-
1 amour
m. (lat. amor) 1. любов, обич; amour filial синовна обич; 2. страст; amour des arts страст към изкуствата; 3. f. pl. любовни приключения; 4. сексуален акт; faire l'amour любя се; 5. обичан човек; 6. амурче; peindre des Amours рисувам амурчета. Ќ mon amour, m'amour разг. душичке моя; pour l'amour de Dieu за бога. Ќ Ant. aversion, haine, antipathie. -
2 amour-propre
m. (de amour et propre) (pl. amours-propres) честолюбие; самолюбие; себелюбие. -
3 mamours
m. pl. (de m'amour, ma amour) нар. ласкаене, галене, нежности; faire des mamours галя, глезя. -
4 absolu,
e adj. (lat. absolutus) 1. абсолютен, безграничен, безусловен; quantité absolu,e абсолютна величина; pouvoir absolu, абсолютна власт; majorité absolu,e абсолютно мнозинство; plus-value absolu,e абсолютна принадена стойност; silence absolu, абсолютна тишина; avoir une justesse absolu,e de l'oreille имам абсолютен слух; alcool absolu, чист спирт; 2. идеален, съвършен; l'amour absolu, идеална любов; 3. властен, деспотичен; nature absolu,e властна натура; 4. грам. самостоятелен; proposition absolu,e самостоятелно изречение; emploi absolu, d'un verbe transitif употреба на преходен глагол без допълнение; 5. пълен, абсолютен; le zéro absolu, абсолютна нула; 6. m. абсолютното (онова, което съществува само по себе си и не зависи от нищо). Ќ dans l'absolu, без да се сравнява с нещо, без да се държи сметка за условията. Ќ Ant. limité, partiel; imparfait; libéral; relatif; contingent. -
5 agape
f. (gr. agapê "amour") 1. ист. обща вечеря (у първите християни); 2. ост. приятелска вечеря; 3. pl. гуляй. -
6 ambassadeur
m. (de ambassade) 1. посланик, пълномощен министър; accréditer un ambassadeur акредитирам посланик; 2. разг. пратеник. Ќ ambassadeur d'amour посредник. -
7 amouracher
(s') v.pr. (it. (inn)amoracciarsi, de amoraccio, dér. péj. de amore "amour") влюбвам се до полуда. -
8 amourette
f. (de amour) 1. лек флирт; 2. pl. гръбначен мозък на теле и др., сервиран за гарнитура. -
9 amoureux,
se adj. (de amour) 1. влюбен; 2. влюбчив; devenir amoureux, влюбвам се; 3. m., f. любовник. -
10 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
11 blesser
v.tr. (frq. °blettjan "meurtrir") 1. ранявам, наранявам; blesser а mort наранявам смъртоносно; blesser au genou наранявам в коляното; 2. стискам, притискам, убивам; les chaussures blessent le pied обувките притискат краката; 3. действам неприятно, дразня; blesser la vue дразня зрението; 4. обиждам, оскърбявам, докачам; blesser l'amour-prope de qqn. наранявам самолюбието на някого; 5. прен., ост. нарушавам; blesser les convenances нарушавам благоприличието; 6. вредя, увреждам; ce contrat blesse mes intérêts този договор уврежда интересите ми; se blesser 1. ранявам се, наранявам се, удрям се; 2. обиждам се, докачам се. Ќ savoir où le soulier (le bât) me blesse зная къде ме стиска обувката; сам зная болката си. Ќ Ant. flatter, louer. -
12 chagrin2
m. (p.-к. de chat et grigner) 1. тъга, скръб, неприятност; noyer son chagrin2 dans le vin удавям тъгата си във вино; chagrin2 d'amour мъка от любов; 2. ост. раздразнение, лошо настроение. Ќ Ant. allégresse, contentement, gaîté, joie, plaisir. -
13 charnel,
le adj. (lat. carnalis, de caro, carnis "chair") плътски, чувствен, страстен; plaisirs charnel,s плътски удоволствия; amour charnel, плътска любов; un être charnel, същество от плът и кръв; acte charnel, сексуален акт. Ќ Ant. spirituel, idéal; platonique, pur. -
14 chatouiller
v.tr. (p.-к. de chat ou néerl. katelen) 1. гъделичкам; chatouiller qqn. dans le cou гъделичкам някого по врата; 2. лаская, поласкавам; chatouiller l'amour-propre de qqn. лаская самолюбието на някого; 3. предизвиквам приятно усещане, приятно дразня; le parfum chatouille l'odorat парфюмът гали приятно обонянието; 4. правя еротични милувки; se chatouiller гъделичкам се; отдавам се на еротични милувки. Ќ Ant. calmer; déplaire. -
15 coupable
adj. et n. (lat. culpabilis, rac. culpa, même o. que coulpe) 1. виновен, престъпен; être coupable de qqch. виновен съм за нещо; s'avouer coupable признавам се за виновен; déclarer qqn. non coupable обявявам някого за невинен; action coupable престъпно действие; 2. m., f. виновник. Ќ amour coupable непозволена, незаконна, греховна любов. Ќ Ant. innocent. -
16 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
17 courtois,
e adj. (de l'a. fr. court "cour") учтив, вежлив, любезен; с рицарски обноски; Ќ l'amour courtois, любовта според рицарския кодекс; poésie courtois,e поезия на трубадурите ( през Средновековието). Ќ Ant. discourtois, grossier, impoli. -
18 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
19 éclectique
adj. (gr. eklektikos) 1. филос. еклектичен; 2. m.,f. философ еклектик. Ќ être éclectique en amour не съм постоянен в любовта. -
20 érotique
adj. (lat. eroticus, gr. erôtikos "qui concerne l'amour", de erôs) 1. еротичен, любовен; 2. f. еротика; еротична творба.
См. также в других словарях:
AMOUR — «Dieu aimeras et ton prochain comme toi même.» Toute la civilisation judéo chrétienne est fondée sur ce double commandement énigmatique, dont la théorie freudienne semble fournir la version moderne lorsqu’elle montre l’injonction de jouir comme… … Encyclopédie Universelle
amour — AMOUR. s. m. Sentiment par lequel le coeur se porte vers ce qui lui paroît aimable, et en désire la possession. Amour extrême. Amour ardent. Amour violent. Amour honnête. Amour légitime. Amour naissant. Amour divin. Amour céleste. Amour terrestre … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
amour — Amour. s. m. & f. Sentimens de celuy qui aime. Affection qu on a pour un objet que l on considere comme un bien. Un bel amour. une amour folle. Amour, Se dit dans plusieurs phrases fort usitées, dont voicy les plus communes. Amour divin, celeste … Dictionnaire de l'Académie française
amour — Amour, m. acut. Est l affection passionnée qu on porte à quelque femme, si qu il signifie chose de plus vehemente impression d esprit que ce mot Amitié le plus souvent. Selon ce on dit, Il fait l amour à une telle, Illam cupide amat, Il se prend… … Thresor de la langue françoyse
Amour — is the French word for love, an intense feeling of affection. It may also refer to:* Amour , a stage musical written by Michel Legrand * Amour , a cycle of clarinet pieces by Karlheinz Stockhausen * Amour (Saint), a catholic saint * Amour… … Wikipedia
Amour — ist der Name oder Namensteil folgender Personen: François Claude Amour de Bouillé (1739–1800), französischer General Paul d’Amour (* 1968), US amerikanischer Musiker, Bassist der Alternative/Heavy Metal Band Tool Rod Brind Amour (* 1970),… … Deutsch Wikipedia
Amour — 〈[amu:r] f. 20〉 Liebe, Liebschaft [frz.] * * * Amour [a muːr], Djebel Amour [dʒe bɛl ], Gebirgszug in Algerien, Teil des Saharaatlas. Die Gebirgsketten (überwiegend Kreidekalke mit einzelnen Jurarücken) haben in ihrem höchsten Teil (1 977 m… … Universal-Lexikon
Amour — Dans la France de l Est (10, 51, 71), il s agit d un ancien prénom (latin Amor ou Amator), popularisé par saint Amour, compagnon de saint Maurice, martyrisé avec lui en 286. Mais le patronyme peut aussi venir d Afrique du Nord, où c est une… … Noms de famille
amour — (n.) c.1300, love, from O.Fr. amour, from L. amorem (nom. amor) love, affection, strong friendly feeling (it could be used of sons or brothers, but especially of sexual love), from amare to love (see AMY (Cf. Amy)). The accent shifted 15c. 17c.… … Etymology dictionary
amour — amour, liaison, intrigue, affair denote an instance of illicit sexual relationship. Amour is particularly applied to the illicit attachment of prominent persons; it stresses passion as the motivating force and often connotes transience. Liaison… … New Dictionary of Synonyms
amour — amour; par·amour; … English syllables
