-
1 avant2
adv. (lat. imp. abante, de ab et ante "avant") 1. по-рано, по-напред, преди това; 2. навътре, надълбоко, надалече, късно (в съчет. с si, bien, trop, plus, assez, fort); bien avant2 dans la nuit твърде късно през нощта; 3. loc. adv. avant2 peu скоро, след малко; en avant2 напред; 4. prép. преди; 5. loc. prép. avant2 de преди; avant2 tout преди всичко; 6. loc. conj. avant2 que преди да; 7. en avant2! interj. напред! Ќ Ant. après. -
2 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
après — [ aprɛ ] prép. et adv. • Xe adv.; bas lat. ad pressum, de pressus « serré », qui s est substitué en Gaule à l adv. class. post I ♦ Prép. (v. 1130) 1 ♦ Postérieurement dans le temps. Le printemps vient après l hiver. Après la naissance de Jésus… … Encyclopédie Universelle
après-midi — [ aprɛmidi ] n. m. ou f. inv. • 1514; de après et midi ♦ Partie de la journée comprise entre le déjeuner et le dîner. Passez dans l après midi. ⇒ tantôt. En début, en fin d après midi. Deux heures de l après midi (par oppos. à du matin) :… … Encyclopédie Universelle
après — prép./adv., ensuite, à la suite de, à l issue de ; derrière ; au delà de ; contre ; à la poursuite de, à la recherche de ; sur, posé sur : APRÉ(Z) (Aillon J., Aillon V., Aix.017, Albanais.001, Albertville, Annecy.003, Arvillard.228, Attignat… … Dictionnaire Français-Savoyard
après- — ♦ Élément de formation qui, devant un nom propre ou un substantif faisant référence à une époque, marque la postériorité. L après Mitterrand. L après mur (de Berlin) :l époque suivant la disparition du mur de Berlin, de la division de l Allemagne … Encyclopédie Universelle
après-demain — [ aprɛd(ə)mɛ̃ ] adv. • 1531; v. 1215 en loc.; de après et demain ♦ Le jour qui suivra demain, dans deux jours. Revenez après demain. Nous partirons après demain matin. C est prévu pour après demain. L affaire a été renvoyée à après demain. ⇒aussi … Encyclopédie Universelle
après — prép. Se dit pour « à », « contre » : Monter après un arbre. / Se dit aussi pour « derrière » : Je lui ai crié après, je lui ai couru après (pour : j ai couru après lui) … Dictionnaire du Français argotique et populaire
après — [a′prā΄; ] Fr [ ȧ pre′] prep. [Fr] after: often used in hyphenated compounds [an après ski party] … English World dictionary
APRÈS — Préposition qui marque un rapport de postériorité ou dans le temps ou dans l’espace; ou qui indique que, soit les personnes, soit les choses se suivent ou occupent un rang inférieur à d’autres. Après le déluge. Après la vocation d’Abraham. Après… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
après — äˈprā adverb Etymology: French, from Late Latin ad pressum near, from Latin ad to, at + pressum, accusative neuter of pressus, past participle of premere to press more at at, press : after … Useful english dictionary
après — /ah pray, ap ray/, prep. after; following (used in combination): après tennis clothes. [1955 60; extracted from après ski < F: after ski(ing)] * * * … Universalium
apres — a•près [[t]ˈɑ preɪ, ˈæp reɪ[/t]] prep. after; following (used in combination): après tennis clothes[/ex] • Etymology: 1955–60; extracted from après ski < F … From formal English to slang
