(con+tiempo)

m 1) време; a tiempo навреме; a su tiempo когато му дойде времето; a un tiempo едновременно; (en) un tiempo някога; con tiempo предварително, навреме; de tiempo en tiempo, a tiempos отвреме-навреме; fuera de tiempo, sin tiempo ненавреме; matar el tiempo убивам времето си; hace tiempo отдавна, преди време; a largo tiempo отдавна, преди много време; 2) време, епоха, век; andar con el tiempo в крак съм с времето, епохата, живота; 3) време, възможност, момент; 4) време, свободно време; 5) годишно време, сезон; 6) дълъг период от време; 7) продължителност, времетраене; 8) възраст, време на съществуване; 9) време; атмосферно състояние; tiempo cargado мъгливо, мрачно време; abrir el tiempo прояснявам се, оправям се (за времето); hace buen (mal) tiempo времето е хубаво (лошо); 10) мор. буря; 11) грам. време (на глагол); 12) воен. хватка (с пушка); 13) муз. такт, мярка; hacer tiempo изчаквам удобен момент, случай; ganar tiempo печеля време; darse buen tiempo прен. забавлявам се; a mal tiempo buena cara погов. спокойно! горе главата!; cual el tiempo tal el tiento посл. нагаждам се според вятъра; ajustar los tiempos подреждам в хронологичен ред събития и факти; andando el tiempo adv с течение на времето; dejar al tiempo una cosa оставям времето да реши нещо; да се реши от само себе си; del tiempo de Maricastaña прен., разг. от памтивека, много отдавна ; gastar (perder) el tiempo пилея си времето; gozar del tiempo използвам максимално и рационално времето си; pasar uno el tiempo не работя; занимавам се с дреболии; y si no, al tiempo времето ще покаже, ще потвърди; dar tiempo предоставям време за; en mis (tus, sus...) tiempos adv по мое време, в годините на моята младост; en tiempos adv по-рано, някога; faltarle a alguien tiempo para разг. нямам време за губене.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

prep на, в; до, към, за, по, при, с, след и съюза да (когато се слива с члена el приема формата al): 1) като допълнение: а) вин. падеж (без предлог на български): Ўrespeta a los sabios! уважавай мъдреците!; б) вин. падеж (с предлог на български): на, при; contestar a la pregunta отговарям на въпроса; в) дат. падеж: на, за, към; suscribirse al periódico абонирам се за вестник; 2) направление, място: на, в, за, до, към; їa dónde? накъде?; voy a la universidad отивам в университета; 3) място, близост, положение: на, до, при; a la salida на изхода; 4) разстояние: до, на; їa cuàntos kilómetros? на колко километра; 5) време, възраст: на, в, след, при; a tiempo навреме; їa qué hora? в колко часа?; 6) разпределение, последователност: в, по; dos veces al mes два пъти месечно; 7) цена, процент: на, по; їa qué precio? на каква цена?; 8) съответствие, сравнение: в, на; huele a flores мирише на цветя; 9) причина: по; a requerimiento de Ud. по Ваше искане; 10) цел, условие: за, на; їa qué te atienes? на какво разчиташ?; 11) намерение, цел, решение (а + inf, зависещ от глагол): да; enseñar a leer уча да четe; 12) начало (а + inf, зависещ от глагол): да; se puso a cantar започна да пее; 13) начин: а) по; a la española по испански; a mi gusto по мой вкус; б) (а + sust) (наречия на бълг.); a pie пеша; a la fuerza насила; в) като начало на адвербиални изрази: a oscuras на тъмно; a ciegas сляпо; a escondidas скришом; a tontas y a locas неумело; 14) средство, оръдие; a màquina на машина; a mano на ръка; 15) al + inf (деепричастие на бълг. или същ. с предлог) при; al verlo виждайки го; al entrar при влизането; 16) в елиптични изречения: а) призив, заповед, покана (a + inf и а + sust); Ўa su salud! за Ваше здраве!; Ўa las armas! на оръжие!; б) а + que: a que no sabes нима знаеш; 17) заменя: conj si: a saberlo yo lo diría ако знаех, щях да го кажа; conj con: a cuchillo с нож; prep hacia: se fue a ellos отиде към тях; prep hasta: con el agua a la cintura във вода до кръста; prep para: a beneficio de в полза на; prep por: a ruego suyo по негова молба; prep según: a la ley de Castilla според законите на Кастилия.

1. tr 1) убивам, умъртвявам; 2) гася (огън, вар); 3) прен. разорявам, унищожавам; 4) прен. уморявам, дотягам; 5) жив. смекчавам тон; 6) карт. бия, убивам (чужда карта); 7) шахм. давам мат; 8) правя матов; 9) слагам пощенски щемпел върху залепените марки; 10) намалявам скоростта; силата на нещо; 11) прен., разг. утолявам глад, жажда и т. н.; 12) прен. отчайвам, изненадвам; 13) прен. причинявам неудобство; este niño me mata con tantas preguntas това дете ме убива с толкова въпроси; 14) прен. насилвам, притискам, потискам; matar el tiempo прен. убивам времето; estar a matar con alguien прен. във вражда съм с някого; màtalas callando прен. ловък човек; 2. intr извършвам клане на свине; 3. prnl 1) изпълнявам непосилна работа; 2) мъча себе си, самоубивам се, опечалявам се; 3) претрепвам се от работа; entre todos la matamos прен., разг. присмял се хърбел на щърбел; matarse por una cosa прен. умирам за нещо, мило и драго давам; Ўque me maten si...! разг. да ме убият ( Господ да ме убие), ако не е истина!

1. tr 1) залавям, придобивам; los malhechores no pudieron ser habidos злосторниците не можаха да бъдат заловени; 2) спомагателен глагол за образуване на сложните времена: yo he amado аз съм обичал; 2. impers 1) случва се, става, състои се; hubo una fiesta имаше празник; 2) провежда се; mañana habrà función утре ще има представление; 3): hay que (положителни изрази): необходимо е, трябва да; hay que pensar трябва да се мисли; 4): no hay (que) (отрицателни изрази) безсмислено е, невъзможно е, не е необходимо; no hay que hablar не трябва, безсмислено е да се говори; 5) има; hay viente personas en la reunión на събранието има двадесет човека; 6) намира се, съществува; hay razones en apoyo de съществуват съображения в подкрепа на; 7) протичане, минаване на време; ha cinco días от пет дни, прави вече пет дни; poco tiempo ha отскоро; 8): haber de + inf длъжен съм, трябва да; habré de conformarme ще трябва да се примиря, да приема; 3. prnl държа се (добре, зле); como hay pocos adj каквито малко има; habérselas con alguien разг. спречквам се с някого; no hay de qué няма защо; lo habido y por haber разг. което е било и което ще бъде; no haber + inf no hay màs que decir (ver) нищо повече не може да се добави (види и т. н.); no hay màs que pedir няма какво повече да се иска; no hay tal няма такова нещо, не е вярно; ser de lo que no hay a) нещо много лошо; б) нещо избрано, изключително; si los hay превъзходна степен на нещо; es valiente si los hay ако има някой смелчага, то това е той.