-
1 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
2 franc-bord
m. (de franc "libre" et bord) 1. земя без собственост покрай река или канал; 2. разстояние между нивото на водата и горната палуба на кораб. -
3 plat-bord
m. (de plat et bord) (pl. plats-bords) мор. планшир ( греда по дължината на горния край на борда). -
4 aborder
v. I. (de а et bord "bordage") v.tr. 1. мор. заставам борд до борд с кораб (за нападение); 2. сблъсквам се с кораб; II. (de а et bord "rivage") v.intr. 1. достигам до бряг, слизам на суша; aborder au port акостирам в пристанището; 2. достигам място, което е труднодостъпно; 3. прен. aborder qqn. отивам при някого, когото не познавам. Ќ aborder une question засягам въпрос; aborder un problème разисквам проблем. Ќ Ant. appareiller; quitter. -
5 accoler
v.tr. (de col "cou", p.-к. lat. pop. °accollare) 1. ост. прегръщам; 2. прилепвам, заставам един до друг; les bateaux étaient accolés bord а bord корабите бяха застанали борд до борд; 3. поставям едно до друго, прилепвам; les bâtiments étaient accolés au logis central сградите бяха прилепени до централния корпус; 4. съединявам, свързвам чрез голяма скоба. -
6 bordereau
m. (de bord "relevé porté sur le bord du cahier") търг. бордеро; bordereau d'escompte подробен опис на сконтирани полици. Ќ bordereau d'agent de change фин. подробна сметка за извършени операции от борсов посредник. -
7 abîme
m. (lat. chrét. abyssus) 1. пропаст, бездна; 2. прен. пропаст; être sur le bord de l'abîme вървя (съм) по ръба на пропастта; 3. безкрайност; 4. опасна ситуация, разорение; 5. abîme de голямо количество от нещо ( неприятно). Ќ abîme de malheur голямо нещастие; course а l'abîme опасно развитие, което предвещава катастрофален край; creuser un abîme (entre, sous) създавам разлика, поставям препятствие; l'abîme appelle l'abîme погов. едно зло никога не идва само. -
8 bateau
m. (du angl. bât et suff. -eau) (pl. bateaux) 1. мор. кораб; лодка; bateau а vapeur параход; bateau а voiles платноходка; être а bord d'un bateau намирам се на борда на кораб; bateau de plaisance яхта, увеселителен кораб; bateau-pilote лоцманско корабче; bateau-mouche корабче за разходки по Сена в Париж; 2. по-нисък тротоар (пред гараж или врата); 3. каране на яхта за удоволствие; il aime le bateau той обича да се вози с яхта; 4. adj.inv. разг. банален, безинтересен. Ќ monter un bateau а qqn. разг. изигравам някого; décolleté bateau право деколте, оставящо раменете открити. -
9 bordages1
m. pl. (de bord) обковаване (външно и вътрешно) на кораб с дъски или с желязо. -
10 bordée
f. (de bord) 1. мор. път, който изминава кораб, без да променя страната, изложена на вятъра; времетраенето на този път; 2. лъкатушене на кораб; 3. всичките оръдия от едната страна на кораба; bordée de tribord оръдия от дясната страна на кораба; bordée de bâbord оръдия от лявата страна на кораба; 4. прислуга на оръдията от едната или другата страна на кораба; 5. дежурство на част от прислугата при оръдията; petite bordée дневно дежурство; grande bordée най-дългото от нощните дежурства; 6. едновременна стрелба с оръдията от единия борд на кораб; 7. залп на бордовата артилерия. -
11 border
v.tr. (de bord) 1. ограждам, обграждам, заграждам; 2. ръбя, поръбвам, обшивам; mouchoir bordé de dentelle кърпичка, обшита с дантела; 3. подвивам; border le lit подвивам чаршафа (или одеялото) под дюшека на леглото; 4. мор. обковавам кораб (с дъски и желязо); 5. плавам (покрай брега); border les côtes плавам покрай брега; 6. мор. опъвам; border une voile обтягам платно ( на кораб). Ќ border qqn., border une affaire контролирам някого, нещо. Ќ Ant. déborder. -
12 bordier1,
ère adj. (de bord) 1. геогр., в съчет. mer bordier1,ère море, граничещо с океан; 2. мор. за кораб, който се управлява по-лесно, когато единият му борд е подветрен; 3. m. (Швейцария) който живее близо до брега. -
13 bordure
f. (de bord) 1. обшивка, ивица, ръб, кант; 2. рамка; la bordure d'une glace рамка на огледало; 3. бордюр; 4. град. ограда; 5. крайна ивица на поле, гора; la bordure méditéranéenne de la France средиземноморското крайбрежие на Франция; 6. долен ръб на корабно платно. Ќ en bordure de по ръба на, покрай, по дължината на; villa en bordure de la mer вила край морето. -
14 carnet
m. (de l'a. fr. caer ou caern "cahier") бележник, тефтерче; книжка; карнетка; carnet de chèques чекова книжка; carnet de bord бордови дневник; carnet de commandes списък с поръчки на предприятие; carnet de notes ученически бележник. -
15 casaque
m. (o.i., probabl. du turc quzzak ou kazak "aventurier", nom donné а des cavaliers du bord de la mer Noire et appliqué ensuite а leur vêtement) 1. ост. мъжка горна дреха с широки ръкави; 2. ост. женска горна дреха, прилепнала до тялото; 3. цветна куртка на жокей. Ќ tourner casaque променям мнението си, схващанията си; избягвам. -
16 centre
m. (lat. centrum, gr. kentron) 1. център, среда; centre de gravité (gravitation) център на гравитацията, на тежестта; centre d'équilibre център на равновесието; 2. център; средище; le centre de la ville центърът на града; habiter (dans) le centre живея в центъра; centre de commerce търговски център; centre d'influence център на влияние; idée centre централна, основна идея; 3. възлов пункт, възел, база; centre d'aviation въздушна база; 4. спорт. централен нападател във футбола. Ќ Ant. bord, bout, extrémité, périphérie. -
17 commandant1
m. (de commander) воен. 1. майор; 2. командир; 3. началник, командващ; 4. офицер, който командва кораб, капитан на кораб. Ќ commandant1 de place комендант; commandant1 d'armes началник на гарнизон; commandant1 du bord пилот на самолет. -
18 commissaire
m. (lat. médiév. commissarius, de committere "préposer") 1. комисар; 2. временен пратеник; 3. член на комисия; 4. военен интендант; 5. вж. commisaire-priseur. Ќ commissaire de la marine, (du bord) офицер-домакин във флота; commissaire de police полицейски комисар, пристав; commissaire du gouvernement прокурор в административен съд; haut commissaire правителствен делегат в колониална страна; парламентарист, който в някои правителства отговаря за голям департамент; commissaire aux comptes експерт-счетоводител, който контролира състоянието на сметките в предприятие; commissaire de la République държавен представител във френските департаменти от 1982 до 1988 г. -
19 déborder
v. (de dé- et bord) I. v.intr. 1. излизам от коритото си, прииждам, преливам (за река и под.); 2. тека изобилно, изтичам се в голямо количество; бликвам; faire déborder qqn. изкарвам някого от нерви; II. v.tr. 1. подавам се, стърча; издаден съм напред; 2. подвивам, подпъхвам покривало (на легло и др.) под дюшека; 3. déborder une embarcation отдалечавам кораб от брега, кея; se déborder en injures избухвам в обиди, в хули. -
20 écoutille
f. (esp. escotilla, de escotar "échancrer", du frq. °skaut "bord, marge") мор. люк ( отвор за слизане във вътрешността на кораб и за проветряване).
См. также в других словарях:
bord — bord … Dictionnaire des rimes
bord — [ bɔr ] n. m. • bort 1112; frq. °bord « bordage d un vaisseau » I ♦ 1 ♦ Extrémité supérieure de chaque côté des bordages d un navire. ⇒ bâbord, tribord. Navire de haut bord, haut sur l eau. Jeter (qqch., qqn) par dessus bord, à la mer. Navires… … Encyclopédie Universelle
bord — BORD. subst. m. L extrémité d une surface ou ce qui la termine. Le bord d un verre. Le bord d une jupe, d un manteau. Le bord de l eau. Le bord d une rivière. Le bord de la mer. Le bord d un vaisseau, d un bateau. Les bords de la Seine. f♛/b] On… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bord — BORD. s. m. L extremité d une chose, soit aux costez, soit autour, soit au bas. Le bord d un verre, d une juppe, d un manteau. Il faut mettre un bord à cette juppe, pour dire, Il faut border cette juppe de quelque galon, de quelque ruban &c. Les… … Dictionnaire de l'Académie française
bord — BORD, borduri, s.n. Marginea din stânga sau cea din dreapta a punţii unei ambarcaţii (mari). ♢ Jurnal de bord = registru în care se înregistrează toate evenimentele importante petrecute în cursul călătoriei unei ambarcaţii sau a unui avion. ♢ loc … Dicționar Român
BORD — ist ein EDI Nachrichtenformat zur Übermittlung des elektronischen Speditionsauftrags . BORD ist im Rahmen des Speditionsstandards Fortras definiert. BORD Datensätze sind zentraler Teil des Datenverkehrs unter Speditionen und werden auch als… … Deutsch Wikipedia
bord — bord; de·bord; smor·gas·bord; stow·bord; … English syllables
Bord — Bord, n. [See {Board}, n.] 1. A board; a table. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] 2. (Mining) The face of coal parallel to the natural fissures. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Bord — Bord, n. See {Bourd}. [Obs.] Spenser. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Bord — Bord, 1) der Rand eines Dinges; auch das Ufer von Flüssen u. Meer; 2) der obere Rand eines Schiffes, bei Kriegs u. großen Kauffahrteischiffen hoch u. breit, bei andern niedrig, daher Schiffe von hohem, Schiffe von niedrigem B.; der hohe B. eines… … Pierer's Universal-Lexikon
Bord — Le nom est surtout porté dans la Creuse et le Tarn et Garonne, on le rencontre aussi en Savoie. Il paraît correspondre à l ancien français (et occitan) bord, avec le sens de bâtard . Il faudrait cependant être sûr qu il ne s agit pas aussi d un… … Noms de famille
