-
1 apaiser
v.tr. (de paix) 1. успокоявам; утолявам, уталожвам; apaiser les passions успокоявам страстите; apaiser sa faim уталожвам глада си; 2. умирявам; усмирявам; s'apaiser успокоявам се, утолявам се, уталожвам се; умирявам се, смирявам се. Ќ Ant. exciter, agacer, énerver; allumer; déchaîner, envenimer, raviver. -
2 angoisser
v.tr. (lat. ecclés. angustiare) причинявам, предизвиквам голямо безпокойство, тревога. Ќ Ant. apaiser, calmer, tranquilliser. -
3 apaisant,
e adj. (de apaiser) успокоителен. Ќ Ant. excitant, provocant. -
4 apaisement
m. (de apaiser) 1. успокоение; утоляване; 2. умиряване, усмиряване. Ќ Ant. excitation, déchaînement, provocation. -
5 bouleverser
v.tr. (de bouler et verser) 1. разбърквам; 2. събарям, разрушавам; 3. прен. разстройвам, развълнувам; visage bouleversé развълнувано лице. Ќ Ant. apaiser, calmer; ranger. -
6 combattre
v. (lat. pop. °combattere, bas lat. combattuere, de cum "avec" et battuere "battre") I. v.tr. 1. сражавам се с, бия се срещу; 2. боря се; combattre les difficultés боря се с трудностите; 3. воювам с; Napoléon combattit l'Europe Наполеон воюва с цяла Европа; 4. опитвам се да спра; combattre l'incendie опитвам се да спра пожар; II. v.intr. et v.tr.ind. (combattre avec, contre) боря се, сражавам се; combattre pour la paix боря се за мир; combattre contre l'ennemi, evac ses alliés сражавам се с неприятеля, редом със съюзниците си; combattre contre la faim боря се с глада. Ќ Ant. apaiser, concilier, pacifier; approuver, soutenir. -
7 courroucer
v.tr. (bas lat. °corruptiare, de corrumpere "aigrir") поет., лит. гневя, разгневявам, разярявам; se courroucer гневя се, разгневявам се, разярявам се. Ќ Ant. apaiser, calmer, pacifier, rassurer. -
8 crisper
v.tr. (lat. crispare "friser, rider") 1. свивам, сгърчвам; 2. прен., разг. дразня, изкарвам от търпение; se crisper свивам се, сгърчвам се. Ќ Ant. détendre; apaiser. -
9 déchaîner
v.tr. (de dé- et chaîne) развилнявам, разярявам, разбушувам, разпалвам; se déchaîner развилнявам се, разпалвам се. Ќ Ant. apaiser, calmer, contenir. -
10 embraser
v.tr. (de en- et braise) 1. запалвам, подклаждам; 2. прен. възпламенявам, вълнувам силно; разпалвам, разгарям страст у някого; 3. осветявам; s'embraser запалвам се; възпламенявам се; разпалвам се. Ќ Ant. éteindre; apaiser, refroidir. -
11 enfiévrer
v.tr. (de en- et fièvre) 1. ост. втрисам, докарвам треска; 2. прен. разпалвам, възбуждам, встрастявам; s'enfiévrer разпалвам се, възбуждам се, встрастявам се. Ќ Ant. apaiser. -
12 éveiller
v.tr. (lat. pop. °exvigilare "veiller sur") 1. будя, събуждам, пробуждам; 2. прен. възбуждам (завист, желание и др.); 3. привличам; éveiller l'attention привличам вниманието; s'éveiller събуждам се, ободрявам се. Ќ Ant. endormir, apaiser. -
13 exacerber
v.tr. (lat. exacerbare "irriter") усилвам, влошавам. Ќ Ant. apaiser, atténuer. -
14 exciter
v.tr. (lat. excitare "mettre en mouvement") 1. възбуждам, раздразвам; 2. ободрявам, насърчавам; 3. прен. дразня, раздразвам; 4. предизвиквам, подстрекавам; exciter l'appétit дразня апетита; s'exciter възбуждам се, раздразвам се. Ќ Ant. apaiser, calmer. -
15 fomenter
v.tr. (lat. méd. fomentare; rac. fovere "chauffer") 1. мед. налагам топъл компрес; затоплям с компрес; 2. прен. подбуждам, подстрекавам, разпалвам. Ќ Ant. apaiser, calmer. -
16 implacable
adj. (lat. implacabilis, de placare "apaiser") 1. неукротим, непримирим, безпощаден; неумолим; 2. фатален, неизбежен, неотменим; vengeance implacable неизбежно отмъщение; haine implacable безпощадна омраза. Ќ Ant. doux; indulgent. -
17 inapaisable
adj. (de in- et apaiser) лит. неукротим, неутешим; неутолим, незадоволим. -
18 inciter
v.tr.(lat. incitare) подбуждам; подстрекавам; inciter qqn. а l'action подбуждам някого към действие. Ќ Ant. détourner, empêcher, apaiser. -
19 irriter
v.tr. (lat. irritare) 1. ядосвам, дразня, сърдя, гневя; 2. ост., лит. възбуждам, дразня, увеличавам; irriter la passion възбуждам страстта; 3. физиол. възпалявам; la fumée irrite les yeux димът дразни, възпалява очите; s'irriter сърдя се, ядосвам се; действам под влияние на възбуда; вълнувам се; разгневявам се (за море и под.). Ќ Ant. calmer, apaiser, attendrir; adoucir, diminuer. -
20 payer
v.tr. (lat. pacare "pacifier, apaiser") 1. плащам, заплащам, изплащам, възнаграждавам; 2. прен. изкупвам; payer sa faute плащам за грешката си; se faire payer услужвам срещу пари; se faire bien payer печеля, изкарвам добри пари; se payer 1. заплаща се, плаща се; възнаграждава се; 2. разг. купувам си, черпя се с; позволявам си лукса; 3. в съчет. se payer de задоволявам се с. Ќ payer d'audace окото ми не мига; payer de mots, de belles paroles залъгвам с приказки, с голи обещания; payer les pots cassés плащам чужди грехове; payer les violons тегля разноските за чужда веселба, удоволствие; payer de sa personne правя усилие, изхабявам се от усилия; ne pas payer de mine не се отличавам с особено привлекателна външност; se payer la tête de qqn. разг. подигравам се с някого, будалкам, баламосвам. Ќ Ant. devoir, encaisser, recevoir; donner, vendre.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
apaiser — [ apeze ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; de paix 1 ♦ Amener (qqn) à des dispositions plus paisibles, plus favorables. ⇒ calmer; amadouer. « des maîtres cruels, que l on apaisait avec des supplications » (Flaubert). Apaiser les esprits.… … Encyclopédie Universelle
apaiser — APAISER. v. act. Adoucir, calmer une personne. Apaiser Dieu. Apaiser le Prince. Cet enfant ne cesse de crier, apaisez le. f♛/b] Il se dit aussi De l émotion, de l agitation, de la violence de certaines choses. Apaiser les flots. Apaiser les… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
apaiser — (a pè zé) v. a. 1° Mettre la paix, faire cesser l émotion, la colère, en parlant des personnes ou des choses personnifiées. Apaiser un père irrité contre son fils. Apaiser le peuple. Apaiser un chien en lui jetant à manger. Apaiser les mânes,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
APAISER — v. a. Adoucir, calmer quelqu un. Apaiser le prince. Apaiser un furieux. Cet enfant ne cesse de crier, apaisez le. Il signifie également, Calmer l émotion, l agitation, la violence de certaines choses. Apaiser les flots. Apaiser les troubles d… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
APAISER — v. tr. Ramener au calme, à un état paisible. Apaiser un furieux. Cet enfant ne cesse de crier, apaisez le. Fig., Apaiser une sédition. Quand le bruit fut apaisé. La mer s’apaise. Sa douleur, sa colère commence à s’apaiser. On dit de même Apaiser… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
apaiser — vt. , calmer, tranquilliser ; réduire au silence : apézî (Albanais.001, Villards Thônes), apaijâr (Ste Foy), apayjér (Montricher), apèzâ (Bozel, Menthon St Be., Thônes, Vieugy) ; atarmnâ (Saxel) ; kalmâ (001) ; plakâ (Arvillard, Chambéry. 025) ;… … Dictionnaire Français-Savoyard
apaiser — (v. 1) Présent : apaise, apaises, apaise, apaisons, apaisez, apaisent ; Futur : apaiserai, apaiseras, apaisera, apaiserons, apaiserez, apaiseront ; Passé : apaisai, apaisas, apaisa, apaisâmes, apaisâtes, apaisèrent ; Imparfait : apaisais,… … French Morphology and Phonetics
s'apaiser — ● s apaiser verbe pronominal être apaisé verbe passif Se calmer, revenir au calme : Le malade s apaise. Un visage apaisé … Encyclopédie Universelle
calmer — [ kalme ] v. tr. <conjug. : 1> • XVe; de 2. calme 1 ♦ Atténuer, diminuer (une sensation, un sentiment) en apaisant. Calmer un mal, une douleur, une démangeaison. ⇒ adoucir, alléger, endormir, soulager; calmant. Calmer la soif. ⇒ assouvir,… … Encyclopédie Universelle
implacable — [ ɛ̃plakabl ] adj. • 1455; lat. implacabilis, de placare « apaiser » 1 ♦ Littér. Dont on ne peut apaiser la fureur, le ressentiment, la violence. ⇒ cruel, impitoyable, inflexible. D implacables ennemis. ⇒ acharné, 2. farouche. Haine implacable. 2 … Encyclopédie Universelle
lénifier — [ lenifje ] v. tr. <conjug. : 7> • XIV e, rare av. XVIIe; bas lat. lenificare 1 ♦ Méd. Adoucir à l aide d un calmant (⇒ lénitif). 2 ♦ Fig. et littér. Calmer, apaiser. Ce cœur que « mille baumes lénifient » (Duhamel). ⊗ CONTR. Échauffer,… … Encyclopédie Universelle
