-
81 causer2
v.intr. (lat. causari "faire un procès", "plaider, alléguer") 1. разговарям, беседвам; causer2 avec qqn. разговарям с някого; 2. бъбря, бърборя много, злословя; 3. v.tr.ind. causer2 de qqch. говоря за нещо; causer2 chiffons разг. говоря за дрехи. Ќ cause toujours! разг. говори си, аз не те слушам; je te cause! нар. би могъл да ме слушаш като ти говоря. Ќ Ant. se taire. -
82 cérémonie
f. (lat. cærimonia "cerémonie а caractère sacré") 1. тържество, церемония; формалност, учтивост, вежливост; 2. loc. adv. avec cérémonie тържествено, церемониално; sans cérémonie просто, без церемонии, свободно, непринудено; 3. тържественост, с която се чества религиозен култ. Ќ faire des cérémonies правя фасони. Ќ Ant. laisser-aller, sans-façon, sans-gêne, naturel, simplicité, rondeur. -
83 charlatan
m. (it. ciarlatano, de ciarlare "parler avec emphase") 1. ост. човек, койето по панаирите продава билки, вади зъби и др., шарлатанин; 2. разш. измамник, шарлатанин; 3. лош лекар; 4. самоук лечител. -
84 chiatique
adj. (de chiant avec suff. pseudo-sc.) разг. досаден, изнервящ. -
85 chopper
v. intr. (o. i., p.-к. d'un rad. onomat. tropp-, avec infl. de choquer) 1. ост., лит. препъвам се, спъвам се; 2. прен., ост. излъгвам се, измамвам се. Ќ Hom. choper. -
86 choucroute
f. (all. Sauercraut "herbe (Kraut)sure, aigre", avec attraction de chou et de croûte) 1. кисело зеле; saucisse а la choucroute наденица с кисело зеле; 2. ястие от кисело зеле с наденица (елзаски специалитет); 3. прен. голям кок на върха на главата. -
87 circonspection
f. (lat. circumspectio, rac. specere "regarder" et circum "autour") предпазливост, въздържаност, благоразумие. Ќ avec circonspection предпазливо, внимателно. Ќ Ant. imprudence, légèreté, témérité. -
88 ciseau
m. (lat. pop. °cisellus, altér. de cæsellus, de cædere "couper") (pl. ciseaux) 1. резец, длето; travailler au ciseau работя с длето; 2. pl. ножици; passez-moi les ciseaux подайте ми ножиците; couper avec des ciseaux режа с ножици; ciseau de jardinier градински ножици; 3. спорт. стил "ножица" във високия скок; sauter en ciseaux скачам в стил "ножица"; 4. un ciseau скок "ножица"; хватка в кеча, при която краката на нападателя се обвиват около тялото на противника; ножичен скок в земната гимнастика. Ќ ciseau de calfat мор. инструмент за набиване на кълчища между дъските на лодка. -
89 clarté
f. (lat. claritas, de clarus "clair") 1. светлина; clarté intense силна светлина; lire а la clarté d'une lampe чета на светлината на лампа; 2. яснота; разбираемост; parler avec clarté говоря разбираемо; pour plus de clarté за повече яснота; 3. прозрачност, бистрота; clarté de l'eau бистрота на водата. Ќ Ant. obscurité, ombre; confusion, trouble. -
90 cloche2
f. (de clocher, avec infl. de cloche1) разг. 1. глупава, несръчна и смешна личност; 2. общност от клошари; клошар. -
91 coalescence
f. (du lat. coalescere "croître avec") 1. мед. срастване (на тъкан); 2. хим. струпване на молекули от течност във вид на големи капки; 3. ез. контракция на два или повече фонетични елементи в един. -
92 cohéreur
m. (lat. cohærere "adhérer avec") ост. първият приемник на безжичен телеграф, изобретен от Бранли. -
93 collationner
v. (de collation) I. v.tr. 1. сверявам, сравнявам; collationner la copie avec l'original сравнявам преписа с оригинала; 2. сравнявам реда на колите в книга; на точките от списък; II. v.intr. ост. закусвам леко. -
94 commandite
f. (it. accomandita "dépôt, garde", avec infl. de commande) командитно дружество; капитал, внесен от всеки член на командитно дружество. Ќ société en commandite командитно дружество. -
95 comment
adv. et m.inv. (a. fr. com "comme") 1. как, защо; comment allez-vous? как сте?; comment ça va? разг. как сте? Dieu sait comment бог знае как; n'importe comment все едно как; без усърдие, небрежно; 2. m.inv. начин; chercher le pourquoi et le comment търся причината и начина (по който това е станало); 3. interj. как; comment vous voilà? как, това сте вие? comment donc! как така!; и още как! 4. loc. conj. comment que както и да; 5. защо; comment n'êtes-vous pas avec les autres? защо не сте с другите? -
96 commère
f. (lat. ecclés. commater "mère avec") ост. 1. кума, кръстница; 2. ост., нар. посестрима, стрина; хитра, любопитна, бъбрива жена; клюкарка. -
97 commisération
f. (lat. commiseratio, de miserari "avoir pitié") състрадание; parler avec commisération говоря със състрадание. Ќ Ant. insensibilité, indifférence, dureté. -
98 communication
f. (lat. communicatio) 1. комуникация, съобщение; ligne de communication съобщителна линия; 2. връзка; être en communication avec qqn. във връзка съм с някого; communication téléphonique телефонна връзка; 3. предаване; la communication d'un mouvement предаване на движение; 4. телефонна линия; телефонна връзка; 5. обмен на информация, комуникация, съобщаване; 6. път, пътна артерия. Ќ communications de masse медийни средства за масова информация; porte de communication врата, която позволява преминаването от едно помещение в друго; междинна врата. -
99 communier
v. (lat. chrét. communicare "participer а, s'associer а") I. v.intr. 1. причестявам се; 2. общувам; communier avec общувам с, във връзка съм с; II. v.tr. рядко причестявам. -
100 communion
f. (lat. chrét. communio "communauté") 1. верска общност; 2. причастие, причестяване; première communion първо причастие; 3. общност, еднаквост; être en communion d'idées avec qqn. имам еднакви идеи, изповядвам едни и същи принципи с някого.
См. также в других словарях:
avec — avec … Dictionnaire des rimes
avec — [ avɛk ] prép. et adv. • 1284; avoc, avuec fin XIe; lat. pop. apud hoc, de apud « auprès de » et hoc « cela » I ♦ 1 ♦ (Marque le rapport : présence physique simultanée; accord moral, entre une personne et qqn ou qqch.) … Encyclopédie Universelle
avec — AVEC. préposition conjonctive. Ensemble, conjointement. Je me joindrai avec vous. Il faut essayer de bien vivre avec tout le monde. Je suis venu avec lui. Il partit avec dix mille hommes. Il s est marié avec elle. Mettez tous ces papiers les uns… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
avec — ou Avecque. Preposition conjonctive. Il sert à marquer toute sorte de societé, d union, d assemblage. Ne vous alliez qu avec vos pareils. je me veux joindre avecque vous. je suis venu avec luy. mettez ces papiers, ces livres avec les autres. il a … Dictionnaire de l'Académie française
avec — Avec, acut. C est une particule conjonctive, qui couple et accompagne deux choses ensemble, comme, je veins avec luy. Veni cum eo, Cum, Pariter, Simul, Vna, Quelquesfois elle adjouste, comme, Il est riche, et avec ce il est bon. Diues est, ac… … Thresor de la langue françoyse
Avec le cœur — Album par Kenza Farah Pays France Sortie 17 Novembre 2008 … Wikipédia en Français
Avec — Saltar a navegación, búsqueda avec Acrónimo cuyo significado es arte vectorial, se refiere a cualquier imagen digital, que presenta dos características indispensables, haber sido creado a base de vectores y tener en su concepción la función de… … Wikipedia Español
Avec — [a vɛk] <aus fr. avec »mit«, dies aus vulgärlat. ab »mit« u. lat. hoc »dieses«> in der Fügung mit [einem] Avec: (ugs.) mit Schwung … Das große Fremdwörterbuch
Avec — [a vɛk], der; s [frz. avec = mit < lat. apud = bei]: meist in der Wendung mit [einem] A. (ugs. veraltend; mit Schwung, Leichtigkeit): Marie packt mit einem A. ihren Stoß Wäsche auf den ... Tisch (Fallada, Mann 66) … Universal-Lexikon
avecə — olmax: (Meğri) qoşqu heyvanlarını növbə ilə işlətmək. – Avdıllaynan mən, Şəxsıvarınan da sən avecə ollux … Azərbaycan dilinin dialektoloji lüğəti
Avec — is an internationally registered sportswear brand. The brand was established in France and has been in existence for over 12 years, supplying numerous sports clubs (especially footballing) with their team kits … Wikipedia
