-
1 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
2 accourcir
v. (de a- et court) 1. v.tr. ост. скъсявам, правя по-къс; 2. v.intr. лит. накъсявам, намалявам; les jours accourcissent дните накъсяват. Ќ Ant. allonger. -
3 accourcissement
m. (de accourcir) 1. ост. скъсяване (на предмет); 2. лит. намаляване, накъсяване (за време); l'accourcissement des jours накъсяването на дните. Ќ Ant. allongement. -
4 allonger
v. (de long) I. v.tr. 1. удължавам, наставям; 2. разтягам; allonger la table разтягам маса; 3. протягам, изтягам; allonger les bras протягам ръце; 4. протакам, провлачвам; 5. разреждам; allonger une sauce разреждам сос; 6. забързвам, усилвам; allonger le pas ускорявам крачка; II. v.intr. удължавам се; увеличавам се; les jours commencent а allonger дните започват да се удължават; s'allonger 1. удължавам се; увеличавам се; 2. разтягам се; 3. протягам се, изтягам се, обтягам се; s'allonger par terre разг. излягам се на земята. Ќ allonger un coup de pied разг. ритвам някого; allonger une gifle разг. лепвам плесница; allonger la sauce прен. разтягам думите си. Ќ Ant. raccourcir, replier. -
5 auteur
m. (lat. auctor) 1. творец, създател; 2. автор; писател; femme auteur писателка; 3. причинител, виновник. Ќ l'auteur de mes (ses) jours моят (неговият) баща. -
6 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
7 caniculaire
adj. (lat. canicularis) който се отнася до големи горещини; зноен; chaleur caniculaire много голяма горещина. Ќ jours caniculaires горещници. -
8 concurrent,
e adj. et n. (lat. concurrens, de concurrere "accourir ensemble") 1. състезател, съперник, конкурент; 2. ост. който се стреми към една цел; 3. m., f. конкурентно предприятие, фирма; 4. конкурентен, съпернически. Ќ jours concurrent,s дни, които се прибавят към гражданската година, за да се изравни тя със слънчевата. -
9 consécutif,
ve adj. (lat. consecutus, de consequi "suivre") 1. последователен; six jours consécutif,s шест последователни дена; 2. consécutif, а произлизащ от, резултат от; 3. proposition consécutif,e ou f. грам. изречение, което изразява последствие. Ќ Ant. discontinu, simultané, synchrone. -
10 contre-jour
m. (de contre- et jour) (pl. contre-jour ou contre-jours) светлина, която пада върху предмет от страна, обратна на нашия поглед, контражур. Ќ а contre-jour с гръб към светлината, в контражур. -
11 demi-jour
m. (de demi- et jour) (pl. demi-jours) здрач, дрезгавина, полумрак. -
12 dimanche
m. (lat. ecclés. dies dominicus "jour du seigneur") неделя; école du dimanche неделно училище; habits du dimanche, des dimanches неделни (празнични) дрехи. Ќ dimanche après la grand'messe на куковден, на куково лято; dimanche des Rameaux Връбница; dimanche de Pâques Великден; dimanche de Quasimodo Томина неделя; se mettre en dimanche обличам се грижливо за специален случай; chauffeur du dimanche лош шофьор; faire des dimanches de qqn., qqch. желая да се възползвам от нещо; ce n'est pas tous les jours dimanche всеки ден не е бабинден; животът не е винаги приятен. -
13 ennéade
f. (bas lat. enneas, -adis "neuvaine, neuf jours") девет еднакви неща; девет лица; деветорка. -
14 fastes
m. pl. (lat. fasti (dies) "calendrier des jours fastes") 1. хронологични таблици, списъци у римляните; 2. летописи, регистри на значими събития. -
15 franc3,
franche adj. (lat. Francus) 1. свободен; освободен от задължения, данъци и др.; villes franc3,es ист. градове, освободени от данъци; zone franc3,e свободна зона (от данъци, мита и др.); 2. искрен, откровен, честен; franc3, comme l'or много искрен; 3. сигурен; истински; une franc3,e canaille истинска паплач; 4. юр. цял, пълен; huit jours franc3,s пълни, цели осем дена; 5. открит, явен, отявлен; une franc3,e hostilité отявлена враждебност; 6. franc3, adv. открито, искрено, без заобикалки; je vous parle franc3, говоря ви искрено. Ќ arbre franc3, плодно дърво, което произхожда от костилка; des lettres franc3,es de port писма, освободени от такси за доставяне; vin franc3, естествено, натурално вино; coup franc3, свободен удар ( във футбола). -
16 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
17 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
18 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
19 maigre
adj. (lat. macer, macrum) 1. сух, мършав; слаб; тънък; 2. постен; jours maigres постни дни; 3. неплодороден; terre maigre неплодородна земя; 4. оскъден, незначителен, беден, жалък; 5. посредствен, неталантлив, бездарен. Ќ c'est (un peu) maigre недостатъчно, малко; faire maigre постя. Ќ Ant. gras, gros; abondant, large, riche; important. -
20 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
JOURS ET DATES (CALCULS DE CONCORDANCE ENTRE) — JOURS & DATES CALCULS DE CONCORDANCE ENTRE C’est la remarquable réforme de l’astronome Sosigène d’Alexandrie, élaborée en l’an 708 de Rome et mise en œuvre dès le JOURS ET DATES (CALCULS DE CONCORDANCE ENTRE) IIe siècle (à cette époque, l’année… … Encyclopédie Universelle
jours — ● jours nom masculin pluriel Littéraire. Époque, temps : Nous allons traverser des jours difficiles. Littéraire. Vie, durée de la vie : Couler des jours heureux. Finir ses jours à l hôpital. ● jours (citations) nom masculin pluriel Julien Offray… … Encyclopédie Universelle
Jours-En-Vaux — Administration Pays France Région Bourgogne Département Côte d Or Arrondissement Beaune Canton Nolay … Wikipédia en Français
Jours-en-vaux — Administration Pays France Région Bourgogne Département Côte d Or Arrondissement Beaune Canton Nolay … Wikipédia en Français
Jours-Lès-Baigneux — Pays & … Wikipédia en Français
Jours-les-Baigneux — Jours lès Baigneux Jours lès Baigneux Pays & … Wikipédia en Français
Jours-lès-baigneux — Pays & … Wikipédia en Français
Jours De Tonnerre — Jours de tonnerre, Days of Thunder, est un film américain réalisé par Tony Scott, sorti en 1990. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 … Wikipédia en Français
Jours étranges — Album par Damien Saez Sortie 26 octobre 1999 Enregistrement janvier à juin 1999 … Wikipédia en Français
Jours glacés — (titre original : Hideg napok) est un film hongrois réalisé en 1966 par András Kovács. Inspiré du roman éponyme de Tibor Cseres, le film relate un événement historique réel. Jours glacés a reçu le Grand Prix au Festival de Karlovy Vary en… … Wikipédia en Français
Jours Précaires — est un film documentaire français réalisé en 2004 par Cyril Mennegun. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Festivals et distinctions 4 … Wikipédia en Français
