-
1 assign
{ə'sain}
I. 1. определям, назначавам (ден, място, лице) (for за), възлагам (задача и пр.)
задавам (урок, домашна работа) (to на)
2. предназначавам, отделям (to за)
3. юр. прехвърлям, предавам (имот, право и пр.) (to)
4. приписвам (причина и пр.) (to, for)
отдавам (to), отнасям (към даден период)
can one ASSIGN a cause to these events? можем ли да си обясним/да намерим причината за тези събития? to ASSIGN a reason for someone's behaviour обяснявам си поведението на някого
II. n юр. правоприемник* * *{ъ'sain} v 1. определям, назначавам (ден, място, лице) (2) {'asain} n юр. правоприемник.* * *отреждам; приписвам; предназначавам; възлагам; назначавам;* * *1. can one assign a cause to these events? можем ли да си обясним/да намерим причината за тези събития? to assign a reason for someone's behaviour обяснявам си поведението на някого 2. i. определям, назначавам (ден, място, лице) (for за), възлагам (задача и пр.) 3. ii. n юр. правоприемник 4. задавам (урок, домашна работа) (to на) 5. отдавам (to), отнасям (към даден период) 6. предназначавам, отделям (to за) 7. приписвам (причина и пр.) (to, for) 8. юр. прехвърлям, предавам (имот, право и пр.) (to)* * *assign[ə´sain] I. v 1. определям, номинирам; фиксирам; назначавам, възлагам (to); to \assign a day, a place определям ден, място; to \assign a task възлагам задача; 2. предназначавам, отделям (to); 3. прехвърлям (право, имот - to); 4. приписвам, отнасям, отдавам; предавам (стойност и пр.) (to); to \assign an event to a period отнасям събитие към период; to \assign a reason for (to) a person's behaviour обяснявам си поведението на някого; II. n юрид. правоприемник. -
2 assign
• определям• предписвам, съобщавам, предавам -
3 assign an invention
• преотстъпвам изобретениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > assign an invention
-
4 assign an inventions
• преотстъпвам изобретениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > assign an inventions
-
5 arm
{a:m}
I. 1. ръка (от китката до рамото)
to walk ARM in ARM with someone вървя подръка с някого
under one's ARM под мишница
to take someone's ARM хващам някого подръка
to keep at ARM's length държа на разстояние
to make a long ARM протягам ръка, протягам се (да стпигна нещо), baby/child/infant in ARM s бебе, пеленаче
with open ARMs с отворени обятия
to fly to someone's ARMs хвърлям се в прегръдките/обятията на някого
within ARM's reach достатъчно близо да се стигне с ръка, под ръка
2. преден крайник/лапа
3. ръкав (на дреха)
4. ръкав (на река и пр.)
5. подпора за ръката (на кресло и пр.)
6. голям клон
7. власт
the ARM of the law (ръката на) правосъдието
long ARM силна власт
strong ARM прен. здрава/твърда ръка
8. тех. рамо, лост, ръчка, дръжка, конзола, стрела (на кран), напречна греда, траверса
II. 1. обик. рl оръжие, въоръжение
ARMs race надпревара във въоръжаването
small ARMs лично огнестрелно оръжие, пушка, револвер
by force of ARMs насила, с оръжие
deeds of ARMs бойни подвизи
in ARMs въоръжен
to ARMs! на оръжие! under ARMs въоръжен и в бойна готовност
up in ARMs готов за борба/съпротива, въстанал, прен. наежен
to be up in ARMs against протестирам/боря се енергично срещу
master of ARMs учител по фехтовка
to appeal to ARMs прибягвам до оръжие
comrade in ARMs другар по оръжие, боен другар
to bear ARMs служа войник, войник съм
to beat to ARMs вдигам на оръжие, свиквам под знамената
to fly to ARM s грабвам оръжието, бързо се приготвям за война/съпротива
to lay down/ground ARM s слагам оръжието, прекъсвам военните действия, търся примирие
to rise in ARMs against въставам срещу, вдигам се на оръжие срещу
cessation/suspension of ARMs примирие
2. род войска
3. рl герб (и coat of ARMs)
College of ARM s Хералдически институт в Лондон. arm v 1. въоръжавам (се), укрепявам
ARMed forces/services въоръжени сили
2. зареждам (бомба)
3. снабдявам, съоръжавам
4. refl прен. въоръжавам се (with)* * *{a:m} n 1. ръка (от китката до рамото); to walk arm in arm with s.o. (2) n 1. обик. рl оръжие, въоръжение; arms race надпревара във в* * *ръкав; рамо; оръжие; въоръжавам; въоръжение;* * *1. armed forces/services въоръжени сили 2. arms race надпревара във въоръжаването 3. by force of arms насила, с оръжие 4. cessation/suspension of arms примирие 5. college of arm s Хералдически институт в Лондон. arm v въоръжавам (се), укрепявам 6. comrade in arms другар по оръжие, боен другар 7. deeds of arms бойни подвизи 8. i. ръка (от китката до рамото) 9. ii. обик. pl оръжие, въоръжение 10. in arms въоръжен 11. long arm силна власт 12. master of arms учител по фехтовка 13. pl герб (и coat of arms) 14. refl прен. въоръжавам се (with) 15. small arms лично огнестрелно оръжие, пушка, револвер 16. strong arm прен. здрава/твърда ръка 17. the arm of the law (ръката на) правосъдието 18. to appeal to arms прибягвам до оръжие 19. to arms! на оръжие! under arms въоръжен и в бойна готовност 20. to be up in arms against протестирам/боря се енергично срещу 21. to bear arms служа войник, войник съм 22. to beat to arms вдигам на оръжие, свиквам под знамената 23. to fly to arm s грабвам оръжието, бързо се приготвям за война/съпротива 24. to fly to someone's arms хвърлям се в прегръдките/обятията на някого 25. to keep at arm's length държа на разстояние 26. to lay down/ground arm s слагам оръжието, прекъсвам военните действия, търся примирие 27. to make a long arm протягам ръка, протягам се (да стпигна нещо), baby/child/infant in arm s бебе, пеленаче 28. to rise in arms against въставам срещу, вдигам се на оръжие срещу 29. to take someone's arm хващам някого подръка 30. to walk arm in arm with someone вървя подръка с някого 31. under one's arm под мишница 32. up in arms готов за борба/съпротива, въстанал, прен. наежен 33. with open arms с отворени обятия 34. within arm's reach достатъчно близо да се стигне с ръка, под ръка 35. власт 36. голям клон 37. зареждам (бомба) 38. подпора за ръката (на кресло и пр.) 39. преден крайник/лапа 40. род войска 41. ръкав (на дреха) 42. ръкав (на река и пр.) 43. снабдявам, съоръжавам 44. тех. рамо, лост, ръчка, дръжка, конзола, стрела (на кран), напречна греда, траверса* * *arm [a:m] I n 1. ръка (от китката до рамото); \arm in \arm ръка за ръка; to walk \arm in \arm with вървя под ръка с; to give ( offer) o.'s \arm to s.o. подавам някому ръка (за да ме хване под ръка); to keep at \arm's length държа на разстояние; to shorten the \arm of s.o. ограничавам властта на някого; stretch your \arm no farther than your sleeve will reach простирай се според чергата си; to chance o.'s \arm разг. пробвам си късмета; put the \arm on s.o. ам. жарг. притискам някого да направи нещо; right \arm рядко, прен. дясна ръка, пръв помощник; a child in \arms бебе, пеленаче; in the \arm of Morpheus заспал; to fly to s.o.'s \arms хвърлям се в обятията на някого; twist s.o.'s \arm принуждавам някого да направи нещо; to fold in o.'s \arms прегръщам, притискам в обятията си; to fold o.'s \arms скръствам ръце, бездействам; cost an \arm and a leg ам. разг. струва твърде скъпо; 2. преден крайник на всяко гръбначно животно, предна лапа; 3. ръкав (на дреха); 4. ръкав (на река); 5. облегалка за ръката (на кресло и пр.); 6. голям клон; 7. прен. власт; the \arm of the law ръката на закона; the secular \arm гражданска власт, която привежда в изпълнение решенията на църковен съд; 8. тех. рамо (на лост, пергел, семафор, везни); дръжка, ръкохватка, ръчка; конзола, стрела (на кран); спица (на колело); траверса, напречна греда; разклонение (на тръба); ( указателна) стрелка, показалец. II. n 1. обикн. pl оръжие; въоръжение; offensive \arms, \arms of offence оръжия за нападение, нападателно оръжие; small \arms пушка, револвер, оръжие, което човек може да носи със себе си; \arms race надпревара във въоръжаването; by force of \arms насилствено, със силата на оръжието; deeds of \arms военни подвизи; in \arms въоръжен; to \arms! на оръжие! under \arms въоръжен и в бойна готовност; мобилизиран; up in \arms готов за борба (за съпротива); прен. наежен; master of \arms учител по фехтовка; a stand of \arms пълна войнишка екипировка; to appeal to \arms прибягвам до оръжие, използвам оръжие; brothers in \arms братя по оръжие; to bear \arms служа, войник съм; to beat to \arms свиквам под знамената; to carry \arms нося оръжие (у себе си); to fly to \arms грабвам оръжието; to ground \arms, to lay down \arms слагам оръжието, предавам се, прекъсвам нападателни действия и давам мир; to present \arms вземам за почест; to rise in \arms ( against) вдигам се на оръжие (срещу); to take o.'s \arms against s.o. нападам; to throw down o.'s \arms слагам оръжие, предавам се; cessation ( suspension) of \arms примирие; ground \arms! order \arms! пушки при нозе! port \arms! пушки за прилез! shoulder \arms! пушки на рамо! slope \arms! пушки на ремък! 2. род войски; the air \arm въздушните войски; 3. герб (обикн. coat of \arms); to bear \arms нося (фамилен) герб; to grant ( assign) \arms to s.o. провъзгласявам някого за благородник, давам някому благородническа титла и герб; assumptive \arms хералд. новопридобит, ненаследствен герб; sergeant of \arms служител в Английския парламент, който носи жезъла на председателя на двете камари; III. v въоръжавам (се) (и прен.); \armed forces въоръжени сили; to \arm o.s. with letters of introduction снабдявам се с препоръчителни писма.
См. также в других словарях:
assign — as·sign 1 /ə sīn/ vt 1: to transfer (property or rights) to another the general practice by inventors of assign ing patent rights J. K. Owens 2: to appoint to a post or duty assign ed to represent the defendant … Law dictionary
Assign — As*sign , v. t. [imp. & p. p. {Assigned}; p. pr. & vb. n. {Assigning}.] [OE. assignen, asignen, F. assigner, fr. L. assignare; ad + signare to mark, mark out, designate, signum mark, sign. See {Sign}.] 1. To appoint; to allot; to apportion; to… … The Collaborative International Dictionary of English
assign — (v.) c.1300, from O.Fr. assiginer (13c.) assign, set (a date, etc.); appoint legally; allot, from L. assignare to mark out, to allot by sign, assign, award, from ad to (see AD (Cf. ad )) + signare make a sign, from signum mark (see SIGN (Cf … Etymology dictionary
Assign — As*sign , n. [From {Assign}, v.] A thing pertaining or belonging to something else; an appurtenance. [Obs.] [1913 Webster] Six French rapiers and poniards, with their assigns, as girdles, hangers, and so. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
assign — [v1] select and give a responsibility accredit, allow, appoint, ascribe, attach, attribute, authorize, cast, charge, choice, commission, commit, credit, delegate, deputize, designate, downlink, download, draft, elect, empower, enroll, entrust,… … New thesaurus
assign — [ə sīn′] vt. [ME assignen < OFr assigner < L assignare, mark out, allot < ad , to + signare, SIGN] 1. to set apart or mark for a specific purpose; designate [assign a day for the meeting] 2. to place at some task or duty; appoint [I was… … English World dictionary
Assign — As*sign , n. [See {Assignee}.] (Law) A person to whom property or an interest is transferred; as, a deed to a man and his heirs and assigns. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Assign — As*sign , v. i. (Law) To transfer or pass over property to another, whether for the benefit of the assignee or of the assignor s creditors, or in furtherance of some trust. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
assign to — index blame, consign Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
assign — To give or to transfer responsibility to another. (Dictionary of Canadian Bankruptcy Terms) United Glossary of Bankruptcy Terms 2012 … Glossary of Bankruptcy
assign — 1 *allot, allocate, apportion Analogous words: fix, *set, establish, settle: *distribute, deal, dole, dispense 2 refer, *ascribe, attribute, impute, credit, accredit, charge Analogous words: attach, * … New Dictionary of Synonyms
