност, външен вид; 4. дупка на дреха за прекарване на глава. -
18 girafe
f. (it. giraffa, de l'ar. zarafah) 1. жираф, Camelopardalis giraffa; 2. нар., разг. дългуч, дангалак; 3. микрофон, закачен на дълъг метален прът, с който се следва подвижен звуков източник. Ќ cou de girafe тънък дълъг врат; peigner la girafe разг. нищо не върша, нищо не правя. -
19 grue
f. (lat. class. grus) 1. зоол. жерав, Grus cinerea; 2. техн. кран; 3. прен., ост. проститутка. Ќ avoir un cou de grue имам много дълъг врат; faire le pied de grue разг. чакам дълго; grue de prise de vues подвижен статив за движение на кинокамера. -
20 guêtre
f. (p.-к. frq. °wrist "cou-de-pied") гетра, гамаша. Ќ traîner ses guêtres мотая се лениво, безделнича.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
cou — [ ku ] n. m. • col XIe; lat. collum 1 ♦ Partie du corps (de certains vertébrés) qui unit la tête au tronc. ⇒vx col. Le cou de la girafe. Prendre un chat par la peau du cou. « Le héron au long bec emmanché d un long cou » (La Fontaine). ♢… … Encyclopédie Universelle
cou — ou col (kou ou COL) s. m. 1° La partie du corps qui unit la tête au tronc. • Le héron au long bec emmanché d un long cou, LA FONT. Fabl. VII, 4. • Voyez un peu ce cou d ivoire s arrondir sur ces belles épaules, MARMONT. Contes moraux,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
cou — COU. s. m. La partie du corps qui joint la tête aux épaules. Long cou. Grand cou. Gros cou. Avoir un mal de cou. Avoir mal au cou. Mouchoir de cou. Un tour de col ou tour de cou. Avoir le cou de travers. Alonger le cou. Tordre le cou à un poulet … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cou-nu — Articles principaux : Gallus gallus domesticus et Liste des races de poules. Coq et poules Cou nu La cou nu est une race de poule domestique. Sommaire … Wikipédia en Français
Cou nu — Articles principaux : Gallus gallus domesticus et Liste des races de poules. Coq et poules Cou nu La cou nu est une race de poule domestique. Sommaire … Wikipédia en Français
COU — COU, sigle composé des trois lettres C, O et U, peut faire référence à : Aéroport régional de Columbia dans le Missouri, aux États Unis, selon la liste des codes AITA des aéroports, Voir aussi cou, Catégorie : Code … Wikipédia en Français
COU — sustantivo masculino 1. Sigla de Curso de Orientación Universitaria , España: Tengo que acabar el COU para poder hacer la selectividad y matricularme en la universidad … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
còu — m. col; goulot. « Partian à n uno ouro de matin d Aubagno, mountavian d aise à la Glaciero e au còu de Bartagno… » Paul Ruat … Diccionari Personau e Evolutiu
couȝe — couȝe, couȝwe obs. ff. cough … Useful english dictionary
couȝwe — couȝe, couȝwe obs. ff. cough … Useful english dictionary
COU — is an acronym with several meanings:* Columbia Regional Airport * Council of Ontario Universities … Wikipedia
