-
1 commencement
m. (de commencer) начало, започване; au commencement de l'année в началото на годината; le commencement du travail започването на работата; c'est le commencement de la fin това е началото на края; dès le commencement още от началото; le verbe était au commencement в началото бе словото; les commencements начало, първи стъпки. Ќ Ant. fin, achèvement, conclusion, terme, issue, but. -
2 arrière-saison
f. (de arrière et saison) (pl. arrière-saisons) 1. последният сезон на годината, есента, краят на есента, началото на зимата; 2. периодът (времето) след края на един производствен сезон; месеците, които предхождат новата реколта; 3. прен. начало на старостта. Ќ Ant. printemps, commencement, jeunesse. -
3 clôture
f. (altér. de l'a. fr. °closure (bas lat. clausura, de claudere "clore") par infl. des mots en -ture) 1. ограда; clôture métallique метална ограда; 2. прен. приключване, свършване, закриване; la clôture des débats приключване на дебатите; clôture de séance закриване на заседание; séance de clôture заключително заседание; clôture des comptes de l'exercice приключване на сметките от бюджетната година; 3. част от манастир, в която достъп имат само монасите; 4. живот в уединение в манастир. Ќ bris de clôture юр. навлизане с взлом в имот. Ќ Ant. ouverture, percée; commencement, début. -
4 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
5 complément
m. (lat. complementum, de complere "remplir") 1. допълнение, добавка, попълване, допълване; 2. грам. допълнение; complément d'objet direct пряко допълнение; complément d'objet indirect непряко допълнение; complément circonstanciel обстоятелствено пояснение; complément déterminatif (de nom, d'adjectif) несъгласувано определение; 3. ел. стойност 1 или 0 на променлива в двоичен режим; 4. биол. сложна протеинова субстанция, която се намира в кръвния серум и се прикрепва към антителата при имунни реакции. Ќ Ant. amorce, commencement; essentiel, principal; rudiment; sujet. -
6 conclusion
f. (lat. conclusio, de concludere "conclure") 1. сключване; la conclusion d'un traité сключване на договор; 2. заключение, извод; 3. loc. adv. en conclusion в заключение; 4. край, епилог. Ќ Ant. commencement, début, introduction, préambule. -
7 consommation
f. (lat. ecclés. consummatio) 1. потребление, потребителство, изразходване; консумиране; impôt de consommation данък за потребление; consommation d'essence изразходване на гориво; société de consommation потребителско общество; grille d'évaluation de la consommation скала за оценка на потреблението; 2. завършване, довършване, привършване; извършване; изпълняване; consommation d'un crime извършване на престъпление; consommation du mariage консумиране на брака; 3. разг. хранене в ресторант или поръчка в кафене, консумация. Ќ jusqu'а la consommation des siècles до края на света, завинаги. Ќ Ant. commencement, début; production. -
8 couronnement
m. (de couronner) 1. коронясване; 2. увенчаване, награждаване; 3. успешно привършване на нещо; 4. горна част на нещо; couronnement d'une colonne капител на колона; couronnement d'un toit връх на покрив; 5. нараняване на коляното на кон. Ќ Ant. abdication, déposition; commencement, début. -
9 dénouement
m. (de dénouer) 1. развързване, отвързване, разпускане; 2. разрешение, край; un dénouement heureux щастлив край; 3. лит. развръзка. Ќ Ant. commencement, début, exposition. -
10 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
11 incunable
adj. et m. (lat. incunabula, plur. neutre de incunabulum "berceau, commencement") 1. инкунабулен; старопечатен; който е от първите години на книгопечатането; édition incunable издание от първите години на книгопечатането; 2. m. инкунабул, старопечатна книга (преди 1500 година). -
12 initial,
e, aux adj. et f. (lat. initialis, de initium "commencement") 1. начален, първоначален, инициален; syllabe initial,e начална сричка; vitesse initial,e d'un projectile начална скорост на снаряд; 2. f. начална буква, инициал. Ќ Ant. final, terminal, dernier. -
13 issue
f. (de issu) 1. изход, излаз; chercher une issue търся изход; rue sans issue улица без изход; il n'y a pas d'autre issue que le mariage няма друг изход освен сватба; 2. прен. край, краен резултат; issue d'un combat краен резултат от битка; heureuse issue щастлив край; 3. f. pl. трици и други остатъци от смляно жито; карантии на животно; 4. loc. prép. а l'issue de на излизане от; след свършването на, в края на; 5. ост. излизане. Ќ Ant. accès, entrée; commencement. -
14 péroraison
f. (lat. peroratio) завършек, заключителна част на слово, реч. Ќ Ant. exorde, commencement. -
15 terminaison
f. (de terminer, d'apr. lat. terminatio) 1. край, свършек; la terminaison d'une carrière завършекът на кариера; 2. грам. окончание, завършек; 3. мед. окончание ( на нерв). Ќ Ant. commencement, début. -
16 verbe
m. (lat. verbum, "parole", "verbe") 1. грам. глагол; verbe auxiliaire спомагателен глагол; verbe transitif преходен глагол; verbe intransitif непреходен глагол; verbe impersonnel безличен глагол; verbe irrégulier неправилен глагол; verbe pronominal възвратен глагол; verbe défectif дефективен глагол; conjuguer un verbe спрягам глагол; 2. рел. слово, реч; le Verbe de Dieu Божието слово; le Verbe était au commencement в началото бе словото; 3. рел. Господ, представен чрез образа на сина си (като част от Светата Троица); 4. тон на гласа; avoir le verbe haut говоря надуто, високомерно; говоря с много силен глас; 5. лит. език; la magie de son verbe poétique магията на поетическия му език.
См. также в других словарях:
commencement — [ kɔmɑ̃smɑ̃ ] n. m. • 1119; de commencer ♦ Le fait de commencer; ce qui commence. 1 ♦ Ce qui vient d abord (dans une durée, un processus), première partie. ⇒ début. Le commencement du siècle, de l année, du mois, de la semaine. Le commencement du … Encyclopédie Universelle
commencement — Commencement, Coeptum, Incoeptio, Exordium, Initium, Orsus, Primordium, Principium, Exorsum, exorsi, Exorsus, huius exorsus. Le commencement de toutes choses, comme est le feu, l eau, l air, la terre, Elementum. Les commencemens de chacune… … Thresor de la langue françoyse
commencement — COMMENCEMENT. s. m. Ce par où chaque chose commence. Bon commencement. Mauvats commencement. Heureux commencement. Au commencement du monde. Dès le commencement. Dans le commencement. Depuis le commencement de la Monarchie. Les commencemens des… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
commencement — Commencement. s. m. v. Ce qui est le premier en quelque chose. Bon, mauvais, heureux commencement. le commencement de la guerre, des troubles. le commencement du monde. dés le commencement. dans le commencement. au commencement. depuis le… … Dictionnaire de l'Académie française
Commencement — may refer to: Graduation, the ceremony at which students receive academic degrees Commencement speech Commencement (The West Wing) Commencement (album), by Deadsy Commencement, a novel by J. Courtney Sullivan about Smith College Commencement , a… … Wikipedia
Commencement — Com*mence ment, n. [F. commencement.] 1. The first existence of anything; act or fact of commencing; rise; origin; beginning; start. [1913 Webster] The time of Henry VII. . . . nearly coincides with the commencement of what is termed modern… … The Collaborative International Dictionary of English
commencement — late 13c., beginning, from O.Fr. comencement beginning, start (Mod.Fr. commencement), from comencier (see COMMENCE (Cf. commence)). Meaning school graduation ceremony attested by 1850, Amer.Eng. (Sense entrance upon the privileges of a master or… … Etymology dictionary
Commencement — (fr., spr. Kommangs mang), Anfang … Pierer's Universal-Lexikon
commencement — index birth (beginning), derivation, embryo, genesis, inception, nascency, origin (source) … Law dictionary
commencement — [n] ceremony marking the beginning of stage admission, alpha, birth, bow, celebration, convocation, countdown, curtain raiser*, dawn, dawning, genesis, graduation, initiation, kickoff*, onset, opener, opening, outset, proem, services, start,… … New thesaurus
commencement — ► NOUN 1) the beginning of something. 2) N. Amer. a ceremony in which degrees or diplomas are conferred … English terms dictionary
