-
41 hi
m, f дете, син (употр. се само в сложната дума hidalgo, т. е. hijo de algo, и в изразите hi de puta, hi de perro копеле, кучи син). -
42 higo
m 1) смокиня; 2) израстък около ануса; 3) прен. нищожно нещо, дреболия; 4) прен., разг. грозно, сбръчкано нещо; higo chumbo кактусов плод; de higos a brevas adv разг. от време на време; estar algo hecho un higo разг. нещо е много повредено, развалено; en tiempo de higos no hay amigos proverb пази Боже сляпо да прогледа; no dàrsele a uno un higo; no dar un higo por una cosa прен. пет пари не давам за нещо. -
43 hilo
m 1) конец, нишка; 2) ленено влакно; 3) ленена тъкан или дреха; 4) прен. тънка струя; 5) жица, метална нишка; 6) копринена нишка, пашкул или паяжина; 7) прен. продължение, нишка (на мисъл, разказ и др.); colgar (pender) de un hilo прен., разг. в опасност съм, вися на косъм; hilo de la muerte прен. край на живота, смърт; hilo de la vida прен. нишката на живота; hilo de medianoche (mediodía) точно в полунощ (по пладне); hilo de voz тъничък, пресекващ глас; a hilo а) без прекъсване; б) по посока, успоредно; al hilo del viento по посока на вятъра; coger uno el hilo de algo прен., разг. хващам нишката, разбирам за какво става въпрос; cortar el hilo прен. прекъсвам разговора; cortar el hilo de la vida убивам; cortar el hilo del discurso сменям темата; говоря несвързано; de hilo направо, без бавене; estar cosida una cosa con hilo blanco прен., разг. съшито е с бели конци; hilo a hilo непрекъснато, малко по малко; irse al (tras el) hilo de la gente водя се по другите, правя нещо само защото и други го правят; màs tonto que un hilo de uvas кръгъл глупак; perder el hilo прен. забравям, губя си мисълта; por el hilo se saca el ovillo каквото началото, такъв и краят; денят се познава от сутринта; seguir el hilo продължавам (да говоря, да правя); tomar el hilo прен. подновявам разговор, реч; vivir al hilo del mundo прен., разг. оставям се на течението. -
44 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
45 humo
m 1) пушек, дим; 2) изпарение; 3) ситни сажди; 4) pl дом, домашно огнище; 5) прен. високомерие, суетност; a humo de pajas adv разг. необмислено, без основание, мотив; echar humo прен., разг. мятам огън и жупел; subírsele a alguien los humos a la cabeza разг. възгордявам се, пораства ми работата; bajarle a uno los humos прен., разг. натривам носа някому, смачквам високомерието му; hacer humo а) прен., разг. готвя; б) прен., разг. вдигам комин, установявам се някъде; в) прен., разг. пуша (за камина, комин); hacerse algo (alguien) humo прен. изпарявам се, изчезвам; pesar el humo прен., разг. прекалено издребнявам; subírsele a uno el humo a las narices прен., разг. гневя се, сърдя се; vender humos прен., разг. хваля се с покровителство; tener muchos humos прен. хвърлям прах в очите, опитвам се да мина за влиятелен човек; irse todo en humos прен. изчезвам като дим. -
46 igual
1. adj 1) равен, еднакъв, равностоен; 2) отговарящ, съответен; 3) равен, гладък; 4) подобен; 5) постоянен, неизменен; 6) на същата цена; 7) от една и съща класа, качество; encontrar su igual намирам си майстора; sin igual безподобен, несравним; tratar (hablar) de igual a igual отнасям се (разговарям) като равен с равен; dar igual algo a uno все ми е едно; 2. m мат. знак за равенство, равно на; dos y dos igual cuatro две плюс две равно на четири; 3. adv също така, по същия начин; толкова. -
47 jamón
m 1) свински бут; 2) шунка; 3) вулг. бут, дебело бедро; jamón en dulce бут, приготвен с бяло вино; estar algo (alguien) jamón прен., разг. измежду най-доброто, много добре. -
48 jueves
m четвъртък; semana de dos jueves на куково лято; no ser algo del otro jueves прен., разг. нищо особено. -
49 jugo
m 1) сок; 2) физиол. сок, секрет; 3) прен. същественото, полезното от всяко нещо; jugo gàstrico стомашен сок; sacar el jugo a algo o a alguien прен. изцеждам някого, нещо; извличам максимална полза. -
50 larga
f 1) щека (за билярд); 2) бавене, задържане; dar largas a algo протакам, отлагам нещо; 3) допълнително парче за удължаване на обувка. -
51 leche
f 1) мляко; 2) млечен сок (на растения); 3) прост. сперма; 4) с предл. de и име на животно, означава: а) сукалче; б) млекодайно животно; 5) прен., разг. късмет; 6) прен. първоначалното домашно възпитание; първите неща, на които е научено детето; 7) вулг. удар, юмрук, инцидент; 8) pl вулг. глупости, галиматии; leche condensada кондензирано мляко; leche de los viejos прен., разг. вино; leche de pàjaro от птиче мляко; leche pasterisada пастьоризирано мляко; estar uno con la leche en los labios прен., разг. още имам мляко около устата (жълто около човката); още нямам опит; новак съм в нещо; estar en leche прен. а) още зрея, наливам се (за плодове, растения); б) спокойно и тихо море; mala leche прен., вулг. злонамереност, лош характер; a toda leche прост. много бързо, с пълна скорост; mamar uno una cosa en la leche прен., разг. засукал съм още с млякото, научил съм много рано; pedir leche a las Cabrillas прен. искам невъзможното; ser algo una leche прост. досадно, вредно нещо; глупост, измишльотина; ser la leche разг. това е върхът! това е прекалено! -
52 llevar
1. tr 1) нося, пренасям, превозвам; llevar a cuestas нося, мъкна на рамо; 2) облечен съм, нося (дрехи); llevar bigote (pelo suelto) нося мустаци (пусната коса); 3) получавам пари, права върху нещо; 4) (a) водя (за път); 5) търпя, понасям, издържам; 6) раждам, нося плод (за земя, растение и др.); 7) превъзхождам, превишавам; llevar lo mejor вземам връх; llevar lo peor а) победен съм; б) губя, изгубвам; llevar las de perder в неизгодна позиция съм; 8) по-възрастен съм, по-стар съм; le lleva diez años по-стар е от него с десет години; 9) имам, снабден съм, нося в себе си (пари, предмети); 10) откъсвам, отнасям, събарям; 11) вземам, водя със себе си някого; 12) (a + inf) подбуждам, заставям; карам да; 13) вземам имот (земя) под аренда; 14) представям, запознавам; 15) управлявам, администрирам; 16) с понятия за време: прекарвам, продължавам да съм в същото състояние, място, действие; llevaba seis años de carrera от шест години е в кариерата; 17) със същ. ritmo, compàs и др. поддържам; llevar buen paso поддържам добър (бърз) ход; 18) на мода съм, нося се; Este año se lleva el azul Тази година е на мода (се носи) синият цвят; llevar a cabo осъществявам, довеждам до край; llevar adelante продължавам; llevar prisa бързам; llevar dentro de sí съдържам, заключавам в себе си; llevar a efecto привеждам в изпълнение; llevar las cuentas водя счетоводство; llevar la cuenta водя сметка; 2. prnl 1) отнемам нещо някому, вземам го за себе си; 2) отнасяме се един към друг по определен начин; 3) отдавам се (на гняв, отчаяние); llevar uno consigo a alguien прен. взимам със себе си, придружен съм от; llevar encima algo нося със себе си пари или скъпоценности; llevarla hecha разг. подготвил съм почвата за нещо; llevarlas bien (mal) con alguien разг. разбирам се добре (лошо) с някого; llevar uno por delante una cosa прен. никога не забравям за нещо, винаги го имам предвид; llevarse por delante прен., разг. разрушавам, убивам, премахвам всяка пречка по пътя си (и прен.); llevar y traer прен., разг. занимавам се с клюки. -
53 losa
f 1) каменна плоча; 2) капан за лов на птици, мишки; 3) прен. гроб; echar (poner) una losa encima de algo прен. подсигурявам се, че ще се пази доверената тайна. -
54 luz
f 1) светлина; media luz полусветлина, здрач, дрезгавина; 2) прен. ден, дневна светлина; a las primeras luces на разсъмване, призори; entre dos luces а) по здрач; б) на разсъмване; в) разг. полупиян; 3) прен. светлина, просвета; 4) източник на светлина; 5) арх. отвор в стена (на прозорец); 6) pl знания, култура; просвещение; El Siglo de las Luces векът на Просвещението; 7) радиомагнитно излъчване; 8) прен. интелигентност; 9) прен. модел, ръководна светлина; 10) прен., разг. пари; 11) мор. фар; 12) жив. точка, от която се осветява картината; 13) М. нощна фиеста; luz artificial (eléctrica) електрическо, изкуствено осветление; luz de la razón прен. разумност; luz mala Арж., Ур. блуждаещ огън върху гробовете; a la luz de algo в светлината на; имайки предвид (новина, факт и др.); a toda(s) luz(s) прен. а) навсякъде; по всякакъв начин; б) очевидно, несъмнено; dar luz verde прен. давам зелена светлина, разрешавам; echar luz а) светя; б) прен. хвърлям светлина върху нещо (проблем, факт); rayar la luz de la razón прен. проблясва разум; започвам да разбирам; persona de pocas luces прен. ограничен човек; sacar a (la) luz прен. изваждам на бял свят; ver la luz виждам бял свят; раждам се; a buena luz прен. разумно, внимателно; de pocas luces а) ограничен човек; б) слабограмотен човек; luz de Bengala бенгалски огън; dar a luz раждам; dar a la luz пускам на светлина; salir a la luz а) излизам от печат (книга); б) прен. излизам наяве; a dos luces двусмислено; traje de luces параден костюм на тореадор. -
55 madre
f 1) майка; madre política свекърва; тъща; madre de leche кърмачка; 2) самка (за животни); 3) корито на река; 4) главен напоителен канал; 5) прен. причина; произход; 6) оцетна утайка; 7) утайка от кафе; 8) техн. греда, която поддържа тавана; 9) анат. матка; 10) титла на калугерка; 11) разг. възрастна жена (на село); 12) прен. майка, кърмилница; 13) Кол. мъртва тъкан, коричка от рана; ciento y la madre разг. навалица, множество хора; esa es la madre del cordero това е истинската причина за нещата; Ўla madre que te (lo, os, los) parió!; mentar la madre a uno прен., разг. псувам на майка; puta madre; de puta madre жарг. страхотно, върхът!; sacar de madre a uno прен., разг. разтревожвам силно някого, карам го да изгуби търпение; salir(se) de madre излизам от коритото си, наводнявам (за река); salir(se) de madre en algo прен. правя нещо необичайно, разчупвам рамките. -
56 masa1
f 1) физ. маса; 2): la masa1 маса, множество; masa1s маси; de masa1s масов; en masa1 масово, общо; 3) прен. цялост, съвкупност; organización de masa1s масова организация; 4) куп, количество; 5) порция, част от материя; 6) тесто, каша; 7) Амер. паста, сладкиш; tener buena masa1; ser de buena masa1 прен. от добро тесто съм; послушен, податлив съм; masa1 activa действаща маса; masa1 atómica атомно тегло; masa1 crítica ядр. критична маса; masa1 efectiva ефективна маса; masa1 gravitatoria физ. гравитационна маса; masa1 molecular молекулно тегло; masa1 inerte инертна маса; masa1 isotópica изотопна маса; masa1 nuclear ядрена маса; masa1 en reposo маса в покой; masa1 específica физ. специфично тегло; pegàrsele a uno algo de la masa1 прен., разг. облагодетелствам се лично от средствата, с които работя; en la masa1 de la sangre прен. в природата, в кръвта ми е (с гл. estar, tener, llevar). -
57 memoria
f 1) памет, способност да помня; de memoria наизуст; borrarse de la memoria заличава ми се от паметта; memoria a corto plazo информ. краткотрайна памет; memoria auxiliar информ. допълнителна памет; memoria buffer информ. буферна памет; memoria central информ. централна памет; memoria estàtica информ. статична памет; memoria intermedia информ. буферна памет; memoria RAM информ. оперативна памет; memoria ROM информ. постоянна памет; 2) спомен, памет; 3) списък, опис; 4) доклад, докладна записка; 5) pl мемоари, записки; 6) pl разг. привет, поклон; dar memorias предавам привети; acudir (venir) algo a la memoria прен. припомням си, спомням си; flaco de memoria (memoria de gallo, memoria de grillo) със слаба памет, забраван; hablar de memoria прен., разг. говоря наизуст; hacer memoria напомням, спомням си; huir (irse, pasàrsele) a uno una cosa de la memoria прен. забавям нещо; profanar la memoria de una persona прен. опетнявам честта на покойник; raer de la memoria прен. забравям какво искам да кажа; refrescar la memoria прен. освежавам паметта си; припомням си нещо; venir a la memoria una cosa прен. неочаквано изниква в паметта ми. -
58 menguar
1. intr 1) намалявам се, спадам; западам; 2) отивам към разсип (за луна); 2. tr намалявам, омаловажавам; menguar la importancia de algo подценявам значението на нещо. -
59 metido,
a 1. adj 1) изобилстващ, обилен; 2) Ц. Амер., Ю. Амер. който обича да се бърка в чужди работи; metido, en sí уединен, замислен; estar metido, en algo заинтересуван съм, замесен съм в нещо; 2. m 1) ритник, тласък; 2) амонячно избелващо вещество; 3) подгъв на дреха; 4) пелена; 5) прен., разг. упрек, сурово мъмрене, скастряне; 6) прен., разг. начален импулс, аванс (в работа); 7) прен. неимоверно усилие в нещо; 8) полигр. допълнителен лист към книга след коректурите. -
60 mierda
1. f 1) разг. изпражнение, лайно; 2) прен. мръсотия; 3) жарг. хашиш; 4) прен., разг. лошокачествено, оскъдно нещо, без никаква стойност; 2. m прен., разг. презрян човек, лайно, боклук; Ўa la mierda! по дяволите!; enviar (ir, mandar) a uno a la mierda прен., разг. пращам някого по дяволите; irse algo a la mierda прен., разг. не ставам, развалям се; Ўuna mierda! Ўy una mierda! боклук!; de mierda вулг. скапан, гаден.
См. также в других словарях:
algo — (carece de plural) pronombre indefinido 1. Indica indeterminación al sustituir al nombre de una cosa cualquiera. Observaciones: Se usa, normalmente, en enunciados afirmativos. En enunciados negativos sólo corrige o rechaza lo dicho anteriormente… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
algo — (Del lat. alĭquod). 1. pron. indef. n. Designa lo que no se quiere o no se puede nombrar. Leeré algo mientras vuelves. [m6]Aquí hay algo que no comprendo. 2. Denota cantidad indeterminada, grande o pequeña, especialmente lo segundo, considerada a … Diccionario de la lengua española
ALGO — is an algebraic programming language developed between 1959 and 1961 for the Bendix G 15 computer.ALGO was one of several programming languages inspired by the Preliminary Report on the International Algorithmic Language written in Zürich in 1958 … Wikipedia
Algo de ti — «Algo De Ti» Sencillo de Paulina Rubio del álbum Gran City Pop Formato Descarga digital CD Single Maxi single Grabación 2008 … Wikipedia Español
Algo — Saltar a navegación, búsqueda Forma abstracta de nombrar cualquier cosa. Palabra del idioma español que no significa nada, señala o apunta hacia un nominable con total indefinición. Es la máxima expresión de vaguedad. Viene a ser sinónimo de cosa … Wikipedia Español
algo — 1 Element prim de compunere savantă cu semnificaţia (referitor la) durere , dureros . [< fr. algo , cf. gr. algos]. Trimis de LauraGellner, 27.10.2004. Sursa: DN ALGO 2 Element prim de compunere savantă cu sensul de algă . [< lat. alga].… … Dicționar Român
algo — pron. indef. 1. Alguma coisa. • adv. 2. Um pouco, algum tanto … Dicionário da Língua Portuguesa
algo- — [al′gō, al′gə] combining form [< Gr algos, pain] pain [algometer]: also algio [al′jē ō] … English World dictionary
algo — (Del lat. aliquod.) ► pronombre indefinido 1 Indica acción, objeto o idea indeterminada: ■ me ha ocurrido algo terrible; necesito algo de color verde; piensa en algo distinto. ¿hacemos algo? IRREG. sólo en sing. 2 Expresa cantidad reducida, pero… … Enciclopedia Universal
algo — {{＃}}{{LM A01683}}{{〓}} {{［}}algo{{］}} ‹al·go› {{《}}▍ pron.indef.{{》}} {{＜}}1{{＞}} Designa una cosa, sin decir exactamente qué es: • Tenemos que hacer algo, aunque no sé qué. ¿Por qué no comes algo?{{○}} {{＜}}2{{＞}} Cantidad indeterminada: • ¿Me… … Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos
algo — 1 pron Lo que sea, lo que haya, una o cualquier cosa: Dale algo que le ayude , Me sucedió algo bueno 2 Algo de Parte o un poco de cierta cosa: algo de pan, algo de esfuerzo, algo de tiempo 3 adv Un poco: Está algo mejor , Me siento algo cansado 4 … Español en México
