-
41 reddetmek
v. refuse, reject, deny, repel, repudiate, disown, refute, disallow, take objection to, overrule, turn down, veto, abnegate, cast off, controvert, damn, declare off, disaffirm, disapprove, disavow, disdain, dispute, fall down, gainsay, negate--------reddetmek (dava)v. dismiss, quash--------reddetmek (hakim veya jüriyi)v. challenge--------reddetmek (tasarı)v. throw out* * *refuse -
42 yadsımak
v. abnegate, deny, disown* * *deny -
43 reddetmemek
v. (neg. form of reddetmek) refuse, reject, deny, repel, repudiate, disown, refute, disallow, take objection to, overrule, turn down, veto, abnegate, cast off, controvert, damn, declare off, disaffirm, disapprove, disavow, disdain, dispute, fall down, gainsay, negate -
44 tanımamak
v. (neg. form of tanımak) not to know, not to recognize, abnegate, disclaim, disown, renounce, repudiate, be unacquainted with -
45 yadsımamak
v. (neg. form of yadsımak) abnegate, deny, disown -
46 انکار
a.no--------n.abnegate / abnegation / contradiction / dementi / denegation / denial / disavowal / nay / negation / negativism--------n.rebuttal / refusal / refutation / rejection / repulse -
47 تردید
n.abnegate / dementi / gainsay / nay / negation -
48 دست برداری
n.abandonment / abdication / abnegate / relinquishment / renunciation / retraction / revulsion / withdrawal -
49 نفس کشی
a.self denial--------n.abnegate / mortification -
50 vzdát se
-
51 отричам
deny(отхвърлям) reject, repudiate, renounceотричам категорично deny emphaticallyотричам да съм автор на disclaim authorship ofотричам теория reject/repudiate a theoryотричам истинността на твърдение deny a contentionотричам въпреки очевидните факти fly in the face of the evidenceотричам се от deny, renounce; disown, disclaim, disavow; retract, recant; give upотричам се от престола abdicate, renounce the crownотричам се от нещо казано unsay/retract a statementотричам се от думите си deny/unsay o.'s wordsотричам се от правата си give up/renounce o.'s rightsбащата се отрече от сина си the father disowned/renounced his sonотричам се от себе си renounce o.'s principles/beliefsне може да се отрече, че there is no denying that; admittedlyотричам се от нещо (лишавам се) deny o.s. s.th., give up/renounce s. th* * *отрѝчам,гл. deny; ( отхвърлям) reject, repudiate, renounce; \отричам въпреки очевидните факти fly in the face of the evidence; \отричам да съм автор на disclaim authorship of; \отричам истинността на твърдение deny a contention;\отричам се от deny, renounce; disown, disclaim, disavow; retract, recant; give up; бащата се отрече от сина си the father disowned/renounced his son; не може да се отрече, че there is no denying that; admittedly; книж. no one will gainsay that; \отричам се от думите си deny/unsay o.’s words; \отричам се от нещо ( лишавам се) deny o.s. s.th, give up/renounce s.th.; \отричам се от нещо казано unsay/retract a statement; \отричам се от правата си give up/renounce o.’s rights; \отричам се от престола abdicate, renounce the crown; \отричам се от признанието си retract a confession; \отричам се от света renounce the world; \отричам се от себе си renounce o.’s principles/beliefs; той отрече да знае за престъплението he forswore any knowledge of the crime.* * *deny: He отричамies being there. - Той отрича да е бил там.; abjure; abnegate; gainsay{`geixnsi}; negate; negative; proscribe; rebut (обвиение); renounce; repudiate (теория)* * *1. (отхвърлям) reject, repudiate, renounce 2. deny 3. ОТРИЧАМ въпреки очевидните факти fly in the face of the evidence 4. ОТРИЧАМ да съм автор на disclaim authorship of 5. ОТРИЧАМ истинността на твърдение deny a contention 6. ОТРИЧАМ категорично deny emphatically 7. ОТРИЧАМ се от deny, renounce;disown, disclaim, disavow;retract, recant;give up 8. ОТРИЧАМ се от думите си deny/unsay o.'s words 9. ОТРИЧАМ се от нещо (лишавам се) deny o. s. s. th., give up/renounce s. th 10. ОТРИЧАМ се от нещо казано unsay/retract a statement 11. ОТРИЧАМ се от правата си give up/renounce o.'s rights 12. ОТРИЧАМ се от престола abdicate, renounce the crown 13. ОТРИЧАМ се от себе си renounce o.'s principles/beliefs 14. ОТРИЧАМ теория reject/repudiate a theory 15. бащата се отрече от сина си the father disowned/ renounced his son 16. не може да се отрече, че there is no denying that;admittedly -
52 отхвърлям
1. throw off/back; toss back(настрана) throw aside(було) throw back2. прен. reject, cast aside, turn down, decline(противник) воен. repulse, throw/hurl back(отказвам се от) discardотхвърлям с презрение scornотхвърлям като нещо, което на заслужава внимание write off as beneath o.'s noticeотхвърлям молба refuse/deny a requestотхвърлям теория reject a theoryотхвърлям обвинение rebut/answer/repudiate a chargeотхвърлям игото/владичеството на throw off the yoke/the dominion ofотхвърлям всякакви предразсъдъци discard all prejudicesотхвърлям някого reject s.o.отхвърлям кандидат rule out a candidateотхвърлям чрез гласуване vote downотхвърлям всяка отговорност (от себе са) decline/disclaim all responsibility3. юр. traverse(иск) disallow, nonsuit* * *отхвъ̀рлям,гл.2. прен. reject, cast aside, turn down, refuse, decline, разг. give (s.th.) the thumbs-down; give (s.o.) the elbow; ( противник) воен. repulse, throw/hurl back; ( отказвам се от) discard; disclaim; \отхвърлям всяка отговорност (от себе си) decline/disclaim all responsibility; \отхвърлям възможност exclude/preclude a possibility; \отхвърлям игото/владичеството на throw off the yoke/the dominion of; \отхвърлям кандидат rule out a candidate; \отхвърлям като нещо, което не заслужава внимание write off as beneath o.’s notice; \отхвърлям някого reject s.o.; \отхвърлям обвинение rebut/answer/repudiate a charge; \отхвърлям с презрение scorn; \отхвърлям твърдение reject/deny an allegation; \отхвърлям чрез гласуване vote down;3. юр. traverse; ( иск) disallow, nonsuit;4. be through with; get s.th. over; do (a lot of work), cover (a lot of ground).* * *throw back; throw off; refuse: отхвърлям a request - отхвърлям молба; turn down (предложение); abjure; abnegate; cut{kXt}; decline; disallow (иск); disclaim; dismiss (юр.); disprove; fling aside{fliN}; ignore (юр.); negative; nonsuit (иск); override* * *1. (було) throw back 2. (иск) disallow, nonsuit 3. (настрана) throw aside 4. (отказвам се от) discard 5. (противник) воен. repulse, throw/ hurl back 6. be through with;get s.th. over; do (a lot of work), cover (a lot of ground) 7. throw off/back;toss back 8. ОТХВЪРЛЯМ всяка отговорност (от себе са) decline/disclaim all responsibility 9. ОТХВЪРЛЯМ всякакви предразсъдъци discard all prejudices 10. ОТХВЪРЛЯМ игото/владичеството на throw off the yoke/the dominion of 11. ОТХВЪРЛЯМ кандидат rule out a candidate 12. ОТХВЪРЛЯМ като нещо, което на заслужава внимание write off as beneath o.'s notice 13. ОТХВЪРЛЯМ молба refuse/deny a request 14. ОТХВЪРЛЯМ някого reject s.o. 15. ОТХВЪРЛЯМ обвинение rebut/ answer/repudiate a charge 16. ОТХВЪРЛЯМ предложение turn down/refuse an offer ОТХВЪРЛЯМ твърдение reject/deny an allegation 17. ОТХВЪРЛЯМ с презрение scorn 18. ОТХВЪРЛЯМ теория reject a theory 19. ОТХВЪРЛЯМ чрез гласуване vote down 20. прен. reject, cast aside, turn down, decline 21. юр. traverse -
53 abnegeren
v. abnegate, deny oneself -
54 afzweren
v. abjure, forswear, abnegate; renounce -
55 loochenen
v. deny, disavow, abnegate, negate, repudiate -
56 ontkennen
v. deny, disavow, disclaim, abnegate, negate, negative, gainsay -
57 opgeven
v. give, return, resign, render, set, cough up, abandon, lie down, abnegate, relinquish, waive, renounce, lose, ask, say, tell, expectorate, drop, part with, knock off, lay down, furl, quit, condemn -
58 prijsgeven
v. abandon, commit, abnegate -
59 verloochenen
v. deny, disown, renounce, repudiate, abnegate -
60 zich ontzeggen
v. abnegate, forgo
См. также в других словарях:
Abnegate — Ab ne*gate, v. t. [imp. & p. p. {Abnegated}; p. pr. & vb. n. {Abnegating}.] [L. abnegatus, p. p. of abnegare; ab + negare to deny. See {Deny}.] To deny and reject; to abjure. Sir E. Sandys. Farrar. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
abnegate — I verb abjure, contravene, decline, deny, disavow, disclaim, disown, drop, forbear, gainsay, let go, negate, quit one s hold, rebuff, recall, refuse, refute, reject, relinquish, renounce, repudiate, repulse, retract, say no, spurn, surrender,… … Law dictionary
abnegate — (v.) 1650s, from L. abnegatus, pp. of abnegare to refuse, deny (see ABNEGATION (Cf. abnegation)). Related: Abnegated; abnegating … Etymology dictionary
abnegate — sacrifice, *forgo, eschew, forbear Analogous words: renounce, *abdicate: surrender, abandon, *relinquish, waive: abstain, *refrain Antonyms: indulge (in) Contrasted words: gratify, delight, regale, rejoice, gladden, * … New Dictionary of Synonyms
abnegate — [v] renounce abstain, decline, forbear, forgo, give up, refrain, reject; concepts 30,54,195 … New thesaurus
abnegate — ► VERB formal ▪ renounce or reject (something desired or valuable). DERIVATIVES abnegation noun. ORIGIN Latin, from negare deny … English terms dictionary
abnegate — [ab′nə gāt΄] vt. abnegated, abnegating [< L abnegatus, pp. of abnegare < ab , away, from + negare, to deny: see NEGATION] to give up (rights, claims, etc.); renounce abnegator n … English World dictionary
abnegate — transitive verb ( gated; gating) Etymology: back formation from abnegation Date: 1623 1. deny, renounce < abnegated their God > 2. surrender, relinquish < abnegated her powers > • abnegator … New Collegiate Dictionary
abnegate — abnegation, n. abnegator, n. /ab ni gayt /, v.t., abnegated, abnegating. 1. to refuse or deny oneself (some rights, conveniences, etc.); reject; renounce. 2. to relinquish; give up. [1650 60; < L abnegatus denied (ptp. of abnegare). See AB ,… … Universalium
abnegate — verb /ˈæbnɪɡeɪt/ a) To deny oneself (something); to renounce or give up a right or a claim to something; b) To abjure. See Also: abnegation … Wiktionary
abnegate — I (New American Roget s College Thesaurus) v. See negation. II (Roget s 3 Superthesaurus) v. give up, forgo, abstain, renounce, abdicate, refrain, forbear. ANT.: indulge, binge, imbibe … English dictionary for students
