-
1 accuser
v.tr. (lat. accusare) 1. обвинявам; accuser qqn. d'un crime обвинявам някого в престъпление; 2. осъждам нещо ( като вредно), не одобрявам; accuser une habitude осъждам навик; 3. accuser réception съобщавам, че съм получил писмо или пратка; 4. правя явен, видим, показвам, лича си; son visage accuse de la fatigue лицето му показва умора; 5. проличавам, признавам, издавам; accuser son âge признавам годините си; 6. s'accuser признавам се за виновен; 7. очертавам, подчертавам; accuser les contours очертавам контурите. Ќ Ant. disculper, excuser, justifier. -
2 accusable
adj. (de accuser) който може да бъде обвинен. -
3 accusé,
e m.,f. (de accuser) 1. обвинен, подсъдим, обвиняем; 2. m. accusé, de réception съобщение за получаване (на писмо, колет и др.). -
4 blanchir
v. (de blanc) I. v.tr. 1. избелвам; blanchir le linge избелвам бельото; 2. изпирам пари; blanchir des capitaux изпирам незаконно придобити капитали; 3. белосвам, баданосвам; blanchir un mur а la chaux белосвам стена с вар; 4. пера, изпирам; 5. изчиствам, излъсквам; 6. прен. оправдавам, оневинявам; le tribunal a blanchi l'accusé съдът оправда обвиняемия; 7. изцапвам с вар; 8. готв. попарвам, бланширам; blanchir des légumes попарвам, бланширам зеленчуци; II. v.intr. 1. белея, побелявам; избелявам; l'horizon blanchit небосклонът побелява; ses cheveux blanchissent косите му побеляват; 2. остарявам; blanchir dans le service остарявам в службата; 3. побледнявам. Ќ Ant. colorer, noircir; accuser. -
5 décharger
v.tr. (de dé- et charger) 1. разтоварвам, разтоварям, стоварвам, намалявам товара; 2. прен. намалявам, облекчавам; откривам; décharger des contributions намалявам данъци; décharger son cњur откривам си сърцето; 3. изливам; décharger sa bile sur qqn. изливам гнева си върху някого; 4. освобождавам от дълг, задължение; 5. изпразвам електрически заряд; 6. изпразвам оръжие; 7. освобождавам от присъда (обвиняем); se décharger разтоварвам се; облекчавам се, освобождавам се. Ќ Ant. charger, surcharger; aggraver, augmenter; accuser, condamner. -
6 défendre
v.tr. (lat. defendere) 1. защитавам, браня, отбранявам; défendre sa vie браня живота си; défendre l'honneur de qqn. браня честта на някого; défendre ses idées защитавам идеите си; défendre les frontières пазя границите; 2. юр. ставам защитник; защитавам; défendre un accusé защитавам подсъдим; 3. пазя, предпазвам, закрилям; les rideaux défendent la chambre du soleil пердетата предпазват стаята от слънцето; 4. забранявам; défendre l'alcool а un malade забранявам алкохола на болен; se défendre защищавам се, браня се, отбранявам се; оправдавам се (в съд, срещу критика и др.). Ќ Ant. attaquer, accuser; autoriser, ordonner. -
7 disculper
v.tr. (d'apr. culpa) оправдавам; disculper un accusé оправдавам обвиняем; se disculper оправдавам се. Ќ Ant. inculper, accuser, incriminer. -
8 entraccuser
(s') v.pr. (de entre- et accuser) обвиняваме се един друг, взаимно се обвиняваме. -
9 innocenter
v.tr. (de innocent) 1. оневинявам, признавам невинноста на някого; 2. извинявам, оправдавам; innocenter l'ivrognerie оправдавам пиянството. Ќ Ant. accuser, condamner. -
10 justifier
v.tr. (lat. ecclés. justificare) 1. оправдавам; justifier qqn. оправдавам някого; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; 2. доказвам; il doit justifier qu'il est malade той трябва да докаже, че е болен; 3. предявявам доказателство, потвърждавам; justifier un acte потвърждавам акт, деяние; 4. v.tr.ind. justifier de доказвам; reçu qui justifie d'un paiement разписка, която доказва плащането; justifier de son identité доказвам самоличността си, легитимирам се; 5. печ. набирам, поставям буквите в определения ред; se justifier оправдавам се, доказвам невинността си; se justifier d'une accusation доказвам невинността си. Ќ Ant. accuser, blâmer, condamner, incriminer. -
11 laver
v.tr. (lat. lavare) 1. мия, измивам, умивам; laver la figure d'un enfant мия лицето на дете; 2. пера; laver du linge пера бельо; 3. промивам, прочиствам; laver une plaie промивам рана; 4. мия (за море или река); 5. прен. измивам, пречиствам; 6. разливам (бои, акварел); se laver 1. мия се; 2. пера се; 3. измивам се, пречиствам се. Ќ а laver la tête d'un âne on perd sa lessive погов. загуба на време е усилието да научиш невъзприемащ човек; laver la tête а qqn. разг. строго мъмря някого; laver ses mains dans le sang потапям ръцете си в кръв (избивам много хора); laver un dessin оцветявам рисунка с водни бои или туш; machine а laver перална машина; il faut laver son linge sale en famille семейните проблеми не трябва да стават обществено достояние. Ќ Ant. barbouiller, salir, souiller, tacher; accuser, imputer. -
12 pardonner
v.tr. (de par et donner) 1. прощавам, извинявам; 2. щадя; se pardonner прощавам си, прощаваме си един на друг. Ќ Ant. accuser, condamner, frapper, punir.
См. также в других словарях:
accuser — [ akyze ] v. tr. <conjug. : 1> • 980; lat. accusare 1 ♦ Signaler ou présenter (qqn) comme coupable (d une faute, d une action blâmable, d un défaut). ⇒ attaquer, charger, dénoncer, diffamer, incriminer. « Je n accuse personne et vous tiens… … Encyclopédie Universelle
accuser — ACCUSER. v. act. Intenter une action criminelle contre quelqu un, le poursuivre en justice comme coupable. Le mary seul peut accuser sa femme d adultere. accuser un homme de vol, d assasinat, de fausse monnoye. Accuser, Se dit aussi pour marquer… … Dictionnaire de l'Académie française
accuser — Accuser, act. acut. Accusare, Reum agere, Reum postulare, deferre, Il se prend aussi pour deceler, descouvrir quelque secret: Gaguin au traicté des Herauts: Ne aussi reveler n accuser emprinses de guerres, ne autres embusches de son party,… … Thresor de la langue françoyse
Accuser — Gründung 1986 Auflösung 1997 Wiedervereinigung 2002 bzw. 2008 Genre Thrash Metal Aktuelle Besetzung Gesang, E Gitarre Frank Thoms E Gitarre René Schütz Schlagzeug … Deutsch Wikipedia
Accuser — Ac*cus er, n. [OE. acuser, accusour; cf. OF. acuseor, fr. L. accusator, fr. accusare.] One who accuses; one who brings a charge of crime or fault. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
accuser — I noun accusant, accusatrix, challenger, complainant, delator, denouncer, impeacher, incriminator, indictor, informer, libelant, litigant, party to a suit, petitioner, prosecutor II index claimant, complainant, district attorney, informant … Law dictionary
accuser — [n] person laying blame indicter, informer, prosecutor, rat*, tattletale*; concepts 412,423 … New thesaurus
accuser — (a ku sé) v. a. 1° Imputer un crime à quelqu un. Il fut accusé de brigue, de violence. Accuser quelqu un d un crime capital. On l accusa d avoir fui du combat. Socrate fut accusé de nier les dieux que le peuple adorait. • Pour vous justifier… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ACCUSER — v. a. Imputer un crime à quelqu un, déférer quelqu un à la justice pour un crime. Dans le Droit criminel actuel, il signifie proprement, Poursuivre, en vertu d un arrêt de la chambre des mises en accusation, une personne devant la cour d assises … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ACCUSER — v. tr. Déférer à la justice quelqu’un comme coupable d’un délit, d’un crime. En termes de Droit criminel actuel, il signifie proprement Poursuivre, en vertu d’un arrêt de la Chambre des mises en accusation, une personne devant la Cour d’assises… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
accuser — vt. ; dénoncer ; annoncer, faire une annonce (au jeu...) : AKOZÂ (Albanais.001, Annecy.003, Thônes.004, Villards Thônes.028), akeûzê (St Jean M.), akwèzâ (St Paul Cha.), akouzâ(r) (Saxel | St Foy), akuzâ (028, Gruffy), C. d akuzo j accuse… … Dictionnaire Français-Savoyard
