-
1 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
2 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
3 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
4 affruiter
v. (de а et fruit) 1. v.tr. ост. засаждам земя с овощни дръвчета; 2. v.intr. et pron. плододавам, давам плод; cet arbre a affruité cette année това дърво даде плод тази година. -
5 arboré,
e adj. (du lat. arbor "arbre") 1. геогр. покрит с отделни дървета или групи дървета; 2. диал. (Белгия) засаден с дървета. -
6 arboriser
v.intr. (du lat. abror "arbre") ост. отглеждам дръвчета. -
7 arbrisseau
m. (lat. pop. arboriscellum, de arbor "arbre") дръвче, приличащо на храст. -
8 beigne
f. et m. (o. i., p.-к. rad. celt. bun- "souche d'arbre") 1. f. нар. шамар, плесница; 2. m. баница, мекица. -
9 bille2
f. (lat. pop. °bilia "tronc d'arbre") 1. трупи (за нарязване на дъски); 2. bille2 de chocolat диал. издължено парче шоколад. -
10 branchu,
e adj. (de branche) клонест, клонат; arbre branchu, клонесто дърво. -
11 brider
v.tr. (de bride) 1. слагам юзди, обяздвам; brider un cheval обяздвам кон; 2. техн. стягам, затягам със скоби; brider deux tuyaux свързвам два маркуча със скоби; 3. готв. завързвам; brider une volaille завързвам крайниците на птица (при готвене); 4. прен. задържам, попречвам, спъвам; brider qqn. dans ses élans прен. възпирам някого в поривите му, спирам поривите на някого. Ќ brider un arbre завързвам дърво, за да спре да расте; cette veste me bride ост. това сако ме стяга. Ќ Ant. débrider, libérer. -
12 buisson
m. (altér. de l'a. fr. boisson, du rad. de bois) 1. гъсталак, шубрак, храст; 2. ястие, което е подредено във форма на пирамида; buisson d'écrevisses пирамида от сварени раци; 3. arbre en buisson плодно дръвче, което е ниско подрязано. Ќ battre les buissons лов. претърсвам гората, за да подгоня дивеч; trouver buisson creux лов. не намирам дивеча (след претърсване на гората с хайка); прен. не намирам каквото търся; buisson ardent рел. храст, който гори без да изгаря (форма, под която Господ се е явил на Мойсей). -
13 cacher
v.tr. (lat. coactare "contraindre") крия, скривам, закривам; укривам, потулвам; cacher qqch. а qqn. скривам нещо от някого; cet arbre nous cache le soleil това дърво ни скрива слънцето; cacher ses sentiments скривам чувствата си; se cacher крия се, укривам се, прикривам се. Ќ cacher son jeu крия намеренията си; se cacher de qqn. крия действията си от някого. Ќ Ant. dévoiler, montrer; déceler, découvrir; avouer, exprimer, révéler; se manifester. -
14 came1
f. (all. Kamm "peigne") техн. палец, зъб, кобилица (на машина); arbre а came1s разпределителен вал на двигател. -
15 coupe1
f. (de couper) 1. сечене, рязане; hauteur de coupe1 d'une tondeuse а gazon височина на рязане на косачка за трева; outil de coupe1 режещ инструмент; 2. сечище; 3. кройка; 4. напречен разрез, профил; контур; coupe1 du visage контур на лицето; la coupe1 d'un tronc d'arbre мястото на отрязване на дървесен дънер; coupe1 verticale d'une maison вертикално сечение на къща; 5. сечене на карти при игра; 6. лит. пауза (в стих); 7. липса на карти от определена боя ( при игра на карти), което позволява да се играе коз. Ќ avoir qqn. sous sa coupe1 държа някого под властта си; être sous la coupe1 de qqn. играя първи (на карти); прен. завися от някого; fromage vendu а la coupe1 сирене, което се продава на резени (според желанието на клиента); coupe1 sombre сечене на дървета за прореждане на гора; прен. премахване на голяма част от нещо; coupe1 claire сечене за по-силно разреждане на гора; coupe1 réglée периодично изсичане на част от гора; coupe1 de cheveux подстригване на коси; формата на подстриганата коса; coupe1 optique тънък слой от нещо, който се наблюдава под микроскоп. -
16 creux,
se adj. et n. (lat. pop. °crossus, °crosus, d'o. gaul.) 1. кух; 2. вдлъбнат, издълбан; essiette creux,se дълбока чиния; 3. мършав, хлътнал; 4. прен. кух, празен, безсъдържателен; 5. m. вдлъбнатина, хлътналост, кухина; creux, d'un arbre кухина на дърво (хралупа); 6. m. период на намалена активност, на свободно време; 7. m. мор. височина на вълна; ниска част на вълна; 8. f. стрида с вдлъбната черупка; 9. adv. кухо, празно. Ќ avoir un bon creux, муз. имам силен басов глас; avoir le ventre (l'estomac) creux, гладен съм; heures creux,ses часове с най-малка консумация (на ток); le creux, de la main дланта; dent creux,se зъб, прояден от кариес; il n'y a pas de quoi se boucher une dent creux,se разг. няма почти нищо за ядене; avoir le nez creux, имам нюх, отгатвам, проницателен съм; tissu creux, отпусната плът; mer creux,se море, разлюляно от големи вълни; avoir un creux, гладен съм; être dans le creux, de la vague в криза съм, далеч от успеха съм; en creux, вдълбано; непряко, косвено. Ќ Ant. bombé, convexe, renflé, proéminent, saillant; plat; aspérité, bosse, relief, saillie. -
17 crue
f. (p. p. fém. de croître) 1. растеж, растене, израстване; la crue d'un arbre растеж на дърво; 2. прииждане ( за води). Ќ Ant. baisse, décrue, étiage, retrait. Ќ Hom. cru. -
18 découvrir
v. (bas lat. discooperire) I. v.tr. 1. откривам, намирам, изнамирам; découvrir un trésor откривам съкровище; 2. прен. откривам, разкривам, издавам; découvrir son cњur разкривам сърцето си; découvrir un complot а la police издавам заговор на полицията; 3. разбулвам; découvrir un secret разбулвам някаква тайна; 4. узнавам; découvrir une vérité узнавам някаква истина; 5. съзирам, забелязвам; découvrir qqn. dans la foule забелязвам някого в тълпата; 6. отхлупвам; отварям; découvrir un plat отхлупвам ястие; découvrir la capote d'une voiture отварям горния капак на кола; 7. оголвам; découvrir les racines d'un arbre оголвам корените на дърво; 8. излагам на неприятелски огън; II. v.intr. отдръпвам се (за морска вода при отлив); III. v.pron. 1. подавам се над нещо; 2. откривам се; разкривам се, разбулвам се; 3. свалям си шапката; 4. прояснявам се (за време); 5. виждам се, забелязвам се; 6. излагам се на неприятелски удари; 7. казвам си тайните, откривам си мислите, издавам се. Ќ Ant. couvrir; cacher, dissimuler. -
19 dépouiller
v.tr. (lat. despoliare) 1. дера, одирам; dépouiller un lièvre одирам заек; 2. оголвам; dépouiller un arbre de ses branches оголвам дърво от клоните му; 3. събличам; разсъбличам някого; 4. обирам, ограбвам; 5. преглеждам; dépouiller son courrier преглеждам пощата си; 6. преброявам; dépouiller un scrutin преброявам гласовете (след избори); 7. махам, свалям, премахвам, отнемам; dépouiller l'orgueil отнемам гордостта; se dépouiller събличам се; оголвам се. Ќ dépouiller de toute honte изгубвам всякакъв срам. Ќ Ant. garnir, revêtir, mettre, garder. -
20 détacher1
v.tr. (de attacher, par changement de préfixe) 1. откъсвам; détacher1 les feuilles d'un arbre откъсвам листата на дърво; 2. отвързвам, откачвам, отлепвам; détacher1 un wagon d'un convoi откачам вагон от композиция; 3. избирам, подбирам, извличам; 4. изпращам, делегирам (пратеник); 5. прен. отдалечавам, отделям, откъсвам; 6. произнасям се отсечено; se détacher1 откъсвам се, отчуждавам се, изпъквам. Ќ détacher1 un coup а qqn. разг. нанасям удар някому. Ќ Ant. attacher.
См. также в других словарях:
ARBRE — La distinction entre arbre et herbe remonte à une antiquité éloignée. Théophraste (vers 300 av. J. C.) en avait déjà fait la base de sa classification des végétaux, non sans quelque raison à en croire d’actuels botanistes. On sait que Hutchinson… … Encyclopédie Universelle
arbre — ARBRE. s. m. Plante boiseuse, qui croît en grosseur et en hauteur plus que toutes les autres plantes, et qui pousse différentes branches. Grand arbre. Gros arbre. Arbre haut et droit. Arbre tortu, branchu, touffu. Arbre sec. Arbre mort. Arbre… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
arbre — ARBRE. s. m. La premiere r se prononce aussi bien que la seconde, la plus grande des plantes qui est de substance boiseuse, qui croist en grosseur & en hauteur & pousse ordinairement plusieurs branches. Grand arbre. gros arbre. arbre haut & droit … Dictionnaire de l'Académie française
arbre — Arbre, m. penac. Signifie en general toute plante de grosses racines, gros tronc escorçu, eslevée en fueillu et escorçu branchage, Arbor, dont il est fait par Methatese. Arbre franc, est le contraire de sauvage, comme si l on disoit apprivoisé,… … Thresor de la langue françoyse
arbre — marbre … Dictionnaire des rimes
arbre — obs. form of arbor … Useful english dictionary
Arbre — Pour les articles homonymes, voir Arbre (homonymie). Les arbres actuels sont principalement représentés par des espèces du groupe des p … Wikipédia en Français
arbre — (ar br ) s. m. 1° Grand végétal ligneux, et, dans le langage spécial de la botanique, végétal dont le tronc ligneux s élève à plus de six mètres. • Le troisième tomba d un arbre Que lui même il voulut enter, LA FONT. Fabl. XI, 8. • On peut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ARBRE — s. m. Végétal ligneux dont la tige, plus ou moins élevée, ne se garnit ordinairement de branches et de feuilles qu à une certaine hauteur. Grand arbre. Gros arbre. Arbre haut et droit. Arbre tortu, branchu, touffu. Arbre sec. Arbre mort. Arbre… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Arbre B — Schéma définissant un arbre B. En informatique un arbre B (appelé aussi B arbre par analogie au terme anglais « B tree ») est une structure de données en arbre équilibré. Les arbres B sont principalement mis en œuvre dans les mécanismes … Wikipédia en Français
ARBRE — n. m. Végétal ligneux dont la tige, plus ou moins élevée, ne se garnit ordinairement de branches et de feuilles qu’à une certaine hauteur. Grand arbre. Bel arbre. Arbre haut et droit. Arbre branchu, touffu. Arbre mort. Arbre qui se dépouille.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
