-
1 argument
m. (de argumentum) 1. лог. аргумент, довод, доказателство; 2. лит. кратко съдържание на произведение, експозе, изложение. -
2 consistant,
e adj. (de consister) 1. плътен, твърд, гъст; sauce consistant,e гъст сос; 2. прен. силен, постоянен; хранителен; déjeuner consistant, хранителна (питателна) закуска; 3. стабилен, логичен; argument consistant, стабилен аргумент. Ќ système consistant, теория, според която две противоположни твърдения не могат да бъдат доказани едновременно. Ќ Ant. inconsistant. -
3 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
4 démonstratif,
ve adj. (lat. demonstrativus) 1. който доказва, убедителен; argument démonstratif, убедителен аргумент; 2. изразителен; 3. разг. експанзивен; комуникативен; une personne démonstratif,ve комуникативна личност; 4. грам. показателен; pronoms démonstratif,s показателни местоимения. Ќ Ant. froid, renfermé, réservé, taciturne. -
5 espèce
f. (lat. species "aspect, apparence") 1. вид; de la même espèce подобен, приличен на; de toute espèce от всякакъв вид, разнообразни, различни; 2. род, порода; l'espèce humaine човешки род; 3. юр. даден случай; cet argument n'est pas valable en l'espèce аргументът не е валиден в дадения случай; cas d'espèce случай, в който се изисква тълкуване на закона (който трябва да се разгледа специално); 4. разг. тип, долен човек; une espèce d'imbécile глупак, тъпак; 5. в съчет. une espèce de някакъв си, нещо като, нещо подобно на, един вид; une espèce de jaquette нещо като жакет; 6. pl. налични пари; payer en espèces плащам с налични пари; espèces sonnantes звонкови монети (сребро, злато). Ќ les saintes espèces светите дарове ( причастие). -
6 récuser
v.tr. (lat. recusare) 1. юр. отказвам да приема (като съдия, свидетел, арбитър, експерт); 2. не признавам; récuser l'autorité de qqn. не признавам авторитета на някого; récuser un argument не признавам аргумент; 3. отхвърлям; se récuser обявявам се за некомпетентен, отказвам да дам мнение или да поема отговорност. Ќ Ant. accepter, agréer. -
7 topique
adj. (lat. topicus, gr. topikos) 1. мед. топически (за лекарство, което действа върху определено място на тялото); 2. прен. уместен, подходящ; argument topique уместен аргумент; 3. местен; divinité topique местно божество; 4. f. филос. теория на основните категории.
См. также в других словарях:
argument — [ argymɑ̃ ] n. m. • 1160; lat. argumentum → arguer 1 ♦ Raisonnement destiné à prouver ou à réfuter une proposition, et par ext. Preuve à l appui ou à l encontre d une proposition. ⇒ raisonnement; argumentation, démonstration; preuve, raison.… … Encyclopédie Universelle
argument — ar·gu·ment n 1: a reason or the reasoning given for or against a matter under discussion compare evidence, proof 2: the act or process of arguing, reasoning, or discussing; esp: oral argum … Law dictionary
argument — ARGUMENT. s. m. Terme de Logique. Raisonnement par lequel on tire une conséquence d une ou de deux propositions. Argument en forme. Puissant argument. Argument concluant, démonstratif, pressant, invincible. Fort argument. Faux argument. Argument… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
argument — Argument. s. m. Terme de Logique. Raisonnement par lequel on tire une consequence d une ou de deux propositions. Argument en forme. argument probable. puissant argument. argument concluant, demonstratif, invincible, fort argument. faux argument.… … Dictionnaire de l'Académie française
argument — ARGUMÉNT, argumente, s.n. 1. Raţionament, dovadă adusă în sprijinul unei afirmaţii. 2. (mat.) Variabila (variabilă) independentă a unei funcţii. – Din fr. argument, lat. argumentum. Trimis de romac, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 ARGUMÉNT s. I. 1.… … Dicționar Român
Argument — Ar gu*ment, n. [F. argument, L. argumentum, fr. arguere to argue.] 1. Proof; evidence. [Obs.] [1913 Webster] There is.. no more palpable and convincing argument of the existence of a Deity. Ray. [1913 Webster] Why, then, is it made a badge of wit … The Collaborative International Dictionary of English
argument — argùment (argùmenat) m <G ēnta, N mn nti, G nātā> DEFINICIJA 1. rasuđivanje koje se iznosi kao razlog za neku tvrdnju [dati argumente; iznijeti argumente; pobiti argumente; jak argument; snažan argument]; dokaz 2. sredstvo koje služi da se… … Hrvatski jezični portal
argument — 1 proof, *reason, ground Analogous words: proving, demonstrating or demonstration (see corresponding verbs at PROVE): disproving or disproof, refuting or refutation, rebutting or rebuttal (see corresponding verbs at DISPROVE) 2 Argument, dispute … New Dictionary of Synonyms
Argument — Sn Beweisgrund erw. fach. (14. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. argūmentum, einer Ableitung von l. arguere beweisen, erhellen . Verb: argumentieren; Abstraktum: Argumentation. Ebenso nndl. argument, ne. argument, nfrz. argument, nschw.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
argument — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. u, Mc. argumentncie {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} potwierdzający lub obalający sąd o czymś; motyw, racja : {{/stl 7}}{{stl 10}}Przekonujący, decydujący, niezbity,… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
Argument — Argument, eine unabhängige veränderliche Größe mit Bezug auf irgend eine Funktion derselben. In dem Falle z.B., daß eine Wertereihe jener Größe den Eingang einer numerischen Tafel bildet, in der die zugehörigen Funktionswerte zusammengestellt… … Lexikon der gesamten Technik
