-
1 fusil-mitrailleur
m. (de fusil et mitrailleur) (pl. fusils-mitrailleurs) лека картечница. -
2 baguette
f. (lat. baculum "baton") 1. пръчка, пръчица; 2. палка; baguette de chef d'orchestre диригентска палка; 3. жезъл; 4. франзела. Ќ baguette du fusil шомпол; baguette magique вълшебна пръчица на магьосник; être а la baguette ръководя, дирижирам. -
3 bourrer
v. (de bourre) I. v.tr. 1. тъпча, натъпквам; пълня, напълвам; bourrer son fusil напълвам пушката си; bourrer une valise тъпча, пълня куфар; bourrer sa pipe натъпквам лулата си; 2. пълня, натъпквам (с вълна, с дреб); bourrer un coussin пълня възглавница с дреб; 3. отблъсквам грубо; se bourrer тъпча се (лакомо); бия се; напивам се; II. v.intr. 1. лов. тичам след заека, вместо да стоя на място (за куче); 2. задръствам машина; 3. бързам, забързвам; 4. карам бързо кола; 5. арго напълвам зала ( за спектакъл). Ќ nourriture qui bourre храна, която накъртва, засища прекалено; bourrer qqn. de coups съсипвам някого с удари. Ќ Ant. vider. -
4 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
5 couche
f. (de coucher) 1. легло; 2. пласт, слой, залеж; couche de neige снежен пласт; couche de passage преходен слой (в залеж); 3. прен. слой, пласт; les couches sociales обществени слоеве; 4. f. pl. раждане; femme en couches родилка; 5. ост. легло, ложе; la couche nuptiale брачното ложе; 6. бебешка пелена; des couches-culottes пелени за еднократна употреба; 7. наторена леха за разсад; 8. физ. ниво, характеризиращо състоянието на електрони, свързани с ядрото на атом. Ќ en avoir une couche нар. наивен, доверчив, глупав съм; fausses couches помятане, аборт; champignons de couche култивирани гъби; plaque de couche d'un fusil подложка на приклада на пушка. -
6 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
7 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
8 envoyer
v.tr. (lat. inviare "parcourir", rac. via "voie") 1. пращам, изпращам; envoyer а l'école изпращам на училище; 2. хвърлям, мятам; 3. изстрелвам; стрелям; envoyer un coup de fusil стрелям; 4. нанасям; envoyer un coup нанасям удар; envoyer une gifle удрям плесница; s'envoyer пращам се, изпращам се. Ќ envoyer promener (paître, coucher) qqn. отървавам се, избавям се от досаден човек. Ќ Ant. recevoir. -
9 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
10 fusiller
v.tr. (de fusil) 1. разстрелвам, застрелвам; 2. нар. харча; 3. нар. развалям, повреждам; se fusiller стреляме един срещу друг. -
11 joue
f. (p.-к. du prélat. °gaba, °gabota) 1. буза, страна; embrasser qqn. sur la joue целувам някого по бузата; joues creuses хлътнали бузи; joues flasques увиснали бузи; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 2. издута част ( на кораб). Ќ en joue! за стрелба! coucher (mettre) en joue прицелвам се; mettre son fusil en joue прикладвам; joues de poulie странични части на макара на скрипец; joue d'un fauteuil странична част на фотьойл между седалището и облегалката за ръце. Ќ Hom. joug. -
12 pierre
f. (lat. petra) 1. камък; pierre а aiguiser брус, точило; pierre а fusil кремък (за кремъклия пушка); pierre а plâtre гипс; pierre calcaire варовик; pierre infernale адски камък; pierre philosophale философски камък на алхимиците; pierre ponce пемза; pierre précieuse скъпоценен камък; pierre spéculaire слюда; 2. каменен блок; 3. мед. камък ( в бъбреците). Ќ faire d'une pierre deux coups улучвам с един куршум два заека; pierre d'achoppement спънка; pierre qui roule n'amasse pas mousse погов. камък, който се търкаля, с мъх не се покрива, т. е. човек, който не се установява (не води уседнал живот) не може да забогатее; malheureux comme une pierre много нещастен; geler а pierre fendre много е студено; apporter sa pierre допринасям за изпълнението на нещо. -
13 tringlot
m. (de train, par attract. plaisante de tringle "fusil") воен. войник от обоза. -
14 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
15 viser1
v. (lat. pop. °visare, class. visere, intensif de videre "voir", supin visum) I. v.tr. dir. 1. целя, меря, прицелвам се; viser1 qqn. avec un fusil прицелвам се към някого с пушка; 2. прен. стремя се към, домогвам се до, целя; viser1 la députation стремя се към депутатско място; 3. разг. гледам; 4. засягам, отнасям се до; cette remarque vise tout le monde тази забележка се отнася до всички; II. v.tr.ind. viser1 а 1. стремя се, насочвам се към; имам за цел; 2. целя се (с оръжие); il vise au cњur той се цели в сърцето; III. v. intr. 1. насочвам към цел, прицелвам се; viser1 bien avant de tirer прицелвам се добре преди да стрелям; 2. в съчет. viser1 moins haut, plus haut имам по-скромни, по-големи амбиции.
См. также в других словарях:
fusil — [ fyzi ] n. m. • av. 1105 foisil, focil; probablt du lat. pop. °focilis (petra) « (pierre) à feu », de focus → 1. feu I ♦ 1 ♦ (1369) Vx Petite pièce d acier avec laquelle on bat un silex pour faire jaillir des étincelles. ⇒ 1. briquet. Pierre à… … Encyclopédie Universelle
Fusil Militaire — Pour les articles homonymes, voir Fusil. Le fusil est un type d arme à feu pourvu d un canon long et d une crosse d épaule. À l origine le terme fusil désignait une petite pièce de métal destinée à produire des étincelles en frappant une pierre… … Wikipédia en Français
Fusil militaire à répetition — Fusil militaire Pour les articles homonymes, voir Fusil. Le fusil est un type d arme à feu pourvu d un canon long et d une crosse d épaule. À l origine le terme fusil désignait une petite pièce de métal destinée à produire des étincelles en… … Wikipédia en Français
Fusil Lebel Modelo 1886 — Un fusil Lebel Modelo 1886 Tipo Fusil de cerrojo País de origen … Wikipedia Español
Fusil De Chasse — Pour les articles homonymes, voir Fusil et Chasse (homonymie). Fusil de chasse à pompe Winchester model 12 … Wikipédia en Français
Fusil a pompe — Fusil de chasse Pour les articles homonymes, voir Fusil et Chasse (homonymie). Fusil de chasse à pompe Winchester model 12 … Wikipédia en Français
Fusil de chasse automatique — Fusil de chasse Pour les articles homonymes, voir Fusil et Chasse (homonymie). Fusil de chasse à pompe Winchester model 12 … Wikipédia en Français
Fusil de chasse semi-automatique — Fusil de chasse Pour les articles homonymes, voir Fusil et Chasse (homonymie). Fusil de chasse à pompe Winchester model 12 … Wikipédia en Français
Fusil semi-automatique de chasse — Fusil de chasse Pour les articles homonymes, voir Fusil et Chasse (homonymie). Fusil de chasse à pompe Winchester model 12 … Wikipédia en Français
Fusil à pompe — Fusil de chasse Pour les articles homonymes, voir Fusil et Chasse (homonymie). Fusil de chasse à pompe Winchester model 12 … Wikipédia en Français
Fusil De L'assassinat De John F. Kennedy — Pour l histoire et les specifications techniques de cette arme voir Carcano; voir également Assassinat de John F. Kennedy pour un article concernant plus généralement l’assassinat du président John Fitzgerald Kennedy Mannlicher Carcano de Lee… … Wikipédia en Français
