(buena)

f 1) семейство; 2) роднина; 3) потомство, фамилия; 4) биол. семейство; familia de lenguas лингв. езици, произхождащи от един общ; familia de palabras лингв. словообразувателно гнездо; familia numerosa многодетно семейство; cargar(se) de familia прен., разг. имам голямо семейство; de buena familia от добро семейство; en familia семейно, без чужди хора.

f 1) фигура; 2) лице; 3) образ, изображение; El caballero de la triste figura Рицарят на печалния образ; 4) символ; 5) разг. превзет човек; 6) смешен човек, голям образ; 7) форма; 8) нотен знак; 9) драматичен персонаж; 10) подреждане при танц; 11) мимика, гримаса; 12) водеща, изтъкната фигура в дадена област; 13) илюстрация в текст; 14) геометрична фигура; 15) грам. писмена или словесна фигура (образ); 16) риторична фигура; figura de bulto статуя (каменна, дървена); figura de delito (penal) юр. състав на престъплението; buena (mala) figura хубаво (лошо) телосложение; hacer figura влиятелен фактор съм; hacer figuras кривя се, правя мимики; hoy figura, mañana sepultura всичко е суета, всичко е преходно; tomar figura de подражавам на, имитирам.

f 1) подпис; 2) подписване; 3) книжа за подпис; 4) търговска фирма; refrendar con su firma скрепвам с подписа си; firma en blanco подписан празен лист, свобода на действие; buena (mala) firma сигурен, проверен (несигурен) човек; dar uno firma en blanco a otro прен. давам карт бланш някому; dar la firma a alguien счет. поверявам му отчетността; echar una firma прен., разг. водя счетоводството, управлявам чужда собственост; firma multinacional международна фирма.

f желание, охота, апетит (с предл. de, по-често pl)); de buena gana охотно; de mala gana неохотно; me da gana много ми се иска; venir en gana пожелавам; donde hay gana hay maña погов. който иска, може; abrir(se) las ganas de comer събуждам, възбуждам (си) апетита; hacer uno lo que le da la gana разг. правя, каквото си искам, не се съобразявам с никого и нищо; quedarse uno con las ganas оставам си само с желанието да направя нещо; tener gana de fiesta прен., разг. подстрекавам някого към свада; tenerle ganas a uno прен., разг. имам му зъб.

f 1) гърло; 2) глътка, фаринкс; 3) прен. глас (на певец); 4) прен. глезен (на крак); 5) прен. тесен проход; 6) гърло, шийка (на бутилка); tener a uno atravesado en la garganta прен., разг. нещо ми е заседнало в гърлото; tener uno buena garganta имам голямо гърло, пея хубаво.

f 1) война; guerra civil гражданска война; guerra mundial световна война; 2) вражда; съперничество; борба; dar guerra досаждам ( за дете), дразня; guerra fría студена война; de antes de la guerra разг. а) много отдавна; б) с много добро качество; declarar la guerra обявявам война (букв., прен.); en buena guerra прен. честна, почтена борба; tener (la) guerra declarada прен. обявил съм война някому.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

f 1) брашно; 2) прен. фин прах; harina en flor пресято, чисто брашно; harina integral непресято брашно; estar metido en harina а) разг. изцяло съм погълнат от някаква работа; б) прен. плувнал съм в тлъстина; hacer (hacerse) harina una cosa разг. разрушавам, ставам на прах; ser una cosa harina de otro costal прен. съвсем друга работа; съвършено друго нещо; hacer buena (mala) harina прен., разг. работя, действам добре (зле); donde no hay harina todo es mohina proverb гладът е и от чумата по-лош.

f 1) конец, нишка; жичка, влакно; 2) мин. рудна жила; 3) влакно, нишка на месо; 4) тънка лентичка нарязан тютюн; 5) част от дървен материал, годен за обработване; 6) поет. pl коси; 7) прен. нишка на разговор; pegar la hebra разг. завързвам случаен разговор, който продължава дълго; cortar a uno la hebra de la vida прен. прекъсвам нишката на живота му, убивам го; de una hebra прен. Ч. на един дъх; estar (ser) uno de buena hebra прен., разг. добре сложен съм.

f 1) трева; 2) паша за добитък; 3) pl растителна отрова; 4) разг. трева, дрога, марихуана; 5) година (за животно); finas hierbas подправки; mala hierba а) бурен, плевел; б) непослушно дете; hierba mala nunca muere черен гологан не се губи; ver (sentir) uno crecer la hierba разг. имам будно съзнание, бързо си давам сметка за нещата; hierba del Paraguay; hierba mate парагвайски чай, мате; pisar buena (mala) hierba прен. а) в добро (лошо) настроение съм; б) получавам се добре (зле); comer su trigo en hierba прен. изразходвам на зелено (предварително) придобивките си; de dos (tres, etc.) hierbas двугодишен (тригодишен и т. н., за животно); crecer como la mala hierba разг. израствам бързо, като бурен; en hierba неузрял; (y) otras hierbas и още много ( след изброяване).

1. m 1) човек; 2) мъж; 3) разг. мъж, съпруг; 2. Ўhombre! interj човече! (за изразяване на удивление); hombre de acción действен човек; човек на действието; hombre de bien честен, порядъчен човек; buen hombre добряк, добродушен човек; hombre de bigotes прен., разг. човек с характер; hombre de buenas letras начетен, учен, писател; hombre de cabeza умен, талантлив; hombre de ciencia учен; hombre de copete прен. уважаван, авторитетен човек; hombre de corazón смел, благороден, великодушен човек; hombre de días стар, в напреднала възраст; hombre de dinero (de fondos) богат; hombre de distinción изтъкнат, от знатен род или с високо положение; hombre de dos caras прен. двуличен; hombre de edad възрастен, стар (между 60 и 70 г.); hombre de fondo много способен, начетен, талантлив; hombre de hecho (de palabra) който държи на думата си; hombre de la vida airada разпуснат, разхайтен, който се мисли за голям красавец и смелчага; hombre del saco човекът с чувала (герой от приказка, с който се плашат децата); hombre de lunas (lunàtico) лунатик; hombre de mundo светски човек; hombre de nada беден, с тъмен произход; hombre de negocios делови човек; търговец; hombre de paja подставено лице, чучело; hombre de pelo en pecho прен., разг. смел, решителен; hombre de pro (de provecho) полезен човек; мъдрец, общественик; hombre de buena capa човек, който умее да се представя добре; hombre de Estado държавен деец; hombre de puños прен., разг. смел, безстрашен, с внушителна фигура; hombre de todas sillas прен. многостранно развит, който е вещ в много изкуства, области; hombre de veras сериозен човек, реалист; hombre de verdad който говори винаги истината и си е спечелил такова име; hombre hecho а) зрял мъж; б) получил образование в определена област; hombre hecho y derecho здрав, прав мъж; стабилен, разумен; hombre interior вътрешният, духовният аз на човека; hombre liso честен, искрен, простодушен; hombre menudo дребосък; hombre para poco малодушен, страхлив; hombre público обществен деец; hombre rana водолаз; Ўbuen hombre! добри човече! (обръщение към непознат); gran hombre велик, изтъкнат; pobre hombre нещастник, неумел, нерешителен, прен. горкият човек; hombre pobre беден човек, бедняк; buen hombre, pero mal sastre умен, но неумел, несръчен; como un hombre като мъж (уверено, отговорно); hacer a uno hombre прен., разг. правя някого човек; hacerse todo un hombre прен., разг. ставам зрял, истински мъж; no tener uno hombre прен. нямам си човек ( хора), няма кой да ме защитава; ser uno hombre al agua прен., разг. непоправим съм (като поведение); неизлечимо болен; ser uno mucho hombre голяма работа съм, голям мъж; ser uno otro hombre прен. станал съм друг човек, много съм се променил; hombre pobre, todo es trazas proverb беден човек, жив дявол; como un solo hombre adv като един, всички заедно.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

f 1) отпечатък; impresiónes digitales (dactilares) отпечатъци на пръстите; 2) щампосване; 3) отпечатване, печат, печатане; impresión en (dos) colores цветен (двуцветен) печат; impresión de libros книгопечатане; 4) запис на звук (фотоелектрически, магнитен); impresión fotofónica фотоелектрически звукозапис; 5) прен. впечатление; мнение; hacer (dejar) buena impresión правя добро впечатление; hacer (una) impresión desfavorable правя лошо впечатление; hacer impresión una cosa прен. впечатлява дълбоко, врязва се в паметта.

f 1) ум, разум; 2) разбиране; познавателна способност; 3) досетливост, схватливост; 4) умение, опит; 5) разбирателство, единомислие, сговор; 6) тайна връзка, отношение; 7) разузнаване; servicio de inteligencia тайни служби; inteligencia atrificial изкуствен интелект (разум); buena inteligencia добро разбирателство; mala inteligencia несговорчивост; llegar a una inteligencia стигам до разбирателство; en (la) inteligencia de que в случай че; estar en inteligencia con свързан съм с; mirada de inteligencia съучастнически поглед.

f 1) сражение; бой; 2) прен. диспут, спор; en buena lid с позволени средства.

1. n p f Луна (обикн. с опр. чл. la); Luna creciente астр. растяща луна; Luna de miel прен. меден месец; Luna en lleno, Luna llena астр. пълнолуние; Luna menguante нащърбена луна; Luna nueva новолуние; media Luna а) полумесец; лунен сърп; б) украшение във форма на полумесец; Luna desjarretadera прен. а) ислям, мохамеданство; б) прен. Турската империя; в) вид крепостно укрепление; 2. f 1) луна, месец; лунна светлина; 2) астр. лунен месец; 3) сателит на небесно тяло; 4) огледало; 5) стъкло на очила; 6) прен. влияние на луната върху психично болните; 7) прен. мания, особено душевно състояние, каприз; a la luna de Valencia (с гл. dejar, quedarse) прен., разг. с разбити надежди, мечти; estar en la Luna прен., разг. на луната съм; разсеян съм; не съм в реалността, не си давам сметка за ставащото; estar uno de buena (mala) Luna Амер. в добро (лошо) настроение съм; ladrar a la Luna прен., разг. напразно давам израз на яда си срещу някого ( или нещо), на когото не мога да навредя; pedir la Luna разг. искам нещо невъзможно; tener uno Lunas прен., разг. имам смущения по време на лунните промени.

f 1) светлина; media luz полусветлина, здрач, дрезгавина; 2) прен. ден, дневна светлина; a las primeras luces на разсъмване, призори; entre dos luces а) по здрач; б) на разсъмване; в) разг. полупиян; 3) прен. светлина, просвета; 4) източник на светлина; 5) арх. отвор в стена (на прозорец); 6) pl знания, култура; просвещение; El Siglo de las Luces векът на Просвещението; 7) радиомагнитно излъчване; 8) прен. интелигентност; 9) прен. модел, ръководна светлина; 10) прен., разг. пари; 11) мор. фар; 12) жив. точка, от която се осветява картината; 13) М. нощна фиеста; luz artificial (eléctrica) електрическо, изкуствено осветление; luz de la razón прен. разумност; luz mala Арж., Ур. блуждаещ огън върху гробовете; a la luz de algo в светлината на; имайки предвид (новина, факт и др.); a toda(s) luz(s) прен. а) навсякъде; по всякакъв начин; б) очевидно, несъмнено; dar luz verde прен. давам зелена светлина, разрешавам; echar luz а) светя; б) прен. хвърлям светлина върху нещо (проблем, факт); rayar la luz de la razón прен. проблясва разум; започвам да разбирам; persona de pocas luces прен. ограничен човек; sacar a (la) luz прен. изваждам на бял свят; ver la luz виждам бял свят; раждам се; a buena luz прен. разумно, внимателно; de pocas luces а) ограничен човек; б) слабограмотен човек; luz de Bengala бенгалски огън; dar a luz раждам; dar a la luz пускам на светлина; salir a la luz а) излизам от печат (книга); б) прен. излизам наяве; a dos luces двусмислено; traje de luces параден костюм на тореадор.

f 1) дървесина; madera1 de construcción дървен строителен материал; de madera1 дървен; 2) дървен бичен материал (дъски); 3) рогово образувание, от което се състои копитото на животно; 4) прен., разг. човекът като материал за вид дейност (употр. се с прил. buena, mala); 5) муз. вид духови инструменти; 6) с опр. чл. la вулг. полиция; madera1 del aire рога на животно; madera1 serradiza планински дървен материал; no holgar la madera1 прен., разг. работя без почивка; saber uno a la madera1 прен., разг. приличам на родителите си; ser de la misma madera1 прен., разг. от един дол дренки сме; ser uno de mala madera1, tener mala madera1 прен., разг. мързелив съм, не обичам труда, не ставам за нищо; tocar madera1 разг. чукам на дърво.

f 1) дясна ръка; 2): buena manderecha прен. добър късмет, щастие.

f 1) ход, движение; marcha atràs заден ход; dar marcha atràs а) техн. давам заден ход; б) прен. отстъпвам, отказвам се от нещо; sobre la marcha пътьом, веднага; 2) воен. марш, поход; marcha de franco флангови марш; a marchas forzadas форсиран марш; 3) заминаване; 4) скорост (движение, ход); a buena marcha на голяма скорост; 5) функциониране, действие; 6) развитие, развой на проект, начинание; 7) муз. марш; 8) път, посока, насока (в поведение, еволюция); marcha fúnebre муз. погребален марш; abrir la marcha прен., разг. оглавявам, вървя начело; a largas marchas, a toda marcha прен. с пълна скорост; coger la marcha a (de) una cosa прен., разг. придобивам практика, опитност; poner en marcha задвижвам, пускам в действие; tener (elevar) marcha прост. кипя от енергия, развивам голяма дейност.