-
1 amitié
f. (lat. pop. °amicitatem) 1. приятелство, дружба; se lier d'amitié avec qqn. сприятелявам се с някого; amitié particulière страстна връзка между момичета и момчета; 2. удоволствие; любезност; внимание; поздрави; j'espère que vous nous ferez l'amitié de venir надявам се, че ще имате любезността да дойдете; faites-lui toutes mes amitiés изпратете му много поздрави от мен. Ќ avoir de l'amitié pour qqn. обичам някого. Ќ Ant. inimitié, haine, aversion. -
2 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
3 concevoir
v.tr. (lat. concipere "recevoir") 1. зачевам, забременявам; 2. прен. схващам, разбирам; je conçois la complexité de ce projet разбирам сложността на този проект; 3. замислям, кроя; concevoir un projet замислям проект; bien conçu добре замислен; 4. чувствам, изпитвам; concevoir de l'amitié pour qqn. изпитвам приятелски чувства към някого. -
4 date
f. (lat. méd. data) 1. дата, число (от месеца); 2. време, срок; de longue date отдавнашен, старинен; de fraîche date скорошен; en datede, а date в определен срок. Ќ une amitié de vieille date старо приятелство; une connaissance de fraîche date скорошно запознанство; faire date бележа важен (исторически) момент; être le premier en date имам предимство преди някого (заради по-голяма възраст, по-дълъг период и др.). -
5 étroit,
e adj. (lat. strictus) 1. тесен; ruban étroit, тясна панделка, лента; 2. прен. интимен, близък, тесен; étroit,e amitié близко, интимно приятелство; 3. буквален, пряк, тесен; le sens étroit, пряк, буквален смисъл; 4. ограничен; esprit étroit, ограничен ум; 5. стегнат, стиснат; faire un nњud étroit, правя стегнат възел; 6. суров, строг; un étroit, devoir строг дълг. Ќ vivre а l'étroit, живея натясно ( бедно). Ќ Ant. ample, large, ouvert. -
6 gage
m. (frq. °waddi) 1. залог, обезпечение, гаранция; mettre en gage залагам; prêter sur gage заемам срещу залог; gage de fidélité залог за вярност; 2. знак, свидетелство, доказателство; en gage d'amitié в знак на приятелство; 3. pl. заплата, възнаграждение (на прислужник); 4. ост. нещо, което се залага в игра; наказание на играч, наложено от другите играчи. Ќ а gages наемен; être aux gages de qqn. на служба (на заплата) съм у някого; предан съм на някого; tueur а gages наемен убиец. -
7 inaltérable
adj. (de in- et altérable) 1. неизменяем, неповредим; 2. ненарушим, ненакърним; amitié inaltérable ненарушима дружба. Ќ ciel inaltérable небе, което е винаги безоблачно. Ќ Ant. altérable, changeant, fragile. -
8 inimitié
f. (a. fr. enemistié, lat. inimicitia) неприязън, вражда, враждебност. avoir de l'inimitié pour (contre) qqn. изпитвам неприязън към някого. Ќ Ant. amitié, affection. -
9 intéressé,
e adj. (de intéresser) 1. заинтересован, съучастен; 2. користен; homme intéressé, користен човек; 3. m., f. заинтересовано лице; участник; 4. пресметлив, който търси изгода; amitié intéressé,e приятелство с цел изгода. Ќ Ant. désintéressé, généreux; gratuit. -
10 lier
v.tr. 1. връзвам; lier des gerbes връзвам снопи; 2. съединявам; 3. готв. сгъстявам, правя по-гъст; lier la sauce правя соса по-гъст; 4. прен. свързвам; lier les notes муз. свързвам нотите (свиря легато); se lier 1. свързвам се; se lier avec qqn. свързвам се с някого; 2. обвързвам се; se lier par un serment обвързвам се с клетва. Ќ avoir les mains liées ръцете ми са вързани (не мога да действам); avoir la langue liée вързан ми е езикът (не умея или не ми се разрешава да говоря); se lier d'amitié сприятелявам се; avoir partie licé avec qqn. напълно съм съгласен с някого (за общи действия); être fou а lier луд съм за връзване. Ќ Ant. délier, couper, délivrer, rompre, séparer. -
11 malveillance
f. (de malveillant) недоброжелателство, зложелателство. Ќ Ant. bienveillance, amitié. -
12 nouer
v. (lat. nodare) I. v.tr. 1. връзвам на възел; свързвам; стягам; завързвам; 2. прен. правя, установявам, завързвам; nouer une amitié завързвам приятелство; nouer une correspondance завързвам кореспонденция; II. v.intr. бот. връзвам, завързвам; se nouer връзвам се, свързвам се, завързвам се. Ќ Ant. dénouer. -
13 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
14 relation
f. (lat. relatio, "récit, narration") 1. отношение, зависимост (между две величини, две явления); établir une relation entre deux evénements установявам зависимост между две събития; 2. отношение, взаимоотношение, връзка; relations d'amitié приятелски връзки; rester en relation avec qqn. оставам във връзка с някого; relations diplomatiques дипломатически отношения; 3. човек, с когото съм във връзка; avoir des relations имам влиятелни познати; 4. разказ, разказване, излагане; relation d'un témoin излагане на свидетелски показания; 5. муз. отношения между звукове; 6. връзка между две географски точки; 7. pl. сексуални връзки. Ќ relations métriques мат. отношения между измеренията на частите на геометрична фигура; fonctions de relation физиол. функциите, които свързват организъм с външната среда (двигателност, сетивност); ouvrage de relation ост. пътепис; terme de relation чужда дума, донесена от пътешественик; relations publiques връзки с обществеността. -
15 ressentiment
m. (de ressentir) 1. неприятен спомен, горчивина, злопаметност, яд, злоба; 2. ост. спомен на признателност. Ќ Ant. amitié, amour, oubli, pardon. -
16 resserrement
m. (de resserrer) 1. стесняване, свиване; resserrement des pores de la peau стесняване на порите на кожата; 2. прен. затягане, сплотяване; resserrement de l'amitié сплотяване на приятелството. Ќ Ant. élargissement, évasement; dilatation, relâchement. -
17 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
18 solide
adj. (lat. solidus "massif") 1. твърд; здрав, як, траен; nourriture solide твърда храна (противоположна на liquide); passage de l'état solide а l'état fluide преминаване от твърдо в течно състояние; une construction solide здрава постройка; 2. здрав, силен, снажен; un gaillard solide здравеняк; un coup solide de poing силен удар с юмрук; 3. голям, значителен; de solides revenus големи доходи; 4. солиден, устойчив; 5. прен. сигурен, надежден; непоклатим; здрав; траен; amitié solide трайно приятелство; 6. m. физ. твърдо тяло; нещо здраво, солидно. Ќ Ant. inconsistant, liquide; fluide; gazeux; fragile; chimérique, creux; incertain, instable; précaire; faible.
См. также в других словарях:
amitié — [ amitje ] n. f. • amistié 1080; lat. pop. °amicitatem, accus. de °amicitas, class. amicitia 1 ♦ Sentiment réciproque d affection ou de sympathie qui ne se fonde ni sur les liens du sang ni sur l attrait sexuel; relations qui en résultent. ⇒… … Encyclopédie Universelle
Amitie — Amitié Pour les articles homonymes, voir Ami (homonymie) … Wikipédia en Français
amitié — AMITIÉ. s. f. Affection que l on a pour quelqu un, et qui d ordinaire est mutuelle. Ils vivent dans une grande amitié. Ancienne amitié. Etroite amitié. Ferme, constante amitié. Grande amitié. Bonne amitié. Amitié réciproque. Amitié sainte, sacrée … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
amitié — Amitié. s.f. Affection mutuelle, reciproque entre deux personnes à peu prés d égale condition. Ils sont dans une grande amitié. Il se dit aussi quelquefois, quoyque l affection ne soit pas reciproque. Il n a jamais eu d amitié pour moy qui en ay… … Dictionnaire de l'Académie française
amitié — Amitié, Amicitia, Coniunctio, Consuetudo, Necessitudo, Amitié est la bien venuë par tout, Amicitia nullo loco excluditur. Amitié variable, Desultoria amicitia. Hoc est, identidem euarians, non constans, B. Amitié qui ne varie point, Firma… … Thresor de la langue françoyse
Amitié — (fr.), Freundschaft … Pierer's Universal-Lexikon
Amitié — Pour les articles homonymes, voir Ami (homonymie). Au bord du ruisseau, peinture de … Wikipédia en Français
AMITIÉ — s. f. Affection que l on a pour quelqu un, et qui d ordinaire est mutuelle. Ancienne amitié. Étroite amitié. Ferme, constante amitié. Grande amitié. Bonne amitié. Amitié réciproque. Amitié sainte, sacrée, inviolable, véritable, tendre, sincère,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
amitié — (a mi tié ; de trois syllabes) s. f. 1° Sentiment qui affectionne, attache une personne à une autre. Les liens d une étroite amitié. Mon amitié pour vous. Rompre l amitié. Retirer à quelqu un son amitié. Bien placer son amitié. Une haute amitié … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
AMITIÉ — n. f. Lien d’affection qui unit une personne à une autre. étroite amitié. Ferme, constante amitié. Amitié réciproque. Amitié sainte, sacrée, tendre, sincère, cordiale. Amitié apparente. Amitié trompeuse, intéressée. Les liens de l’amitié. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
AMITIÉ — On a parlé depuis longtemps du temple de l Amitié, et l on sait qu il a été peu fréquenté. En vieux langage on voit sur la façade Les noms sacrés d Oreste et de Pylade, Le médaillon du bon Pirithoüs, Du sage Achate et du… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
