-
1 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
2 affairé,
e adj. (de affaire) зает, претрупан с работа; il a l'air très affairé, има вид на много зает. Ќ Ant. oisif. -
3 aboutissant
m. (p.prés. de aboutir) 1. в израза les tenants et les aboutissants d'une affaire подробностите на някоя работа; 2. лит. достигане, окончателен резултат; c'est l'aboutissant d'un travail séculaire това е резултатът от вековен труд. -
4 affairement
m. (de affaire) суетене; заетост, претрупаност. Ќ Ant. oisiveté. -
5 affairer
(s') v.pron. (de affairé) работя активно, усърдно; суетя се. -
6 affaireux,
se adj. (de affairé) ост. претрупан с работа, зает; поглъщащ, отнемащ много време ( за работа). -
7 affairisme
m. (de affaire) гешефтарство, занимание със сделки, които са спекулативни. -
8 affairiste
m., f. (de affaire) аферист, гешефтар, спекулант. -
9 afférent1,
e adj. (lat. affert "cela apporte, contribue", de afferre) 1. ост. който се отнася до; renseignements afférent1,s а une affaire сведения, които се отнасят до някаква работа; 2. юр. който се пада на (за дял); la part afférent1,e а cet héritier делът, падащ се на този наследник. -
10 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
11 appointer
v.tr. (de a- et point "mettre au point, régler une affaire") 1. определям, давам заплата; appointer un employé плащам на служител; 2. подострям, изострям; s'appointer изострям се. -
12 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
13 border
v.tr. (de bord) 1. ограждам, обграждам, заграждам; 2. ръбя, поръбвам, обшивам; mouchoir bordé de dentelle кърпичка, обшита с дантела; 3. подвивам; border le lit подвивам чаршафа (или одеялото) под дюшека на леглото; 4. мор. обковавам кораб (с дъски и желязо); 5. плавам (покрай брега); border les côtes плавам покрай брега; 6. мор. опъвам; border une voile обтягам платно ( на кораб). Ќ border qqn., border une affaire контролирам някого, нещо. Ќ Ant. déborder. -
14 catholique
adj. (lat. chrét. catholicus, gr. katholikos) 1. католически; église catholique католическа църква; 2. m., f. католик; 3. ост., рел. универсален. Ќ une affaire pas très catholique разг., прен. мръсна афера. Ќ Ant. incroyant, païen; hérétique. -
15 cessant,
e adj. (de cesser) в съчет. toute affaire cessant,e, toutes affaires (choses) cessant,es като се спира всичко друго, приоритетно. -
16 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
17 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
18 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща. -
19 chiader
v.tr. (de chiade "brimade", de ça chie dur "l'affaire est poussée") разг., ост. работя, подготвям изпит, зубря; un problème chiadé труден проблем. -
20 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc.
См. также в других словарях:
affaire — [ afɛr ] n. f. • XVe; v. 1150 n. m.; de à et faire I ♦ 1 ♦ Ce que qqn a à faire, ce qui l occupe ou le concerne. C est mon affaire, et non la vôtre. Occupez vous de vos affaires (cf. fam. De vos oignons). « Il aimait à se mêler des affaires d… … Encyclopédie Universelle
affairé — affaire [ afɛr ] n. f. • XVe; v. 1150 n. m.; de à et faire I ♦ 1 ♦ Ce que qqn a à faire, ce qui l occupe ou le concerne. C est mon affaire, et non la vôtre. Occupez vous de vos affaires (cf. fam. De vos oignons). « Il aimait à se mêler des… … Encyclopédie Universelle
affaire — AFFAIRE. s. f. Tout ce qui est le sujet de quelque occupation. Affaire agréable. Affaire importante. Affaire de conséquence. Affaire épineuse, difficile. Je suis à présent de loisir, je n ai aucune affaire. Dites moi la place que vous désirez, j… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
affaire — Affaire, n. p. Negotium, Commercium. J ay affaire avec un homme riche. Cum opulento rem habeo ac negotium. Plaut. Affaire hasté et avancé, Maturatum negotium. Affaire meslé et broüillé, Negotium turbulentum. Affaires nets, et point toüillez, ne… … Thresor de la langue françoyse
affaire — Affaire. s. f. Ce qu on a à faire, Sujet d occupation, de travail, d application. Affaire agreable. affaire serieuse. affaire importante. affaire de consequence. affaire espineuse, difficile. je suis à present de loisir, je n ay aucune affaire.… … Dictionnaire de l'Académie française
Affaire OM-VA — Affaire VA OM Article principal : Olympique de Marseille. L affaire VA OM est une affaire de corruption dans le monde du football français qui a éclaté à la suite du match de championnat remporté 1 à 0 le 20 mai 1993 par l Olympique de… … Wikipédia en Français
affairé — affairé, ée (a fe ré, rée) adj. Qui a beaucoup d affaires. Toujours affairé. Ayant l air affairé. • Elle paraissait fort affairée, HAMILT. Gramm. 7. HISTORIQUE XVIe s. • Un riche malaysé, necessiteux, affaireux, me semble plus miserable… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
affaire — (del francés; pronunciamos afer ) sustantivo masculino 1. Asunto o negocio económico poco limpio: Estuvo implicado en el affaire de los pagarés falsos. Lo han pescado en un affaire de contrabando. 2. Aventura sentimental: Se rumorea que la joven… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
affairé — AFFAIRÉ, EE. adject. Qui a bien des affaires. Il est si fort affairé, qu il n a pas une heure à lui. Il fait l affairé. Il est du style familier … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
affairé — Affairé, [affair]ée. adj. Qui a bien des affaires. Il est si affairé qu il n a pas une heure à luy. il fait l affairé … Dictionnaire de l'Académie française
affaire de cœur — /a fer də kœr/ noun An affair of the heart • • • Main Entry: ↑affaire … Useful english dictionary
