-
1 communicate
{kə'mju:nikeit}
1. съобщавам, предавам (новина, информация и пр.), споделям, разменям
2. физ. предавам (топлина, движение и пр.) (to на)
3. свързвам се, съобщавам се (with с) (и за стаи, дворове, шосета и пр.)
4. предавам, разнасям (болеcт), заразявам
5. във връзка съм, сношавам се, общувам (with с)
6. църк. причестявам се* * *{kъ'mju:nikeit} v 1. съобщавам, предавам (новина, информа* * *съобщавам; общувам; предавам; комуникирам;* * *1. във връзка съм, сношавам се, общувам (with с) 2. предавам, разнасям (болеcт), заразявам 3. свързвам се, съобщавам се (with с) (и за стаи, дворове, шосета и пр.) 4. съобщавам, предавам (новина, информация и пр.), споделям, разменям 5. физ. предавам (топлина, движение и пр.) (to на) 6. църк. причестявам се* * *communicate[kə´mjuni¸keit] v 1. общувам ( with); във връзка съм; 2. съобщавам, предавам (новина и пр.) (to); 3. свързвам се ( with); the sitting room \communicates with the bedroom дневната е свързана със спалнята; 4. разнасям, предавам болест, заразявам; 5. рел. причестявам се; давам причастие. -
2 telephone
{'telifoun}
I. n телефон
by TELEPHONE по телефона
to be on the TELEPHONE имам телефон, телефонен абонат съм, говоря по телефона, на телефона съм
to be wanted on the TELEPHONE викат ме на/търсят ме по телефона
to answer the TELEPHONE обаждам се при позвъняване на телефона
to say/hear over the TELEPHONE казвам/чувам по телефона
to speak/communicate with someone by TELEPHONE говоря/свързвам се с някого по телефона
TELEPHONE book/directory телефонна книга/указател
TELEPHONE girl телефонистка
TELEPHONE booth/box/kiosk телефонна будка, телефон автомат
TELEPHONE call телефонно повикване/позвъняване
TELEPHONE receiver телефонна слушалка
TELEPHONE transmitter микрофон в телефонна слушалка
II. v телефонирам, съобщавам/предавам по телефона (новини и пр.)
to TELEPHONE someone обаждам се по телефона/позвънявам/звънвам на някого* * *{'telifoun} n телефон; by telephone по телефона; to be on the telephone 1) (2) {'telifoun} v телефонирам; съобщавам/предавам по телефо* * *телефон; телефонирам;* * *1. by telephone по телефона 2. i. n телефон 3. ii. v телефонирам, съобщавам/предавам по телефона (новини и пр.) 4. telephone book/directory телефонна книга/указател 5. telephone booth/box/kiosk телефонна будка, телефон автомат 6. telephone call телефонно повикване/позвъняване 7. telephone girl телефонистка 8. telephone receiver телефонна слушалка 9. telephone transmitter микрофон в телефонна слушалка 10. to answer the telephone обаждам се при позвъняване на телефона 11. to be on the telephone имам телефон, телефонен абонат съм, говоря по телефона, на телефона съм 12. to be wanted on the telephone викат ме на/търсят ме по телефона 13. to say/hear over the telephone казвам/чувам по телефона 14. to speak/communicate with someone by telephone говоря/свързвам се с някого по телефона 15. to telephone someone обаждам се по телефона/позвънявам/звънвам на някого* * *telephone[´teli¸foun] I. n телефон; \telephone answering machine телефонен секретар; \telephone set телефонен апарат; by \telephone по телефона; to be on the \telephone 1) имам телефон; 2) на телефона съм; to be wanted on the \telephone викат ме по телефона; \telephone operator телефонист, -ка; \telephone tapping подслушване на телефонни разговори; \telephone book ( directory) телефонен указател; \telephone exchange телефонна централа; coin-box \telephone монетен телефон; cell( ular) \telephone клетъчен телефон; dial \telephone телефон с (номеро)избирателна шайба; extension \telephone допълнителен телефонен апарат; wireless \telephone безжичен телефон; \telephone box ( booth, kiosk) телефонна кабина; II. v телефонирам, съобщавам (предавам) по телефона, говоря, обаждам се по телефона.
См. также в других словарях:
Communicate — Com*mu ni*cate (k[o^]m*m[=u] n[i^]*k[=a]t ), v. t. [imp. & p. p. {Communicated}; p. pr. & vb. n. {Communicating}.] [L. communicatus, p. p. of communicare to communicate, fr. communis common. See {Commune}, v. i.] 1. To share in common; to… … The Collaborative International Dictionary of English
Communicate — Com*mu ni*cate, v. i. 1. To share or participate; to possess or enjoy in common; to have sympathy. [1913 Webster] Ye did communicate with my affliction. Philip. iv. 4. [1913 Webster] 2. To give alms, sympathy, or aid. [1913 Webster] To do good… … The Collaborative International Dictionary of English
communicate — I verb acquaint, advertise, advise, announce, apprise, articulate, assert, bandy words, breathe, bring word, broadcast, commerce with, commune, communicare, confabulate, converse, convey, correspond, deal with, declare, demonstrate, disclose,… … Law dictionary
communicate — communicate, impart mean to convey or transfer something (as information, feelings, or qualities) neither tangible nor concrete; they differ chiefly in emphasis, communicate stressing the result, impart rather the process, of the transfer. To… … New Dictionary of Synonyms
communicate — [v1] give or exchange information, ideas acquaint, advertise, advise, announce, be in touch, betray, break, broadcast, carry, connect, contact, convey, correspond, declare, disclose, discover, disseminate, divulge, enlighten, get across, get… … New thesaurus
communicate to — index caution Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
communicate — 1520s, to impart (information, etc.), from L. communicat , pp. stem of communicare (see COMMUNICATION (Cf. communication)). Meaning to share, transmit (diseases, etc.) is from 1530s. Related: Communicated; communicating … Etymology dictionary
communicate — ► VERB 1) share or exchange information or ideas. 2) pass on, transmit, or convey (an emotion, disease, heat, etc.). 3) (communicating) (of two rooms) having a common connecting door. 4) receive Holy Communion. DERIVATIVES communicator noun … English terms dictionary
communicate — [kə myo͞o′ni kāt΄] vt. communicated, communicating [< L communicatus, pp. of communicare, to impart, share, lit., to make common < communis,COMMON] 1. to pass along; impart; transmit (as heat, motion, or a disease) 2. to make known; give… … English World dictionary
communicate */*/ — UK [kəˈmjuːnɪkeɪt] / US [kəˈmjunɪˌkeɪt] verb Word forms communicate : present tense I/you/we/they communicate he/she/it communicates present participle communicating past tense communicated past participle communicated Metaphor: When people… … English dictionary
communicate — com|mu|ni|cate [ kə mjunı,keıt ] verb ** 1. ) intransitive or transitive to express thoughts, feelings, or information to someone else, for example, by speaking or writing: How do whales communicate? communicate something to someone: The… … Usage of the words and phrases in modern English
