-
1 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
2 bruit
{'bru:t}
v разтръбявам, раздрънквам, разправям наляво и надясно (и с about, abroad)* * *{'bru:t} v разтръбявам, раздрънквам, разправям наляво и надясно* * *хрип; слух; мълва;* * *v разтръбявам, раздрънквам, разправям наляво и надясно (и с about, abroad)* * * -
3 tarabuster
v.tr. (de tarabustis "désordre, querelle", provenç. tarabustar, croisement de tabustar "faire du bruit" et rabasta "querelle, bruit") обезпокоявам, досаждам, дотягам непрестанно; тегна. -
4 accréditer
v.tr. (de а et crédit) 1. дипл. акредитирам, упълномощавам някого (да представя държавата си в чужбина); 2. търг. давам, отпускам кредит; être accrédité auprès d'un banquier имам кредит при банкер; 3. accréditer qqch. правя вероятно, карам да се повтаря; accréditer un bruit разпространявам слух; потвърждавам слух; 4. ост. давам, създавам доверие, препоръчвам; accréditer qqn. препоръчвам някого; 5. s'accréditer разпространявам се ( за слух). -
5 antibruit
adj. inv. (de anti- et bruit) който спира шума, противошумен; който се бори срещу шума. -
6 assourdissant,
e adj. (de assourdir) заглушителен, оглушителен; bruit assourdissant, оглушителен шум. -
7 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
8 bombarde
f. (lat. bombus "bruit sourd") 1. воен., ост. бомбарда, бойна машина за хвърляне на големи камъни; 2. муз. старинен духов инструмент, предшественик на фагота; 3. вид къс обой, използван в Бретан. -
9 botte1
f. (o. i., p.-к. même rac. que bot) 1. ботуш; 2. уч. арго най-добрите ученици от завършващ випуск. Ќ а propos de botte1s за нищо и никакво; graisser ses botte1s приготвям се да тръгвам; cirer, lécher les botte1s de qqn. подмазвам се на някого, сервилнича; mettre, avoir du foin dans ses botte1s трупам, имам много пари; chier dans les botte1s de qqn. прекалявам, преминавам мярката; en avoir plein les botte1s изморен съм от много ходене; vivre sous la botte1 de qqn. живея под властта на някого; être а la botte1 de qqn. на разположение съм на някого; bruit de botte1s заплаха от война, от военен преврат. -
10 bruire
v.intr. (lat. pop. °brugere, crois. du class. rugire "rugir" et du pop. °brager "braire") 1. шумя, шумоля, ромоля; l'étoffe bruit платът шумоли; 2. ост. отеквам. -
11 bruiter
v.tr. (de bruit) създавам изкуствен шум (в театър, кино). -
12 bruiteur,
se m., f. (de bruit) човек, който умее да възпроизвежда различни шумове, звуци и да подражава на гласа на животни. -
13 buffet
m. (o. i., p.-к. rad. onomat. buff-, exprimant le bruit d'un souffle) 1. бюфет; 2. голяма маса с ястия и напитки (при тържества); бюфет; buffet campagnard маса с месни ястия, наденици и вино; 3. гостилница (бюфет) при гари, театри и др.; buffet roulant количка на гара за продажба на сандвичи и др.; 4. разг. стомах; il n'a rien dans le buffet той не е ял нищо; 5. в съчет. buffet d'orgue дървена част на орган; архит., в съчет. buffet d'eau каменна или мраморна основа на водоскоци. Ќ danser devant le buffet разг. нямам нищо за ядене. -
14 cardiaque
adj. (gr. kardiakos, de kardia "cњur") 1. който се отнася до сърцето, сърдечен; bruit cardiaque шум на сърцето; insuffisance cardiaque сърдечна недостатъчност; 2. m., f. човек, болен от сърце. Ќ le muscle cardiaque сърцето. -
15 casserole
f. (de casse) 1. тенджера с дълга дръжка; 2. лошо пиано. Ќ passer а la casserole в неприятно положение съм; faire un bruit de casserole издавам неприятен шум -
16 choquer
v. tr. (néerl. schokken, ou angl. to shock "heurter", onomat.) 1. ост. удрям, блъскам, тласкам, чукам; choquer les verres чукам се с чаши; armées qui se choquent армии, които се сблъскват; 2. прен. правя лошо впечатление, шокирам; 3. обиждам, оскърбявам, засягам; 4. дразня; bruit qui choque звук, който дразни; 5. мор. отпускам опънато въже; se choquer сблъсквам се; шокирам се. Ќ être choqué par шокиран съм от; травмиран съм от, ударен съм от. -
17 clicher
v.tr. (onomat. d'apr. le bruit de la matrice tombant sur le métal en fusion) печ. клиширам, стереотипирам. -
18 clinquant2
m. (de clinquer, cliquer "faire du bruit") 1. метални звездички или кръгчета (които се вплитат или вшиват за украса на дреха); 2. прен. фалшив, лъжлив блясък; 3. техн. тънка метална пластинка; 4. лоша имитация на скъпоценни камъни и метали. -
19 clique
f. (de l'a. fr. cliquer "faire du bruit") 1. клика, котерия, шайка, банда; 2. музика от тръби и барабани ( в армията). Ќ Hom. clic, cliques. -
20 confus,
e adj. (lat. confusus, p. p. de confundere "confondre") 1. размесен, разбъркан; amas confus, разбъркана купчина; 2. забъркан, смътен, неясен; bruit confus, неясен шум; souvenir confus, неясен спомен; 3. объркан, смутен, смаян, засрамен; avoir l'air confus, имам смутен, объркан вид; demeurer confus, оставам объркан, смутен; rendre confus, (qqn.) обърквам, засрамвам (някого); Ќ esprit confus, ум, който е помрачен. Ќ Ant. clair, déterminé, distinct, net, ordonné, précis.
См. также в других словарях:
BRUIT — Le bruit provoque, chez la plupart des gens, une sensation désagréable. Il s’agit d’un ennemi à combattre. Pourtant, sur le plan scientifique, il possède une définition très précise et représente un phénomène qui n’occasionne pas de gêne… … Encyclopédie Universelle
bruit — Bruit, Sonitus, Tumultus, Tumultuatio. Petit bruit, Murmurillum. Grand bruit, Fremitus. Dés qu il y a quelque bruit, Quicquid increpuerit, B. ex Cicerone. Bruit qu on fait des pieds quand on chemine, ou des mains, Strepitus. Le bruit que font les … Thresor de la langue françoyse
bruit — BRUIT. s. m. Son ou assemblage de sons, abstraction faite de toute articulation distincte, et de toute harmonie. Grand bruit. Petit bruit. Bruit sourd. Bruit confus. Bruit éclatant. Le bruit du tonnerre. Le bruit du canon. Bruit agréable. Le… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bruit — Bruit. s. m. Son assez fort. Bruit sourd. bruit confus. bruit esclatant. faire du bruit. mener du bruit. hors du bruit. loin du bruit. sans bruit. s il vient à sçavoir cela, il fera beau bruit. bruit agreable. ce Prince a esté receu au bruit des… … Dictionnaire de l'Académie française
Bruit en 1/f — Bruit de scintillation Le bruit de scintillation est un bruit électronique toujours présent dans les composants actifs et dans certains composants passifs[1]. Il est également appelé bruit de scintillement, bruit de papillotement, bruit de basse… … Wikipédia en Français
Bruit — Bruit, n. [OE. bruit, brut, noise, bruit, F. bruit, fr. LL. brugitus; cf. L. rugire to roar; perh. influenced by the source of E. bray to make a harsh noise, Armor. brud bruit.] 1. Report; rumor; fame. [1913 Webster] The bruit thereof will bring… … The Collaborative International Dictionary of English
bruit — (v.) to report, 1520s, from bruit (n.) rumor, tiding (mid 15c.), from Fr. bruit (n.), from bruire to make noise, roar, of uncertain origin … Etymology dictionary
Bruit — Bruit, v. t. [imp. & p. p. {Bruited}; p. pr. & vb. n. {Bruiting}.] To report; to noise abroad. [1913 Webster] I find thou art no less than fame hath bruited. Shak. [1913 Webster] || … The Collaborative International Dictionary of English
bruit — BRUÍT s. n. (cib.) acţiune parazită care se suprapune pe semnale, alternând sau diminuând cantitatea de informaţie transmisă. (< fr. bruit) Trimis de raduborza, 15.09.2007. Sursa: MDN … Dicționar Român
Bruit — (fr., spr. Brüih), 1) Geräusch, Lärm, Aufsehen; 2) Zusammenlauf; 3) Gerücht; daher Bruits de la bourse, Börsengerüchte … Pierer's Universal-Lexikon
Bruit — (frz. Brüt), Geräusch, Gerede; ein Gerücht, großes Aufsehen … Herders Conversations-Lexikon
