-
1 dehors
adv. (lat. pop. deforis) 1. вън, навън; 2. loc. adv. au dehors навън; в странство; de dehors отвън; en dehors отвън, навън; par dehors отвънка; 3. loc. prép. au dehors de вън от нещо; en dehors de вън от; с изключение на; 4. m. външна страна; външност, външен вид; чужбина, странство. Ќ savoir si l'on est dehors ou dedans разг. не зная къде съм; faire le dehors проституирам по улиците; aller dehors ходя по нужда. -
2 au-dehors
adv. (de au- et dehors) отвън, навън. -
3 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
4 dedans
adv. (de de et dans) 1. вътре, във вътрешността; 2. loc. adv. au dedans, en dedans, par dedans отвътре, извътре, навътре; là dedans там вътре, на това място; 3. m. вътрешна страна, вътрешност. Ќ avoir l'esprit dedans затворен човеk съм; être dedans лежа в затвора; mettre (ficher, fourrer, foutre) dedans излъгвам; rentrer dedans нападам някого грубо ( за бой). Ќ Ant. dehors; extérieur. -
5 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
6 exocrine
adj. (du gr. exô "au dehors" et krinein "sécréter") физиол. екзокринен, който отделя секреция на повърхността на кожата или на лигавицата. Ќ Ant. endocrine. -
7 extrinsèque
adj. (lat. extrinsecus "au dehors") външен; valeur extrinsèque номинална стойност. Ќ Ant. intrinsèque. -
8 faux-fuyant
m. (altér. (par attraction de faux) de forfuyant, de fors "dehors" et fuir) 1. потайно, скрито място; 2. прен. извъртване, заобикаляне, заобиколка. -
9 ficher
v.tr. (lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere "attacher, fixer") 1. забивам, забучвам; пъхам, завирам; 2. разг. правя, върша; je n'ai rien fichu aujourd'hui нищо не съм правил днес; 3. нанасям; ficher des coups нанасям удари; 4. хвърлям, захвърлям, изхвърлям; ficher qqn. dehors изхвърлям някого; 5. вписвам, регистрирам (в списък); se ficher забивам се, забождам се; подигравам се, присмивам се. Ќ fiche-moi le camp! разг. махни се оттука! fichez-moi la paix! разг. оставете ме на мира! ficher qqn. а la porte изгонвам, изпъждам някого; ficher dedans разг. излъгвам, измамвам; je m'en fiche разг. не искам и да знам, пет пари не давам. -
10 forain,
e adj. (bas lat. foranus "étranger", de foris "dehors") подвижен, панаирски; marchand forain, амбулантен търговец. -
11 fors
prép. (lat. foris "dehors") ост. освен, с изключение на. -
12 intérieur,
e adj. et m. (lat. interior) 1. вътрешен; cour intérieur,e вътрешен двор; 2. прен. душевен; sentiments intérieur,s душевни чувства; 3. m. домашен кът, дом; robe d'intérieur, домашна роба; veston d'intérieur, домашен халат; 4. m. вътрешната част на нещо; Ministère de l'Intérieur Министерство на вътрешните работи; 5. m. воен. дълбок тил; а l'intérieur, в дълбочината на тила; 6. m. семеен живот; aimer son intérieur, обичам семейния живот; homme (femme) d'intérieur, мъж ( жена), който не обича да излиза много, който се чувства добре вкъщи; 7. m. спорт. във футбола - нападател между крилото и центъра; 8. m. интериор (на дом, стая). Ќ а l'intérieur, de вътре, във вътрешността на; tableau d'intérieur, картина, представяща семеен, домашен живот в жилище. Ќ Ant. international; dehors, extérieur. -
13 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
14 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
15 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
16 pousser
v. (lat. pulsare) I. v.tr. 1. бутам, блъскам, тикам; изтиквам; избутвам; pousser qqn. dehors изтиквам някого навън; 2. побутвам, смушквам; pousser qqn. du coude побутвам някого с лакът; 3. издавам, надавам; pousser des cris надавам викове; 4. нападам, удрям, притискам; 5. прен. подбуждам, подтиквам, раздвижвам, придвижвам напред, подпомагам някого да напредне; 6. водя до, довеждам до; 7. продължавам, разпростирам, простирам; pousser son affaire продължавам дейността си; II. v.intr. 1. натискам, наблягам; 2. развивам се, раста; пониквам; 3. pousser а предизвиквам, водя до; se pousser 1. блъскам се, бутам се; 2. блъскаме се, бутаме се взаимно. -
17 risquer
v.tr. (de risque) 1. рискувам, излагам на опасност; risquer sa santé рискувам здравето си; je ne risque rien не рискувам нищо; je risque de tomber рискувам да падна; vous risquez qu'il en aperçoive вие рискувате той да го забележи; 2. прен. предприемам, опитвам, правя, подхвърлям наслука; risquer une question опитвам да задам въпрос; risquer une démarche предприемам ход, постъпка; 3. разг. излагам част от тялото си така, че да съществува риск да бъде забелязана; risquer son nez dehors показвам носа си навън; se risquer 1. осмелявам се, правя нещо рисковано; se risquer а intervenir осмелявам се да се намеся; 2. разг. показвам се; les enfants se risquaient derrière les jupes de leurs mères децата се показваха иззад полите на майките си. Ќ qui ne risque rien, n'a rien който рискува, той печели; risquer le tout pour le tout залагам всичко на карта; qui risque gagne който рискува, печели. Ќ Ant. assurer. -
18 sauver
v.tr. (lat. ecclés. salvare, de salvus "sauf") 1. спасявам, избавям, отървавам; sauver un malade спасявам болен; sauver qqn. du naufrage спасявам някого при корабокрушение; sauver son honneur спасявам честта си; 2. прен. прикривам, оправдавам; sauver les apparences (les dehors) спасявам положението, успявам да прикрия нещо; se sauver 1. спасявам се, избавям се; 2. разг. отивам си; 3. избягвам; 4. преливам, изкипявам; le lait se sauve млякото изкипява. Ќ Ant. perdre; livrer. -
19 un,
une adj. numér. et qualificatif, m., f., art. et pron. indéf. (lat. unus) I. 1. adj. numér. card. inv. един, една; une ou deux fois par mois веднъж или два пъти на месец; un homme et deux femmes един мъж и две жени; un seul garçon само едно момче; pas une fois нито веднъж; vingt et un двадесет и едно; 2. pronom. един, една; se battre а deux contre un бием се двама срещу един; pas un qui sache écrire няма нито един, който да знае да пише; un par un един по един; II. adj. numér. ord. първи, първа; page un, страница първа; scène un първа сцена; en 1901 през хиляда деветстотин и първа година; habiter au 1, rue de... живея на номер първи, улица...; la une първа телевизионна програма; un, je suis là, deux, je ne veux pas rester първо, тук съм и второ, не искам да оставам; III. m.inv. единица, числото едно, едно; + 1 плюс едно; un est un nombre premier единицата е първото число; 1 - 1 едно минус едно; IV. adj. qualificatif единствен, един, една; la République une et indivisible Републиката - една и неделима; V. art.indéf. един, една, някой, някоя, някакъв, някаква (често не се превежда, използва се за назоваване на предмети, които не са познати на този, който говори); il y a un homme dehors има някакъв човек навън; il a reçu une lettre той получи писмо; un jour някой ден, един ден; un certain garçon някакво си момче; en voilà un qui comprend tout ето някой, който разбира всичко; il fait une chaleur! каква горещина само; VI. pron. indéf. един, една, единият, едната; un des hommes les plus célèbres един от най-известните хора; l'un d'eux est arrivé единия от тях пристигна; ni l'un ni l'autre нито единият, нито другият; les uns sont là едните са там. Ќ Ant. multiple; divers, varié.
См. также в других словарях:
dehors — [ dəɔr ] prép., adv. et n. m. • XIIe; defors Xe; lat. pop. deforis, de foris → fors, hors I ♦ 1 ♦ Prép. Vx À l extérieur de. ⇒ hors (de). « Dieu n est ni dedans, ni dehors le monde » (Fénelon) … Encyclopédie Universelle
dehors — Dehors. adv. de lieu. Il est opposé à dedans. Il est allé dehors. mettre un laquais dehors. cela avance trop en dehors. porter la pointe du pied en dehors. On dit qu Un homme ne sçait s il est dedans ou dehors, pour dire, qu Il est incertain de l … Dictionnaire de l'Académie française
dehors — Dehors. Il vient de Foris, f verso in h, quasi Deforis. Dehors, Foris, Extra. Par dehors, Extra, Extrinsecus, Forinsecus. Fermer la porte par dehors, Foris occludere fores. Qui est par dehors, Exterior. Qui ne fait qu aller dehors sur les champs… … Thresor de la langue françoyse
Dehors Novembre — Album par Les Colocs Sortie Mai 1998 Label Sony Music Canada Inc. Albums de Les Colocs … Wikipédia en Français
Dehors novembre — Album par Les Colocs Sortie Mai 1998 Enregistrement Entre 1997 et 1998 … Wikipédia en Français
dehors — de·hors /dē hȯrz, də hȯr/ prep [Anglo French, outside of]: out of (as an agreement, record, or will): foreign to Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. dehors … Law dictionary
Dehors — Album par Mano Solo Sortie 17 janvier 2000 Durée 48:45 Genre Blues, Rock alternatif Label Warin anne (tot ou tard) … Wikipédia en Français
Dehors — nennt man gewisse äußere Förmlichkeiten, welche die gebildete Welt beobachtet wissen will, um danach die Feinheit und den Geschmack in Jemandes Erziehung und Benehmen zu beurtheilen. So wenig der Vorurtheilsfreie auf die Beobachtung der Dehors… … Damen Conversations Lexikon
dehors — фр. [дэо/р] en dehors [ан дэо/р] выделить, выделяя … Словарь иностранных музыкальных терминов
Dehors — De*hors , prep. [F., outside.] (Law) Out of; without; foreign to; out of the agreement, record, will, or other instrument. [1913 Webster] || … The Collaborative International Dictionary of English
Dehors — De*hors , n. (Mil.) All sorts of outworks in general, at a distance from the main works; any advanced works for protection or cover. Farrow. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
