Перевод: со всех языков на болгарский

с болгарского на все языки

(affront

  • 1 affront

    {əfrʌпt}
    I. n обида, (публично) оскърбление, афронт
    to offer an AFFRONT to someone оскърбявам някого (публично)
    to suffer an AFFRONT бивам оскърбен (публично)
    II. 1. обиждам, оскърбявам (преднамерено), нанасям (публично) оскърбление на, афронтирам
    2. изправям се срещу, посрещам (опасност и пр.)
    to AFFRONT death срещам смело смъртта, презирам смъртта
    * * *
    {ъfr^пt} n обида, (публично) оскърбление, афронт; (2) v 1. обиждам, оскърбявам (преднамерено), нанасям (публ
    * * *
    оскърбление; обидa; посрещам; афронт; изправям се срещу;
    * * *
    1. i. n обида, (публично) оскърбление, афронт 2. ii. обиждам, оскърбявам (преднамерено), нанасям (публично) оскърбление на, афронтирам 3. to affront death срещам смело смъртта, презирам смъртта 4. to offer an affront to someone оскърбявам някого (публично) 5. to suffer an affront бивам оскърбен (публично) 6. изправям се срещу, посрещам (опасност и пр.)
    * * *
    affront[ə´frʌnt] I. n обида, оскърбление ( публично); to put an \affront (up)on нанасям обида на; to pocket an \affront преглъщам обида; II. v 1. обиждам, оскърбявам; 2. изправям се срещу, посрещам; to \affront danger излизам срещу опасност; to \affront death прен. презирам смъртта.

    English-Bulgarian dictionary > affront

  • 2 Affront

    Affrónt [ aˈfrõ: ] m, -s обида, оскърбление; sein Benehmen war ein Affront gegen die Gastgeber поведението му бе обида за домакините.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > Affront

  • 3 affront

    m. (de affronter "couvrir de honte", en a. fr.) обида, публично оскърбление, опозоряване; faire un affront а qqn. обиждам публично някого. Ќ Ant. louange.

    Dictionnaire français-bulgare > affront

  • 4 infliger

    v.tr. (lat. infligere) 1. налагам (наказание, санкция) infliger un châtiment а qqn. налагам наказание на някого; infliger une amende налагам глоба; 2. нанасям; infliger un affront нанасям обида. Ќ Ant. épargner, subir.

    Dictionnaire français-bulgare > infliger

  • 5 recevoir

    v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer.

    Dictionnaire français-bulgare > recevoir

  • 6 supporter1

    v.tr. (lat. chrét. supportare, en lat. class. "porter") 1. поддържам, подкрепвам, подпирам; 2. понасям, търпя; supporter1 une responsabilité понасям отговорност; supporter1 un affront понасям обида; supporter1 qqn. понасям, търпя някого (в отрицателен смисъл); 3. спорт., англ. поддържам отбор, състезател; se supporter1 понасяме се.

    Dictionnaire français-bulgare > supporter1

  • 7 venger

    v.tr. (lat. vindicare "réclamer en justice") 1. отмъщавам за; venger un affront dans le sang отмъщавам за обида с кръв; 2. наказвам за; se venger отмъщавам си; il se vengea du père sur le fils той отмъсти на бащата, наказвайки сина; se venger d'une insulte отмъщавам си за обида.

    Dictionnaire français-bulgare > venger

См. также в других словарях:

  • affront — [ afrɔ̃ ] n. m. • v. 1560; de affronter « couvrir de honte » en a. fr. ♦ Offense faite publiquement avec la volonté de marquer son mépris et de déshonorer ou humilier. ⇒ avanie, humiliation, offense, outrage. « Achève, et prends ma vie après un… …   Encyclopédie Universelle

  • affront — AFFRONT. s. m. Injure, outrage, soit de parole, soit de fait. Cruel affront. Sanglant affront. Sensible affront. Affront signalé. On lui a fait un affront. Il a reçu un grand affront. Endurer un affront. Venger un affront. f♛/b] On dit, Essuyer… …   Dictionnaire de l'Académie Française 1798

  • affront — Affront. s. m. Injure, outrage, soit de parole, soit de fait. Cruel affront. sanglant affront. sensible affront. affront signalé. on luy a fait un affront. il a receu un grand affront. endurer un affront. venger un affront. On dit, Boire un… …   Dictionnaire de l'Académie française

  • Affront — Af*front , n. [Cf. F. affront, fr. affronter.] 1. An encounter either friendly or hostile. [Obs.] [1913 Webster] I walked about, admired of all, and dreaded On hostile ground, none daring my affront. Milton. [1913 Webster] 2. Contemptuous or rude …   The Collaborative International Dictionary of English

  • affront — vb *offend, outrage, insult Analogous words: slight, ignore, *neglect: nettle, peeve, provoke, *irritate Antonyms: gratify (by an attention) Contrasted words: humor, indulge, pamper: flatter, compliment (see corresponding nouns at COMPLIMENT) …   New Dictionary of Synonyms

  • Affront — Af*front , v. t. [imp. & p. p. {Affronted}; p. pr. & vb. n. {Affronting}.] [OF. afronter, F. affronter, to confront, LL. affrontare to strike against, fr. L. ad + frons forehead, front. See {Front}.] 1. To front; to face in position; to meet or… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Affront — Sm Beleidigung erw. fremd. Erkennbar fremd (15. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. affront, zu frz. affronter die Stirn bieten aus frz. front Stirn und dem l. ad hinzu entsprechenden Präfix.    Ebenso nndl. affront, ne. affront, nfrz. affront.… …   Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache

  • Affront'e — Af*fron*t[ e] , a. [F. affront[ e], p. p.] (Her.) Face to face, or front to front; facing. [1913 Webster] …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Affront — »Beleidigung«: Das Fremdwort wurde im 15. Jh. aus gleichbed. frz. affront entlehnt, das seinerseits ein postverbales Substantiv von frz. affronter »auf die Stirn schlagen; vor den Kopf stoßen, beschimpfen, beleidigen« ist. Dies gehört zu frz.… …   Das Herkunftswörterbuch

  • affront — [n] an insult abuse, backhanded compliment*, brickbat*, dirty deed*, indignity, injury, left handed compliment*, offense, outrage, provocation, put down*, slap*, slap in the face*, slight, slur, vexation, wrong; concepts 7,19,44,54 Ant.… …   New thesaurus

  • Affront — (fr, spr. rong), Schimpf, Beschimpfung, Trotz; daher Affrontiren, beleidigen, beschimpfen, Trotz bieten; Affronterie, 1) Dreistigkeit, Unverschämtheit; 2) öffentliche Beschimpfung; 3) frecher Betrug …   Pierer's Universal-Lexikon

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»