-
1 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
2 décommander
v.tr. (de dé- et commander) отменям, оттеглям. Ќ Ant. commander. -
3 commandant1
m. (de commander) воен. 1. майор; 2. командир; 3. началник, командващ; 4. офицер, който командва кораб, капитан на кораб. Ќ commandant1 de place комендант; commandant1 d'armes началник на гарнизон; commandant1 du bord пилот на самолет. -
4 commandant2,
e adj. (de commander) разг. заповеднически; авторитарен. -
5 commandante
f. (de commander) жена-командир. -
6 commande
f. (de commander) поръчка; passer une commande правя поръчка; travailler sur commande работя по поръчка; 2. loc. adv. de commande ост. по задължение; престорено, неискрено; rire de commande неискрен смях; 3. корабно въже; 4. командни лостове и прибори на машина, управление; tenir les commandes управлявам, държа кормилото в свои ръце; commande а distance дистанционно управление; poste de commande пост за управление. Ќ Hom. commende. -
7 commandement
m. (de commander) 1. команда, командване; avoir le commandement sur une armée командвам армия; le haut commandement върховното командване; 2. поръчение, заръка; 3. началство; 4. юр. заповед; commandement d'huissier заповед, издадена от съдия-изпълнител; 5. техн. управление; 6. спорт. челна позиция в състезание; groupe de commandement челна колона ( в колоезденето). Ќ les dix commandements десетте божи заповеди. Ќ Ant. défense; obéissance, soumission; faiblesse. -
8 commanderie
f. (de commander) ист. 1. командерия, земя, дадена от феодал или папата на военен орден; 2. резиденция на рицар от такъв орден. -
9 commandeur
m. (de commander) 1. повелител; командор; 2. кавалер, носител на орден; commandeur de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион (III степен); 3. ист. рицар от военен орден, на когото е дадена земя. Ќ commandeur des croyants ист. вожд на правоверните (титла на султан, халиф). -
10 commando
m. (du port. commandar "commander") малка бойна формация за ударни действия; командос. -
11 ethnarque
m. (de ethnos "peuple" et arkhein "commander") ист. етнарх, управител на провинция в Древен Рим. -
12 impératif,
ve adj. (lat. imp. imperativus de imperare "commander") 1. повелителен, заповеден; mode impératif, грам. повелително наклонение; gеste impératif, повелителен жест; 2. m. грам. повелително наклонение, императив; 3. наложителен. Ќ impératif, catégorique филос. категоричен императив; mandat impératif, императивен мандат (задължение на народен представител да гласува така, както искат неговите избиратели). -
13 monarque
m. (gr. monarkhês, de monos "seul" et arkhein "commander") монарх, самодържец. -
14 obéir
v.tr. (lat. obњdire) 1. подчинявам се, покорявам се; obéir а une puissance подчинявам се на силата, на властта на някого; 2. намирам се в зависимост; obéir а un maître зависим съм, подчинен съм на господаря си; 3. слушам; enfant qui obéit а ses parents дете, което се подчинява, слуша родителите си; 4. изпълнявам; obéir а un ordre изпълнявам заповед; 5. следвам; obéir а la mode следвам модата. Ќ obéir au doigt et а l'њil безпрекословно се подчинявам. Ќ Ant. commander, diriger, désobéir, résister. -
15 polémarque
m. (gr. polemarkhos, de polemos "guerre" et arkhein "commander") ист. пълководец ( в Древна Гърция). -
16 recommander
v.tr. (de re- et commander) 1. препоръчвам; je vous recommande le repos препоръчвам ви почивка; il est recommandé de препоръчително е да; 2. съветвам; 3. изпращам препоръчано писмо, пратка; se recommander 1. препоръчвам се, говоря сам за себе си; 2. se recommander de qqn. позовавам се, осланям се на някого. Ќ Ant. condamner, déconseiller, dénigrer. -
17 servir
v. (lat. servire "être esclave, être soumis, dévoué а") I. v.tr.dir. 1. служа; servir Dieu служа на Господ; 2. продавам, снабдявам (със стока, с продукти); 3. поднасям, сервирам (на маса); 4. слугувам, прислужвам, обслужвам; servir un client обслужвам клиент; 5. услужвам, помагам, подпомагам; servir qqn. помагам на някого; 6. оплождам; servir la femelle оплождам женската (на даден вид животно); II. v.tr.ind. servir а 1. служа, годен съм за; cela sert а lire това служи за четене; а quoi ça sert за какво служи това; cela peut encore servir това още може да се ползва; 2. замествам, служа вместо; la chambre qui me sert de cabinet стаята, която ми служи за кабинет; III. v.intr. 1. прен. представям, излагам; 2. спорт. играя с?рвис; 3. сервирам; servez chaud! сервирайте го горещо! se servir 1. употребявам, служа си с, ползвам се от; 2. обслужвам се сам; on n'est jamais si bien servi que par soi-même който сам си върши работата най-добре си я свършва; 3. сервирам си сам, вземам си (от ястие и др.). Ќ cela ne sert а (de) rien няма никаква полза от това; servir la messe помагам на свещеника в служене на литургия. Ќ Ant. commander; desservir; gêner; nuire. -
18 taxiarque
m. (gr. taxiarkhos, de taxis "mise en ordre"; corps de troupe et arkhos, de arkhein "commander") ист. началник на пехотна дружина ( в Древна Гърция). -
19 télécommander
v.tr. (de télé- (1.) et commander) управлявам механизъм от разстояние. -
20 tombe
f. (gr. tumbos) 1. надгробен камък; гроб; descendre un cercueil dans une tombe спускам ковчег в гроб; commander une tombe chez le marbrier поръчвам надгробен паметник при каменаря; 2. прен., поет. смърт; être au bord de la tombe; avoir déjà un pied dans la tombe близо съм до смъртта, с единия крак съм в гроба; descendre dans la tombe умирам.
См. также в других словарях:
commander — Commander … Military dictionary
commander — [ kɔmɑ̃de ] v. <conjug. : 1> • 1080; comander « donner en dépôt » Xe; lat. pop. °commandare, de commendare « confier, recommander » I ♦ V. tr. dir. 1 ♦ COMMANDER (qqn) :exercer son autorité sur (qqn) en lui dictant sa conduite. ⇒… … Encyclopédie Universelle
commander — COMMANDER. v. act. Ordonner, enjoindre quelque chose à quelqu un. Il lui a commandé telle chose. C est Dieu qui le commande. f♛/b] On dit proverbialement à celui qui veut commander quelque chose à des gens qui ne dépendent pas de lui, Commandez à … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Commander — «Commander» Sencillo de Kelly Rowland con David Guetta del álbum One More Love y Here I Am Publicación 17 de mayo de 2010 Formato Descarga digital, CD Grab … Wikipedia Español
commander — Commander. v. a. Ordonner, enjoindre quelque chose à quelqu un. Commander souverainement, imperieusement, avec authorité. il luy a commandé de faire telle chose. vous n avez rien à me commander. c est Dieu qui le commande. On dit prov. &… … Dictionnaire de l'Académie française
commander — Commander, enjoindre, bailler en commandement, qu on dit plus usitéement donner en mandement, Iubere, praecipere. Commander aussi est estre chef d une troupe. Selon ce on dit, Il commande en l armée, Imperator est. Commander aussi est recommander … Thresor de la langue françoyse
Commander — bezeichnet: Commander (Militär) einen militärischen Rang im englischsprachigen Raum, entsprechend dem Oberstleutnant oder Fregattenkapitän den Führer einer militärischen Einheit im englischsprachigen Raum, siehe Kommandant, Kommandeur oder… … Deutsch Wikipedia
Commander-1 — is a 1965 novel by Welsh author Peter Bryan George and deals with the aftermath of a nuclear war between the United States, the Soviet Union and the People s Republic of China. It was George s last published work, with the author committing… … Wikipedia
Commander — Com*mand er, n. [Cf. F. commandeur. Cf. {Commodore}, {Commender}.] 1. A chief; one who has supreme authority; a leader; the chief officer of an army, or of any division of it. [1913 Webster] A leader and commander to the people. Is. lv. 4. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
commander — early 14c., comandur, from O.Fr. comandeor, from comander (see COMMAND (Cf. command)). Commander in chief attested from 1650s … Etymology dictionary
commander — [kə man′dər, kəmän′dər] n. [ME comaundour < OFr comandeor] 1. a person who commands; leader; specif., a) the chief officer of a unit in certain societies and fraternal orders b) COMMANDING OFFICER 2. a high ranking member of an order of… … English World dictionary
